Общо 5000 броя движими културни ценности, конфискувани на граничен пункт Връшка чука при опит да бъдат изнесени за аукциони в чужбина, предостави министърът на културата Вежди Рашидов на Националния исторически музей.
Археологическите находки бяха заловени от ГДБОП – Видин, а експертизата бе изготвена от специалисти от НИМ и БАН.
bdquo;В Турция скоро подписахме спогодба за трафика на културни ценности. Този документ дава по-големи възможности наши артефакти да бъдат връщани безпрепятствено, както и турски ценности, които са прихванати в България, да имаме лостове, с които да работим заедно и да осъществяваме акт на връщанеrdquo;,заяви министър Рашидов.
Освен сребърните римски солници, които вече бяха заведени във фонда на Националния исторически музей през май, заловената пратка съдържа 2376 отлично запазени бронзови монети на римските императори Диоклециан (284-305 г.), Максимиан Херкулий (285-305 г.), Максимиан Галерий (292-311 г.), Максимин ІІ Даза (305-313 г.), Лициний І (308-324 г.) и Константин І (306-337 г.).
В дарението са и 93 много добре запазени бронзови ранновизантийски монети на Юстиниан І (527-565 г.), Тиберий ІІ Константин (572-582 г.), Маврикий Тиберий (582-602 г.).
Националният исторически музей получава и златна римска монета ndash; солид на император Юлиан ІІ Апостат като август (361-363 г.), сечена в монетарницата на Сирмиум, която е обслужвала балканските римски провинции.
Сред близо 600-те археологически и етнографски предмети, които постъпват в НИМ, особен интерес предизвикват няколко групи предмети. Това са 5 бронзови кухи брадви, тип bdquo;келтrdquo; и 9 бронзови сърпове, датиращи от къснобронзовата епоха (средата ndash; втората половина на ІІ хил. пр.Хр.). Те вероятно са част от колективна находка, заровена в земята като съкровище, подобно на известните досега находки от подобни предмети, откривани главно в Североизточна България. Освен като свидетелство за развитието на бронзовата металургия през ІІ хил. пр.Хр., те са интересни с функцията си на разменни средства (домонетни форми) през тази отдалечена епоха.
Сред по-късните материали интересни са бронзовите апликации за конска амуниция от VІІ ndash; VІ в.пр.Хр., които се откриват сравнително рядко по българските земи. Интерес заслужават и група накити от златни, сребърни и бронзови накити от римската епоха и Средновековието ndash; висулки-брадвички, украсени с фигури на птица и геометрични орнаменти, златна обеца, бронзови и сребърни пръстени. Сред редките екземпляри от римската епоха е и сребърният пръстен с гравирани растителни орнаменти и магически символи, както и бронзовите пръстени с геми от полускъпоценен камък, на които са изобразени грозд и съд, щит и копие.
Предоставените на НИМ движими археологически и нумизматични културни ценности представляват изключителен интерес за българската историческа и археологическа наука, те имат културно-историческа и експозиционна стойност. Те ще обогатят експозицията на НИМ, а част от тях ще могат да участват и в изложби в страната и чужбина.
