Лобираха ли пред някого и пред кого представители на държавата, общините и банките, никой не разбра, но те запазиха правото си да вадят изпълнителни листа срещу длъжниците си по бързата процедура. Това право им е дадено в чл.417, т.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Със сегашното си решение конституционните съдии просто потвърдиха, че то не противоречи на изискванията на основния закон на Република България. Така справедливото искане на омбудсмана Константин Пенчев за отмяна на въпросния член в ГПК и равнопоставеност на кредиторите бе изпратено в небитието. В мотивите си омбудсманът писа, че С цитираната разпоредба се поставят в по-благоприятно положение само определени кредитори – държавни учреждения, общини и банки. К. Пенчев изтъква, че няма причини за съществуването на привилегирован режим за събиране на паричните вземания, които се основават на частноправни отношения, свързани с тези кредитори. Той добавя, че подобна разпоредба е съществувала в различни редакции още от приемането на отменения Граждански процесуален кодекс през 1952 г. (чл. 237, б. в), когато в България съществува тоталитарен режим на управление, икономиката не е пазарна и не се основава на свободната стопанска инициатива. Поне това се казва в искането на Пенчев до Конституционния съд.
В аргументите си към решението (‘b912 от 2 октомври) съдиите отхвърлят всички мотиви на омбудсмана . Оказва се, че дори допускането им за разглеждане не е било безпроблемно. Омбудсманът е ограничен при упражняване на това си правомощие и не може да оспорва закон, с който се нарушават правата на едни юридически лица за сметка на по-благоприятните условия за развиване на стопанска дейност, които се създават за други, казват конституционните съдии. Но приемат, че омбудсманът е имал предвид гражданите и техните взаимоотношения с държавните институции и банките. Излиза, че искането на Константин Пенчев е било разгледано по същество само заради тази презумпция. Крайният ефект обаче е изключително неблагоприятен не толкова за омбудсмана, колкото за гражданите. Първо, Конституционният съд е преценил, че бързото вадене на изпълнителен лист отговаря на всички нормативни практики у нас и на директивите в ЕС. Посочени са няколко държави, в които подобна мярка е в сила – Австрия, Белгия, Франция, Германия, Испания, Португалия, Гърция, Люксембург, Чешката република, Швеция и други.
Не е приета тезата на Пенчев, че към промяната в ГПК, с която се въвежда бързото вадене на изпълнителен лист, няма аргументи. Мотивите, придружаващи законопроекта, одобрен с Решение № 342 от 11.05.2006 г. на Министерския съвет, изцяло изпълняват критериите, установени по чл. 28, ал. 2, т. 1-5 от Закона за нормативните актове. Те съдържат изложение на причините, които налагат приемането му; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, пише в решението на Конституционния съд.
Отхвърлено е и твърдението на омбудсмана, че бързото вадене на изпълнителен лист е практика от тоталитарното ни минало. То е било въведено със Закона за заповедното съдопроизводство (1897 г.), а впоследствие заповедта за изпълнение е регламентирана със Закона за гражданското съдопроизводство от 1934-а. В по-късна редакция на същия закон (от 1942 г.) с чл. 156а – чл. 156ч заповедното производство получава по-прецизна правна регламентация с обособени три дяла, пише в мотивите на Конституционния съд.
Тезите на омбудсмана, че длъжниците (по-специално гражданите) са в неравнопоставено положение спрямо държавата, общините и банките, също са оборени. Конституционният съд посочва няколко начина, по които длъжникът може да се защити от бързо изпълнително производство. Единият е, като предостави адекватно обезпечение. Длъжникът може да се брани и с предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 424, ал. 1 от ГПК , като оспори вземането, основавайки претенцията си на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, имащи съществено значение за делото, обясняват конституционните съдии. Друга форма на защита е възражението пред съда, основано на нарушения на процесуалните правила. Законът е осигурил много и различни способи, съдържащи изискуемите конституционни гаранции за длъжника да упражни правото си на защита в производството, е заключението на Конституционния съд.
По въпроса защо държавата и общините трябва да се ползват с привилегии при събиране на вземанията си аргументите на съда са развити доста подробно. Същината им обаче се крие в следната обосновка: Постъпването на приходи в държавния или общинския бюджет по една ускорена и облекчена процедура гарантира нормалното функциониране на държавните учреждения и общините и осъществяването на присъщите им публични функции. От гледна точка на конституционосъобразност това законодателно решение обезпечава постигането и гарантирането на финансовата стабилност на държавата и общините, осигуряваща цялостното спокойно развитие на стопанска дейност от всички частноправни субекти в конкурентна среда и в условията на свободна стопанска инициатива. Ето защо облекченото, бързо и ефективно провеждане на принудителното изпълнение в полза на визираните субекти е в интерес и на цялото общество.
Според съда банките също трябва да се ползват с привилегиите на бързото вадене на изпълнителни листа, тъй като: евентуалните финансови затруднения на банките, които биха могли да възникнат вследствие натрупването на системно неизпълнявани задължения към тях, застрашават изпълнението на платежните операции, обслужването на клиентите, а при задълбочаването на подобни процеси – и глобално правата на вложителите, икономиката на страната, изпълнението на държавния и общинските бюджети, водещи до настъпването и на редица други негативни обществени и социални последици. В аргументите си съдът посочва, че подобни ефекти не би имало при проблеми със събиране на вземанията на други финансови институции. Причината е, че за разлика от банките те нямат право да събират влогове от населението и евентуални проблеми в ликвидността им няма да се разпрострат върху цялото общество.
Крайният резултат от искането на омбудсмана е, че Конституционният съд обяви за норма привилегированото отношение на държавата, общините и банките на финансовите пазари. И от привилегия то се превръща в задължителна норма, която може да се разпростре и по други казуси, например като този със сроковете за плащане на изискуемо вземане, които са заложени в промените на Търговския закон, обсъждан сега в Народното събрание.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
