Парламентът прие на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесени от Министерския съвет, и отхвърли друг законопроект за промени на депутати от Синята коалиция, целящ единствено да се намали бумащината в отношенията между ДАНС и поднадзорните му институции.
Част от приетите поправки обаче са дискриминационни спрямо банките и техните клиенти, защото дават право на ДАНС безконтролно да шета из информацията, предмет на банкова тайна, да събира данни и да ги изнася извън трезорите, за което БАНКЕРЪ вече писа.
Чакаме шефа на парламентарната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред Анастас Анастасов да покани представители на банковата общност, за да обсъдим проблемите, които ни тревожат. Това коментира специално за вестника Ирина Марцева, главен секретар на Асоциацията на банките в България. Тя обясни, че АББ е искала изява още при първоначалното обсъждане на проекта в комисии, но вътрешната комисия, която е водеща по този законопроект, не е била гостоприемна. Покана дошла само от Менда Стоянова, шефка на бюджетната комисия, където АББ и БНБ представили становищата си. Експертите на АББ обаче могат да участват между двете четения на законопроекта в работна група само към водещата комисия – вътрешната, обясни тя.
Законопроектът, внесен от правителството, предвижда въвеждането на изисквания за по-особено наблюдение на необичайно големи сделки или операции, или изключително сложни операции. Предлага се финансовите институции да бъдат задължени да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения. Освен това те трябва да съхраняват тези записи, за да са на разположение на дирекцията Финансово разузнаване към ДАНС, на съответните органи за надзор и на одиторите за период от най-малко пет години.
Вносителите настояват в определени случаи по указание на директора на Дирекцията Финансово разузнаване в ДАНС да има изискване за съхраняване на данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период, по-дълъг от пет години.
Предвижда се към кръга на лицата, задължени да прилагат превантивни мерки, да се добавят и здравноосигурителните дружества.
Със законопроекта се допълват и хипотезите, при които е задължително да се докладва на ДАНС. Вече освен при съмнение за изпиране на пари ще се рапортуват и случаите, когато се разполага с данни за престъпен произход на определени средства.
С промените се разширява обхватът на наблюдаваните лица, които принадлежат към една и съща група. Ще се следи информацията между нотариуси, експерт-счетоводители, специализирани одиторски предприятия и лица, предоставящи правни консултации, които изпълняват професионалната си дейност в рамките на едно и също юридическо лице или група, които имат обща собственост, управление или контрол по прилагането на закона.
Измененията подкрепиха 114 народни представители, двама се въздържаха.
