И управляващите, и опозицията в Народното събрание постигнаха пълно съгласие по промените в Търговския закон, които трябва да ограничат масовите умишлени фалити, тормозещи вече години наред кредиторите – независимо дали става дума за банки, търговски дружества, или за данъчни власти. В сряда парламентът единодушно гласува на първо четене както промените, предложени от група народни представители от ГЕРБ, така и тези на Коалиция за България. Оказа се, че двата законопроекта, представени от Емил Радев (ГЕРБ) и Янаки Стоилов (БСП), не само не си противоречат, но текстовете в тях могат да бъдат обединени и да залегнат като едно общо предложение за изменение на Търговския закон.
Комисията по правни въпроси тепърва ще работи по изчистване на детайлите в отделните алинеи, преди те да бъдат приети от нея на второ четене и да се вкарат за окончателно гласуване в пленарната зала. Важното е, че поне засега народните представители от всички цветове показват воля за решаване на проблема с умишлените фалити и с произволното отлагане на датата, от която започва неплатежоспособността на една фирма.
От двете изказвания на депутати по проектозакона стана ясно, че именно неяснотите и непълнотите в Търговския закон са основната причина за нароилите се случаи за умишлени фалити. Хитрите търговци просто се възползват от предоставените им в нормативния акт възможности.
Действащият Търговски закон позволява да се обявяват за недействителни изключително широк кръг правни действия срещу кредиторите, извършени след началната дата на неплатежоспособността. Тя често се определя от съдилищата години назад във времето – нерядко повече от десет години. В множество случаи третите лица трябва да връщат в масата на несъстоятелността милиони левове, а обезпечения, които са учредени преди много години, се оказват недействителни. Тези особености на действащата правна уредба пораждат риска от верижна неплатежоспособност на стопанските субекти и висока степен на правна несигурност, обобщи проблема депутатът от ГЕРБ Фани Христова. За да бъде ограничена тази несправедливост в законопроекта на управляващите, се предлага искове за отмяна на обезпечения да могат да се завеждат за сделки, сключени не по-рано от една година от молбата за откриване на процедура по несъстоятелност. Забележете, става дума за откриване на процедурата, а не за самото обявяване на дружеството в несъстоятелност, тъй като между двете събития могат да минат две-три, че и повече години.
В предложението на депутатите от Коалиция за България пък директно е залегнало изискването дата на неплатежоспособност да не може да бъде отмествана повече от три години назад във времето от датата, на която е подадена молбата за несъстоятелност. Освен това в него също има ограничения за завеждане на искове за отмяна на ипотеки и други обезпечения по кредитите. Те са много идентични със сроковете в предложението на ГЕРБ. Предвижда се отменителни искове за повечето кредити да не могат да се завеждат, ако сделките са сключени преди повече от година от датата, на която е подадена молбата за несъстоятелност. Според Янаки Стоилов при сегашната практика съдът буквално прилага закона, без да се съобразява дали с решението си увреждат интересите на кредиторите. И срещу това явление трябва да бъде изградена правна преграда, защото то застрашава интересите на голям брой компании. Проблемът е толкова голям, че явно всички политически сили искат той да бъде решен кардинално.
