Напрежението между Европейския съюз и Русия в областта на енергийната политика ескалира все повече. В Брюксел добре съзнават, че с изграждането на газопровода Южен поток и пускането му в експлоатация зависимостта от Газпром ще става все по-голяма, а възможностите за намаляване на тарифите за потребителите в общността – все по-малко. В усилията си да диверсифицира доставките на синьо гориво ЕС разчита и на активната подкрепа на Турция, която има интерес да се превърне в конкурент на Русия.
В началото на септември няколко правителствени делегации направиха знакови визити в Туркменистан. Първо, президентът на прикаспийската страна Гурбангули Бердимухамедов се срещна с турския министър на енергетиката Танер Ялдъз, като темата на разговорите бе изграждането на необходимата инфраструктура за износ на газ към Европа. Връзката може да се осъществи или с тръба към Азербайджан по дъното на Каспийско море, или с изграждането на терминали за втечнен газ. Анкара пое ангажимент по всякакъв начин да съдейства за реализирането на подобни проекти.
По-късно Бердимухамедов прие и делегация от Европейския съюз, водена от директора на главното управление по енергетика Жан Арнолд Винуа. Обсъжданите въпроси бяха със сходна тематика – да се продължи съвместната работа за изграждане на надеждна правова основа за сътрудничеството между Туркменистан и ЕС в областта на енергетиката и да се диверсифицират маршрутите за износ на туркменски газ. Подобни срещи далеч не са случайни. Все повече специалисти са на мнение, че след Азербайджан в близките години на европейските пазари ще се появи още един сериозен конкурент на Газпром – и това ще е Туркменистан. През последните години добивът в страната нарасна значително и сега е около 80 млрд. куб. м, половината от които се изнасят. Европа пък прави всичко възможно да откъсне страните от Южен Кавказ и Централна Азия от Газпром, които купуват синьо гориво от енергийната компания и след това го препродават с надценка.
Един от проектите – за заобикаляне на руската територия, на които най-сериозно се разчита, е
Трансанадолският газопровод TANAP
nbsp;
Тръбата ще пресича Турция от изток на запад до границата с България или Гърция. Споразумението за изграждането на газопровода бе подписано през лятото на тази година между Азербайджан и Турция, но е отворено и за други партньори. Миналата седмица например, по време на бизнес посещение в Париж, азерският президент Илхам Алиев подчерта, че иска да привлече и френски компании към проекта, който ще промени енергийната карта на Европа.
Изпълнението на TANAPще глътне 7 млрд. щ. долара и ще продължи шест години. Минималният капацитет на тръбата ще е 16 млрд. куб. м природен газ на година, като 6 млрд. от тях ще са за Турция, а останалите 10 млрд. кубика ще се изнасят за Европа. В бъдеще мощността й може да се увеличи, като достигне и до 60 млрд. куб. метра. Впрочем точно толкова се предвижда да е капацитетът и на Южен поток.
На първо време трансанадолската тръба ще се захранва с азерско гориво. Според Рашид Джаваншир, президент на BP Azerbaijan (експлоатираща находището Шах Дениз), към 2020 г. добивът на Баку ще е около 30 млрд. куб. м годишно, като потенциалните доставки за Европа ще са около 24 млрд. куб. метра. Те обаче няма да са достатъчни за ефективна конкуренция с Газпром и затова се търсят нови партньори.
С помощта на TANAP ние създаваме необходимата инфраструктура, която да позволи на синьото гориво да преминава през Азербайджан и по този начин да облекчим търговията с него. Но този проект е предназначен и за туркменския газ, който ни е необходим, категоричен бе турският министър на енергетиката Танер Ялдъз.
Големият проблем за Европа обаче остава
съдбата на проекта Набуко
nbsp;
около който дори в съкратения му вариант – от Австрия до България (вместо до турско-иранската граница), продължава да има много въпросителни – заради липсата на ясна политическа подкрепа и най-вече на финансиране.
И докато разработването на връзките с прикаспийските страни все пак е въпрос на близкото бъдеще, Европа има още една реална възможност да разнообрази доставките си на синьо гориво – и това е
Украйна
Бившата съветска република се надява да стане износител на природен газ и затова обръща внимание на Брюксел върху необходимостта от модернизация на системата й от газопроводи. В началото на седмицата стана ясно, че на среща между еврокомисаря, отговарящ за енергетиката – Гюнтер Йотингер, и украинския премиер Юрий Бойко е бил обсъден именно този въпрос. Ние редовно провеждаме срещи, по време на които говорим за развитието на съществуващата инфраструктура, нашите планове за модернизация на газотранспортната система и новите екопроекти. Дискутираме какво може да направи Украйна и с какво може да помогнем ние като Европейска комисия и нашите банки – ЕИБ, ЕБВР и Световната банка, заяви Йотингер .
Неотдавна пък Financial Times публикува обширна статия на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Андрей Клюев.
Както и по-голямата част от Европа, ние сме преди всичко нетни вносители на енергия и сме принуждавани да плащаме за природния газ далеч по-скъпо, отколкото е приемливо. Това води до неимоверно сериозно натоварване на украинската икономика. Затова ние сме длъжни да разнообразим източниците си на енергия, да проучим нашите собствени запаси от въглеводороди, особено от нетрадиционни източници. И след като удовлетворим собствените си потребности, се надяваме да се превърнем в чист износител на природен газ, като по този начин помогнем на целия континент да се бори с поскъпващите енергоносители, заявява Клюев.
Той посочва, че Украйна вече е създала партньорски отношения с водещи световни компании като Шел, Шеврон и Ексън Мобайл за проучване и разработване на залежи на шистов газ в Лвовския басейн и Донбас, както и за изследване на черноморски участъци за нефт и газ.
Всичко това дава достатъчно основания на Киев да поиска финансова помощ от Брюксел, за да обнови амортизираната си вече газова мрежа. Става дума за около 5.3 млрд. щ. долара, които ще бъдат инвестирани поетапно в рехабилитация на трасета. Предвижда се да се започне от магистралния газопровод Уренгой – Помари – Ужгород, чието обновяване ще струва близо 539 млн. долара, като 230 млн. от тях ще бъдат осигурени от украинското правителство.
Всъщност Брюксел има основания да инвестира в подобен проект, тъй като една четвърт от целия руски газ, консумиран в ЕС, минава през Украйна, което я превръща в най-голямата транзитна държава на Стария континент. Освен това една трета от всички допълнителни количества газ, необходими за зимата, се съхраняват в украински подземни хранилища, което превръща страната в гарант за топлината на стотици милиони хора.
Проблемът обаче е в политическата нестабилност на Киев. Заради конфликтите с Русия управляващите на няколко пъти си позволяваха да тълкуват по свой начин международното право и да отклоняват част от транзитното гориво за собствени нужди, което застраши енергийната сигурност на цяла Европа. Налице са и търкания с Брюксел заради осъждането и хвърлянето в затвора на бившия премиер Юлия Тимошенко. Отношението към нея накара всички европейски лидери да бойкотират мачовете от футболния шампионат на Стария континент, които се проведоха в Украйна.
Каквито и мерки за диверсификация на енергийните си източници да взема Европейският съюз, най-важното за България е да стане част от тях. Няма съмнение, че най-голяма полза ще имаме от изграждането на газопровода TANAP заради обещаните ни от Азербайджан 1 млрд. куб. м природен газ годишно. Пък и не да забравяме, че тепърва предстои много труден заключителен етап на преговорите с Газпром за доставките на природен газ за България от началото на следващата година. А при тях всеки коз, който може да използваме, ще е от значение.
nbsp;
nbsp;
Европейската комисия настоява страните членки да ускорят свързването на газовите и електроенергийните си мрежи. Това става ясно от доклад на Брюксел за инвестициите в енергийна инфраструктура, който бе оповестен преди дни.
Най-критично е положението със Словакия, България, Унгария и Румъния, чиито газови доставки са зависими само от една тръба, се посочва в документа.
Докладът на Еврокомисията е изготвен по данни, предоставени от страните членки, както и от други източници, а в него се посочва, че единствено София не е предоставила никаква информация.
България трябва да приключи осъществяваните в момента инвестиционни проекти за газови интерконектори с Румъния, Сърбия и Гърция, както и реверсивната междусистемна връзка с Турция. Тя трябва да играе и по-активна роля в отварянето на Южния газов коридор, който има потенциал да разнообрази източниците на доставка, пише още в доклада.
От Брюксел отправят и серия от препоръки към отделните страни за електроенергийните им сектори, като най-сериозните са към бившите съветски републики Литва, Латвия и Естония, чиито мрежи са силно свързани с тези на Русия и Беларус.
На България и Унгария пък се препоръчва да повишат трансграничния капацитет на мрежите си, за да се улесни търговията със съседните страни.
