Септемврийско спокойствие, нарушавано от някое търгово предложение или вайкания около поредната проблемна облигационна емисия, белязаха борсовата търговия през изминалия месец.
Вниманието на инвеститорите бе насочено предимно към публичните банки и техните акции се търгуваха сравнително активно. През септември те се оформиха в две двойки с различни посоки на развитие. Докато книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Българо-американска инвестиционна банка (БАКБ) започнаха месеца с най-ниските си котировки и постепенно набраха скорост, то акциите на Централна кооперитивна банка (ЦКБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ) изминаха обратния път, като в края на септември се препънаха в нежеланието на пазарните участници да наддават за тези акции.
В деветнадесетте борсови дни на септември бяха прехвърлени 375 484 броя акции, което е само с 3.19% повече спрямо август.
Акциите на
Българо-американска кредитна банка
вече се укрепиха на нивото от над 5 лв. за брой и втори месец стабилно стоят там. Фактът, че започнаха първата борсова сесия за септември с най-ниската си месечна стойност – от 5.093 лв. за един брой, амбицира притежателите на такива книжа. След осемте борсови сесии, в които липсваха сделки с акциите на БАКБ, котировките щурмуваха с лекота следващите височини – 5.20, 5.30, 5.40лв. за дял… И по този начин издърпаха нагоре и двете гранични цени, като те са най-високите през тази година за акциите на банката. Ръстът между двете крайни котировки е най-висок между всички публични банки (+9.25%).
До 27 септември книжата на БАКБ стигнаха до 5.60 лв. за един брой, или с цели 52 стотинки над най-високата им стойност за август. Това е и най-високата цена, плащана за тези акции от януари насам.
Доволни от случилото се през септември, пазарните играчи спряха сделките в последните два борсови дни на месеца, за да могат да се порадват на натрупаната пазарна капитализация от БАКБ.
Тъй като най-високата цена за септември се оказа последна за месеца, то заедно с нея нагоре отскочи и оценката на банката на Цветелина Бориславова. Този път тя е с 10.24% по-висока и според борсовите играчи в края на септември БАКБ струва 138. 712 млн. лева. А това я издигна доста над границата от сто милиона лева, която прескочи през юни.
Търговията с акциите на БАКБ не беше много активна през септември. Изтъргуваните книжа са общо 6965 при 16 871 през август.
Котировките на книжата на
Централна кооперативна банка
nbsp;
потъваха надолу през септември, заседявайки се трайно под нивото от шест лева. Иначе котировките останаха в тесните рамки между 0.54 и 0.59 лв. за акция. Единственият опит те да бъдат прескочени беше на първата борсова сесия, когато инвеститорите предлагаха по шестдесет стотинки за една акция на ЦКБ. Тази цена обаче остана най-високата за септември, но тя е с осем стотинки под върховата им стойност през август.
В следващите дни песимизмът повлече книжата на ЦКБ надолу. Те продължиха да губят стойност и да падат по ценовата стълбица – 0.59, 0.58, 0.57, 0.56, 0.55 лв. за един брой. Мъчението за акционерите приключи на 26 септември, когато беше ударено месечното дъно от 0.549 лв. за дял. През август най-ниската котировка за акциите на банкатабеше при 0.581 лева. За съжаление на притежателите на такива книжа ЦКБ отново е с най-големия спад между двете гранични котировки сред четирите публични банки (-8.5%).
Продажбите на акции на Централна кооперативна банка доведоха до това, че най-високата и най-ниската цена останаха под тези от август.
Книжата на кредитната институция обаче отново са сред най-ликвидните. И резултатът е виден – 303 171 акции си размениха играчите на пазара при само 234 437 бройки през осмия месец. Така ЦКБ остана най-търгуваната публична банка у нас.
Оживлението в последните търговски дни на септември добави няколко стотинки към цените на тези акции и те затвориха месеца при 0.58 лв. за дял. Въпреки това останаха с две стотинки под стойността си от края на август. Този спад потопи и пазарната капитализация на кредитната институция, която вече е 65.629 млн. лв. при 67.893 млн. лв. през август. Което показва, че двадесет и един поредни месеца оценката за ЦКБ остава под границата от сто милиона.
Търговията с книжата на
Корпоративна търговска банка
nbsp;
не успя да зарадва акционерите с устойчиво покачване на цените. След като на 10 септември книжата на кредитната институция отбелязаха най-високата си котировка за месеца – от 81.59 лв. за един брой, те се гмурнаха отново надолу. Това обаче е най-голямата сума, която инвеститорите са плащали, за да си набавят от книжата на банката на Цветан Василев през тази година.
В следващите сесии ентусиазмът отстъпи пред разума. Липсата на корпоративни новини около КТБ свали цените, а ножицата между двете крайни котировки се разтвори значително. В крайна сметка акциите на банката достигнаха до дъното от 75.65 лв. за дял, като смъкнаха с пет лева надолу най-ниската си котировка спрямо онези 80.011 лв. през август.
Последваха още няколко борсови дни без сделки с акциите на КТБ, а после отново просто ей-така отскочиха с пет лева нагоре и затвориха деветия месец при 80.5 лв. за един брой. Това раздвижване около книжата на Корпоративна търговска банка обаче се оказа недостатъчно. И тъй като последната постигната цена е с над един лев под отчетената в края на август, това се отрази и върху оценката на банката. Тя свали около пет милиона от пазарната си капитализация, която в края на септември е 483 млн. лева.
В дванадесет от борсовите дни на деветия месец нямаше търговия с акциите на КТБ, което обяснява и твърде ниския брой акции, които си размениха пазарните участници – само 874 броя, при общо прехвърлени 1618 за август.
Цените на акциите на
Първа инвестиционна банка
nbsp;
останаха сравнително стабилни през септември в границите между 1.51 и 1.64 лв. за един брой. Те обаче продължиха спада, който започна в края на август.
Това е причината да стъпят накриво още през първата борсова сесия – 1.517 лв. за един брой. Така най-ниската им месечна стойност през септември остана под тази от август.
Инвеститорите обаче сметнаха, че в книжата на ПИБ има още хляби започнаха да наддават, като изтласкаха цените им над прага от 1.6 лв. за дял. При това до края на месеца се търгуваха и относително високи обеми. Растежът им обаче продължи до 17 септември, достигайки 1.649 лв. за дял. Тази стойност се оказа и най-високата за акциите на Първа инвестиционна банка в последните три месеца.
През втората половина на септември обаче инвеститорите позагубиха интерес към тези книжа. Котировките тръгнаха надолу и отново слязоха под нивото от 1.6 лв. за акция, но се задържаха над августовските цени.
Тъй като в последната борсова сесия за септември цената от 1.589 лв. бе с една стотинка над тази от края на август, то и пазарната оценка на банката набъбна с 1.76 млн. лева. Така че на 29 септември борсовите участници оцениха ПИБ на 174.79 млн. лева. По този начин за пети пореден път през тази година кредитната институция остава с пазарна капитализация под 200 млн. лева.
По-високите цени на акциите на ПИБ донякъде успокоиха инвеститорите и тези, които пожелаха да осребрятвложението, останаха малцинство. Ето защо само 64 501 акции на финансовата институция станаха обект на покупко-продажба. През август собственика си смениха 110 938 книжа.
Негативен ефект върху търговията на БФБ-София и капиталовия ни пазар като цяло оказа депозитната треска. Белите пари за черни дни, които домакинствата кътат в банките, през август са нараснали до над 34.2 млрд. лева. Голяма част от рекордните 139.45 млн. лв., получени под формата на лихва, както и през предишните години, вероятно отново ще бъде депозирана. Но крайното решение за това инвеститорите ще вземат едва след като парламентът реши дали ще наложи Дянковия данък десятък върху лихвите.















