Най-големите за последните 20 години реформи в изпълнителния борд на МВФ започват след две седмици – на 1 ноември. Те са отговор на новите икономически реалности на световно и регионално ниво. Финансовият министър на Бразилия Гуидо Мантега обаче ги определя като козметични и смята, че ще облагодетелстват страните от Източна Европа и Стария континент като цяло.
Промени в оперативното управление на МВФ не са правени от разпадането на бившия СССР в началото на 90-те години на ХХ век. Тогава голям брой държави станаха акционери на Фонда и в момента броят им е 188. Незначителните по онова време страни постепенно засилиха икономиките си и поведоха битка за по-значими позиции в 24-членния изпълнителен борд на институцията, за да са сигурни, че гласовете им ще бъдат чути. А някои от по-големите, но не толкова динамично развиващи се стопанства се опитват с всякакви средства да запазят предимствата си въпреки намаляващата икономическа роля, която играят в глобален аспект.
В момента осем големи икономики – САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Китай, Руската федерация и Саудитска Арабия, имат представители в изпълнителния борд на Фонда. Останалите места се попълват от директори, представляващи група от държави (от четири до 22), така че мнозинството от 188 акционери на Фонда имат незначителна роля във формирането на стратегията и дейността му.
Новите реалности наложиха преразглеждане на квотите и на състава на изпълнителния борд на Фонда, а първите промени бяха договорени през 2010-а. Те включват два елемента. На първо място – всеобхватна ревизия на формулата за изчисление на квотите на отделните страни членки на международния кредитор, която трябва да приключи до януари 2013-а. На второ – определяне на график за приключване на следващото основно преразглеждане на квотите, който трябва да е готов до януари 2014-а. Споразумението предвижда всяка корекция на квотите да бъде по посока на увеличението им за динамичните икономики в съответствие с относителния им дял от световното стопанство и, респективно, за развиващите се пазари като цяло. Засега тези договорености не са влезли в действие, защото САЩ, които са най-големият акционер на МВФ, не са ги ратифицирали.
Първите стъпки, обявени на приключилото през миналата седмица годишно събрание на МВФ и на Световната банка в Токио, обаче започват от Европа на 1 ноември.
Белгия, Люксембург и Холандия образуват собствена група заедно с държавите, които се представляват от Холандия (сред тях е и България). По този начин се обединят сегашните две позиции на Белгия и Холандия в изпълнителния борд. Освободеното място ще помогне на Турция, Унгария и Чешката република да посочват изпълнителен директор на ротационен принцип с Австрия.
Титулярът, представляващ скандинавските държави, ще разшири кръга на ротация до балтийските страни от групата (Естония, Латвия и Литва). А Швейцария ще се сменя в изпълнителния борд от Полша. Тези реформи ще започнат след няколко години, по информация на официални представители на страните.
От другата страна на Атлантика – Колумбия, която излъчва алтернативен директор на Бразилия, напуска бразилската група и отива във формацията на Мексико. По този начин Колумбия ще се сменя с Мексико, Венецуела и Испания на директорския пост в изпълнителния борд на МВФ. В групата на Бразилия влизат Никарагуа, Зелени нос и Източен Тимур. Решението на Колумбия е мотивирано от непрекъснатите претенции на Бразилия като член на най-бързо развиващите се световни стопанства (БРИКС) за по-голямо влияние в МВФ, което омаловажава ролята на по-малките й испаноговорящи съседи.
