Общо 326 млрд. евро са били изтеглени от банки в Испания, Португалия, Ирландия и Гърция от 31 юли 2011-а до 31 юли 2012-а по данни, събрани от агенция Блумбърг. Бягството на депозити от четирите страни съвпада подозрително с количеството на увеличените спестявания с около 300 млрд. евро в седем други членове от ядрото на общността. Това води до фрагментиране на кредитите и до банкова система с две степени, което блокира икономическия подем и лишава от острота политиката на Европейската централна банка.
Ерозията на депозитите
принуждава потърпевшите банки да плащат по-високи лихвени проценти, за да ги задържат.
Официалните данни за отлива на вложения от периферията на еврозоната със сигурност са занижени, тъй като финансирането от централните банки се осчетоводява като депозит от кредитната институция получател. Ако не се смята финансирането на централните банки, излиза, че депозитите в гръцката банкова система са се стопили с 42 млрд. евро (19%) през 12-те месеца до 31 юли 2012-а. През същия период испанските спестявания са паднали с 224 млрд. евро (10%), ирландските – с 37 млрд. евро (9%), португалските – с 22 млрд. евро (8 процента).
Скоростта, с която са се теглили спестявания в страните от периферията на еврозоната през тази година, също рязко се е повишила. Депозитите в Испания са намалели със 7% от началото на януари до края на юли срещу 4-процентен спад през второто полугодие на 2011-а. Местният банков първенец Банко Сантандер е загубил 6.3% от националните спестявания само през юли тази година, сочат данни на испанската банкова асоциация. Същия месец депозитите в Банко Популар Еспаньол (шеста по големина в страната) са паднали с 9.5 процента. В Португалия спестяванията от 1 януари до 31 юли са се стопили с 6% (при 1% спад през последните шест месеца на 2011-а), а в Ирландия е отчетен 10-процентен срив при почти никакво движение в периода юли-декември 2011-а.
На мястото на спестителите и на другите кредитори, които са изтеглили парите си през последните две години,
се е настанила ЕЦБ
Тя е осигурила 820 млрд. евро на банковите системи на Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Италия към края на юли, пресмятат от Блумбърг. Централните банки на Ирландия и Гърция пък са дали допълнително 148 млрд. евро на фирми, които не могат да предоставят достатъчни по количество и по качество гаранции, за да покрият изискванията на ЕЦБ и да се финансират от нея.
Парите на ЕЦБ запушват пробойните на кредиторите, които в противен случай трябва да продават активи на пожар, за да компенсират загубените частни инвестиции. Тези пари обаче не успяват да спрат ръста на лихвите по останалите банкови заеми, включително и по депозитите. Например италианските кредитни институции са успели да овладеят намалението на спестяванията през тази година, но на доста висока цена – средната лихва по депозитите е скочила с 50% – до 3.1% през юли в сравнение със същия период на миналата година, показват данни на ЕЦБ. Стойността надвишава платените от испанските банки 2.4% просто защото Мадрид наложи таван върху депозитните лихви през миналата година, който бе вдигнат миналия месец. След което и испанските банкери са започнали отново да вдигат лихвите по депозитите. Средната цена на вложенията в германските банки през юли е била 1.5%, а преди две години и в Италия, и в Германия депозитните лихви са били средно 1.3 процента.
Средната лихва на новите заеми
отпуснати на нефинансови компании през юли тази година, е била над 7% в Гърция, 6.5% в Испания и 6.2% в Италия по официална информация на ЕЦБ. За сравнение, стойността й в Германия, Франция и Холандия е била 4 процента. Колкото повече плащат банките за депозитите, толкова по-ниско печеливш ще е бизнесът им, което може да отслаби позициите им.
Разликата в разходите на финансиране се отразява най-тежко върху цената на заемите. Италианските лихви по потребителските кредити със срок до една година са средно 8.2% и надвишават дори цените в Гърция и Португалия, сочи статистиката на ЕЦБ. Испанските потребители плащат 7.3%, за да теглят заеми от банките си, а гръцките – 4.5 процента.
Друг
ускорител на финансовото разделение
е локализацията на заемни средства и отдадени на кредит средства. Поделенията на банките от Германия, Франция и Холандия в Испания, Италия и другите периферни страни също вземат пари от ЕЦБ, за да намалят нуждите си за финансиране от компаниите майки. Например германският банков лидер Дойче Банк обяви в средата на септември, че е намалила финансовата зависимост на поделенията си от средства на централата с 87% чрез заеми от ЕЦБ.
Така на практика, поемайки финансирането на слаби банки, ЕЦБ спасява големите кредитори от ядрото на еврозоната, коментира Едуард Харисън, анализатор от консултантската фирма от Мериленд Глоубъл макро адвайзърс. Защото, ако ирландски и испански кредитори фалират под бремето на загуби от местните жилищни пазари, германските и френските им родители ще загубят парите си от заемите, които са им отпуснали. Според Харисън последният план на ЕЦБ да купува държавните облигации на закъсали страни от еврорегиона ще продължи спасителната политика за германските и френските банки. И по този начин рискът от фалит на частните инвеститори в най-силните банки ще се прехвърли върху ЕЦБ, оттам – върху данъкоплатците от общността.
Драги защитава плана си за покупка на държавни облигации
nbsp;
защото целта му била да се премахне разделението и наличието на банкова система на две степени в еврозоната. В отговор лидерите на общността се опитват да създадат банков съюз – общи гаранции по депозитите, централен регулатор и механизъм за обявяване в несъстоятелност на лоши банки. Всичко това, подкрепено с общи средства от страните членки, би намалило опасенията, че клиентите ще загубят пари, когато фалират банките им, и ще спре движението на депозити от юг на север.
Европейската комисия направи предложение за такъв банков съюз в средата на септември. Според нея първоначално трябва да се тръгне с централизиран надзор, а останалите елементи като гаранции по депозитите да бъдат въведени на по-късен етап. Но дори
предложението за централизиран надзор
предизвиква противоречия, които проличаха и на неофициалната среща на финансовите министри в Никозия на 14 и 15 септември.
Германия, която похарчи около 50 млрд. евро за спасението на докараните до фалит местни кредитори през 2008-а, не иска всички банки да попаднат под надзора на ЕЦБ. В случая болезнената тема с политически нюанси за Берлин са регионалните спестовни и кредитни банки (Landesbanken). Германското предложение (в което има резон) е само най-големите банкови групи от еврозоната да минат под контрола на ЕЦБ. Германия бе подкрепена на срещата в Никозия от Холандия, която е против прибързаните движения към централизиран надзор. Против са и държави извън еврорегиона като Швеция, която критикува предложението на ЕК, защото в него липсват механизми за защита на икономиките извън общността на единната европейска валута.
Следователно до януари 2013-а е почти невероятно да бъде създаден общ банков надзор, какъвто е призивът на ЕК.
Политиката на ЕЦБ не помага на когото трябва
nbsp;
твърдят експерти от бранша.
Досега тя е доказала, че работи успешно за понижаването на разходите за финансиране на Франция и Белгия, но не и за убеждаването на инвеститорите да кредитират Испания и Италия при по-ниски цени.
Например доходността на двегодишните испански ДЦК остава над 3%, докато на сходните френски ДЦК е 0.24 процента. Разходите на Италия по двугодишния й дълг пък са шест пъти по-високи, отколкото тези на Белгия.
nbsp;
nbsp;
