Че пазарът на горива у нас е свободен, вярват като че ли само контролните органи, които следят за това. Потребителите са убедени в обратното, но нямат право на глас. Самите дистрибутори пък си знаят договорките, само че нямат изгода да ги признаят публично. А и не е нужно, тъй като и с просто око се вижда, че менюто им е синхронизирано, а порциите – разпределени.
Ето, например 30-те млн. лв., които държавата харчи всяка година, за да зарежда с гориво колите на министерствата, десетките им подопечни агенции, комисии и други структури, са запазени за Лукойл и Петрол. Другите играчи просто не участват в наддаването, с което им гарантират златните договори. Двете фирми бяха избрани през 2011-а за осигуряването на бензин и дизел за властта с конкурс, който нагледно показа как се правят обществени поръчки с нагласен победител. Тогава, след заявление на в. БАНКЕРЪ по Закона за достъп до обществена информация, се разбра, че по време на своята работа комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е допуснала куп нарушения и неправомерно е посочила за победител в надпреварата за 60 млн. лв. Петрол. Скандалът обаче утихна и тази година финансовият министър Симеон Дянков на спокойствие проведе нов търг, с който да се определят дистрибуторите за 2013 и 2014 година. Така без много шум неотдавна са били подписани новите договори с Лукойл и Петрол, които им гарантират поне 60 млн. лв. приходи.
Освен горивата от догодина, избраните фирми ще доставят още автокозметика и смазочни материали за автомобилите на администрацията. Това стана възможно, след като в края на април Министерският съвет разшири обхвата на действие на Централния орган за обществените поръчки (ЦООП), който именно провежда процедурите за избор на доставчици. В мотивите за тези промени бе записано, че така ще се подобри неговата работа и взаимодействието му с министерствата. На практика обаче става дума за изхвърлянето на малките играчи от надпреварата за държавните пари за сметка на големите. Обикновено поръчките с подобен предмет имат сравнително малка стойност (до 200 хил. лв.), тъй като са регулярни и не предизвикват интерес сред едрите риби. Но по новите правила държавата зорлем ще им даде и тези трохи.
Какви ще са точно облагите от новите артикули в списъка на ЦООП, сега е трудно да се каже, тъй като в обявлението на поръчката не са записани прогнозни стойности. Освен това досега антифризът, течностите за чистачки, ароматизаторите и препаратите за почистване на тапицерия и табло почти винаги са минавали по наредбата за малките обществени поръчки или направо чрез пряко договаряне, така че няма как да се хване колко пари харчат ведомствата, за да поддържат автопарка си и на кого точно ги дават. Но при хилядите превозни средства, които стопанисва държавата, неминуемо става дума за значителни суми.
Независимо от множеството си слабости и липсата на каквато и да е конкуренция, споразуменията с Лукойл и Петрол все пак ще дадат някакви преференции на администрацията при покупката на гориво. Е, не повече от 5-10 стотинки на литър, но пак е нещо. Друг е въпросът дали те наистина ще ги използват. Вестник БАНКЕРЪ установи, че и сега редица институции съвсем спокойно заобикалят рамковите споразумения и поръчват горива директно през Софийската стокова борса. Така не само че се обезсмисля провеждането на централизирани поръчки, но се губят и постигнатите отстъпки от цената на бензина и дизела, за което в крайна сметка плащат данъкоплатците.
Най-активно на борсата търгуват Министерствата на вътрешните работи и на отбраната, които впрочем са и най-големите потребители в държавата. Наистина, те поръчват по тази схема предимно специализирани горива (за самолети, кораби и др. машини), които не попадат в обхвата на рамковото споразумение, но при някои сделки са се промъкнали и значителни количества автомобилен бензин и дизел. Такъв е случаят с изтъргуваните от военното ведомство на 31 август 16 737 л дизелово гориво и 49 505 л автомобилен бензин A-95H. Заедно с тях са поръчани още авиационно гориво и газьол, поради което е трудно да се каже каква е цената на литър, но общата платена сума е над 516 хил. лева. Доставчикът е бил Сакса ООД – един от най-големите дистрибутори на горива у нас, макар и неизвестен за широката публика.
В края на януари Министерството на отбраната купува от въпросната фирма други 1040 т бензин А-95 на стойност 3 133 349 лв. без ДДС. През октомври 2011-а отново като част от по-голяма сделка същото дружество продава на военните още 2420 т бензин за сумата от 7 318 289 лв. без ДДС. През април миналата година и МВР се споразумява със Сакса за над 1.2 млн. литра дизел, плащайки 1 763 590 лв. без ДДС. Сред клиентите на фирмата са още Министерският съвет, Агенция Митници, ТЕЦ Марица изток 2, Български пощи и други.
Сакса е собственост на Атанас и Светозар Димови и от сайта й става ясно, че работи с ОМВ България, ЕКО България, Шел България и Ромпетрол България. С други думи, чрез нея тези играчи на пазара на горива у нас успяват да продават продуктите си на държавата, като прескачат обществените поръчки и си спестяват досега с администрацията. Изтървават обаче и големите административни пари.
nbsp;
nbsp;
Кой колко навърта на колонките?
Безспорен лидер по разходи за гориво сред държавните ведомства е Министерството на вътрешните работи. За последните 12 месеца с подписа на Цветан Цветанов са направени общо седем поръчки за впечатляващата сума от близо 32 млн. лева. Парите са разпределени между Лукойл и Петрол в съотношение 2:1.
За същия период всички останали договори по рамковото споразумение са с Лукойл. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има един за 910 хил. лв., Министерството на труда и социалната политика – за 1.5 млн. лв., още 250 хил. лв. плаща Министерският съвет, а транспортното ведомство дава 115 хил. лева.
От април до септември 2011-а обаче предимството е за Петрол. Тогава с него договори сключват Министерството на външните работи (200 хил. лв.), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (350 хил. лв.), спортното ведомство (99 хил. лв. ), екоминистерството (2.25 млн. лв.), военните (1.55 млн. лв.), здравното ведомство (185 хил. лв.), както и това на културата (330 хил. лв.).
