Прав е Симеон Дянков, като казва, че няма държава в ЕС, в която лихвите по влоговете не се облагат. Но удобно за него спестява фактът, че в същите тези страни лихвите по кредитите се признават за разход, с който може да се намалява облагаемият доход. Ако Дянков бе предложил такова решение, едва ли щеше да се намери разумен човек, който да му се противопостави. Нито той, нито управляващи от ГЕРБ обаче не обелват и дума за подобен текст. И си имат причина за това. Защото, ако облагането и приспадането на лихвите бъдат направени наистина по европейски, това ще има отрицателен фискален ефект. В бюджета ще влязат по-малко пари, тъй като средно всеки българин има по един заем и лихвата по него е по-висока от тази по депозита му. Но не всички българи имат депозити.
Именно липсата на текст, който да позволи с лихвите по кредитите да се намаляват облагаемите доходи, прави предложението на Дянков несправедливо. Най-малкото защото е лишено от елементарна реципрочност. И защото става дума за изземване на средства от населението с най-ниски доходи в ЕС според всички статистики. Подобни действия не си е позволявал нито един финансов министър за изминалите двадесет и три години. И то не защото не е знаел, че у нас лихвите по депозитите не се облагат. А Дянков твърди с почуда, че научил това преди две седмици. Къде живяхте през последните три години, г-н министър? В Брюксел ли? И не прочетохте ли поне веднъж данъчните закони, които всяка година внасяте в парламента и съгласно които идват приходите в хазната?
Непростимо нехайство
Та нали и сега в ал.13, т.8 на Закона за облагането на доходите на физическите лица пише, че депозити и влогове не се облагат. Ще излезе, че четвърта година управлявате финансите на цяла държава, без да познавате нормативните актове, по които работи.
Министър Дянков търсел справедливост. Звучи като виц, но това беше думата, която той повтори като мантра, предлагайки въвеждането на десетък върху депозитните лихви. А може би всичко това е поредната димка за отклоняване на вниманието от истинските проблеми на бюджета?
Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова пък сякаш бе изстреляна да замазва гафовете на финансист ‘b91 с обясненията, че парите са необходими за вдигането на пенсиите. Дянков обяви тъкмо обратно, че по този начин ще накаже богатите. Незначителна подробност е, че те винаги могат да си преместят спестяванията другаде, където не се облагат.
Финансисти подозират, че
целта на мярката е
да се извадят парите, спящи по депозити в банките, и да се завъртят в икономиката. Хората да купуват повече, което да вдигне оборота, да съживи бизнеса и да вкара повече ДДС в хазната. Щеше да е държавнически аргументирано и не на последно място човеколюбиво, ако бе сигурно, че тези ефекти могат да се постигнат.
Вместо това тя издава липсата на въображение как да се напълни бюджетът и панически страх, че това може да се случи. Само така може да се обясни приемането на една данъчна мярка, от която се очакват едва 120 млн. лв. приход годишно и чиято цел е да финансира повишаването на пенсиите, за които пък трябват минимум 600 млн. лева?
Какъв ще е обаче
финансовият ефект върху хората
които Дянков и всички управляващи твърдят, че искат да защитят – пенсионерите и тези с ниските доходи. Голяма част от тях също имат депозити, да не говорим за детските спестовни влогове. И това са най-малките влогове – до 5 хил. лв., които като брой, но не и като сума, са преобладаващите в банковия сектор. Що за икономика и що за държава е тази, която с данък от бебета, непълнолетни и пенсионери ще пълни хазната. Нещо повече банките ще удържат данъка и ще го превеждат на хазната, но тези преводи също струват пари – 2 лв., 3 лв., че дори и 6 лева. Така за 5 лв. данък например банката може да си удържи и 3 лв. от влога за трансфер. Защото въпреки уверенията на финансовия министър, тези трансфери не са безплатни. Гражданите не плащат за преводи към хазната само ако го правят на касата на съответната регионална или общинска данъчна служба. В случая това няма как да стане. Така че да му мислят и банките.
Спорно е
че облагането на лихвите ще изиграе позитивна роля върху икономиката. Дори и да предположим, че хората започнат да вадят спестяванията си и да пазаруват, не е задължително ефектите от това да са положителни. Освен че в хазната ще влезе повече ДДС.
Дори и да не се извият опашки от граждани, готови да теглят спестяванията си, пред банките, отлив от банкови операции все едно ще има. Най-лесният начин банките да се предпазят от подобни ефекти е да вдигнат лихвите по депозитите дотолкова, че по-високият доход да компенсира данъка, който планира Дянков. Стане ли това обаче, да му мисли българският бизнес. Защото скочат ли лихвите по влоговете, нагоре ще изхвърчат и тези по кредитите. Тогава какво правят фирмите, а и… всички кредитополучатели? Голяма икономическа активност ще настане.
А пък ако гражданите си приберат влоговете от банките и ги сложат под дюшека, ще настъпи рай за апашите. И ще излезе, че предлаганата от Дянков мярка стимулира битовата престъпност. Ето тогава единият вицепремиер ще създаде истинска работа на МВР и на другия вицепремиер. И ще настане небивала активност в държавата, но на други фронтове.
Има бизнесмени, които почти утопично се надяват, че след въвеждането на данъка върху лихвите
някои хора ще хукнат да купуват акции
и облигации на български фирми. Срещу техните надежди обаче ще играят взаимните фондове на банките, които предлагат свои книжа. Рискът по тях не е по-голям, а доходността е не по-малка от тази по българските корпоративни акции и облигации.
С освободените от влогове средства могат да се купят и облигации на някоя от държавите от ЕС – тези на Италия например, които носят доход от 4-4.5% годишно. Че какво му е лошото? А и дългът на Италия едва ли е по-рисков от този на някоя българска фирма. Марио Монти, италианският премиер, обаче не вдига данъците, въпреки че държавата е в криза. Напротив, иска да ги намали.
Дянков би трябвало най-добре да знае, че
парите следват интереса
и сигурността. Така че по-състоятелните граждани, в чиито доходи и спестявания той се е прицелил, добре познават цялата палитра финансови сделки, позволяващи им да избегнат плащането на данъка. Ако пък не знаят имат пари да си наемат консултанти. Стигне ли се обаче до подобни операции това ще означава изтичане на капитали от страната. На хората с пари нищо не им пречи да си открият банкови сметки в държави, които не са подписали с България споразумения за двойно данъчно облагане. Какво ще кажете за Лихтенщайн, Андора, Сан Марино, Монако или за Турция, че е по-наблизо?
Българските банки също могат да предложат някои екстри, ако са загрижени за клиентите си. Например като промоция могат да оферират предоговорянето на нормалните депозити, при които лихвата се плаща на падежа, в такива, при които клиентът получава лихвата авансово – да кажем, до Нова година. По този начин повечето българи ще си вземат дохода от влога сега, преди влизането в сила на новия налог.
Друг вариант е да се вдигне доходността по текущите сметки – те не са депозит или влог, и доходите от тях поне засега няма да подлежат на облагане.
Сравнението на потенциалните плюсове и минуси от облагането на лихвите по депозитите не е в полза на Дянков. С подобни авангардни идеи той може да си завоюва място в историята, но като единственият български министър предложил данъчни абсурди в година на избори. Което не е никак зле за опозицията.
nbsp;
nbsp;
