Не е тайна, че порциите от държавната хазна продължават да се разпределят така, както Ахмед Доган обясняваше през 2009-а в село Кочан. Нови са само хората, които дават и които взимат. Ново е и че вместо да се хвалят с това по села и паланки, днешните управници и техните избраници умуват как да бетонират симбиозата помежду си, така че никой да не им пречи. И вече са на крачка от постигането на целта си.
За да провеждат бързо и безпрепятствено обществените поръчки, финансирани с европари, и за да сключват договори с този, с който искат, управляващите са решили почти да отрежат възможностите за обжалване на процедурите. Цялата работа ще стане с промени в Закона за обществените поръчки, които въвеждат изискване за предоставяне на внушителни обезпечения при подаване на жалба. И ако във време на криза това не откаже и най-запалените кандидати, здраве му кажи. Общо взето, така ще се отвори терен за нарушения, манипулации и скрити договорки, тъй като няма да има кой да сезира контролните институции.
Основният аргумент за предложението е необходимостта от по-бързото и безпроблемно провеждане на търгове по оперативните програми и превенцията срещу злоупотреба с правото на обжалване на решенията на възложителите. Идеята за това се е родила в главите на чиновниците от може би най-зле справящото се с усвояването на европейските средства министерство – на околната среда и водите. Според тях действащият сега режим на обжалване удължавал срока за сключване на договори с изпълнителите до над шест месеца и така можело да се стигне до загуба на стотици милиони от програмата Околна среда.
Че ще се простим с голяма част от парите, конкретно за екология, е повече от сигурно, но е абсурдно властта да прехвърля вината върху фирмите, които оспорват процедурите. През седмицата и кметовете на общини ревнаха, че обжалването на търговете спъва градовете да усвояват ефективно европейските фондове. Градоначалниците посочват още, че участници в обществените поръчки вече са се специализирали в оспорването на резултатите на всяка цена и по този начин рекетирали съвестните кандидати. Никой обаче не си признава, че повечето проблеми не идват от жалбите, а от зле подготвените процедури, допуснатите пропуски и други неуредици, свързани с работата на администрацията. Ако всичко е изрядно и обосновано, няма да има основания за обжалване. Ще липсват и съмнения за нагласени търгове. Само че у нас всяка обществена поръчка бъка от грешки и неясноти, а решенията на оценителните комисии често пъти съвсем явно дават привилегия на едни фирми за сметка на други. Неслучайно различни изследвания и анализи постоянно установяват, че държавата губи милиарди заради допуснати нарушения при провеждането на обществените поръчки.
Каквото и да си говорим обаче, проектът за изменение на Закона за обществените поръчки вече е внесен в Министерския съвет и чака одобрение. Според него недоволните от развоя на даден търг дружества ще могат да го обжалват само ако преди това са внесли по сметка парично обезпечение от 50 хил. лева. В противен случай жалбата им изобщо няма да бъде разглеждана. При малки поръчки на стойност под определените лимити депозитът ще е в размер на 8 хил. лева. За капак на всичко парите ще се превеждат в полза на държавния бюджет при установена, с влязло в сила решение на компетентните органи, неоснователност на жалбата. По този начин не само че се поставя огромна бариера пред бизнеса да търси правата си, ами се създава и риск за финансови щети, който допълнително ще възпре дръзналите да оспорят действията на държавните ведомства. На практика, ако дадена фирма участва в няколко търга, което е редовна практика, ще трябва да предвиди и поне 100-200 хил. лв. загуби за евентуални съдебни спорове, което си е направо лудост. Но дори и да спечели делата, никой няма да й начисли лихви за времето, през което парите са били блокирани. Да не говорим, че и сега има случаи, когато администрацията бави необосновано дълго различни депозитни гаранции на бизнеса. Така че новото обезпечение може да престои и над половин година в нечия сметка, да носи лихви на титуляра й, а собственикът на парите няма да може дори да се оплаче. Как би посмял! Нищо, че конституцията гарантира правото на жалба на всяко заинтересовано лице.
Колко скандални са предложенията за промени в Закона за обществените поръчки става ясно и от становището на Комисията за защита на конкуренцията, което бе публикувано през седмицата. Правото на жалба срещу актовете на възложителите в процедурите за възлагане на обществени поръчки е нормативно уредено и представлява правно призната и гарантирана възможност на съответния провоимащ субект да иска и да получи произнасяне по спор, по който жалбоподателят има правен интерес. Правото на жалба принадлежи на всяко заинтересовано лице, кандидат или участник в съответната процедура, професионално сдружение или организация в съответния бранш за защита на интересите на своите членове. Правният интерес на посочените в закона субекти е налице, доколкото съответният административен акт, издаден от възложителя, нарушава или застрашава техни права или законни интереси, или създава задължения за тях, обясняват от антимонополния орган. Затова комисията смята, че изискуемият депозит, който се предвижда да бъде предоставен при упражняването на правото на жалба, не може да бъде натоварен с функцията на гаранция, че е налице действителен правен интерес по конкретната процедура, както се опитват да го изкарат от Министерството на околната среда и водите.
Според специалистите въвеждането на финансово изискване към жалбоподателите, извън вече дължимите по закон държавни такси и разноски, представлява сериозна нормативна пречка за оспорване на незаконосъобразни актове на институциите. Предвиденото превеждане на въпросната гаранция в полза на държавния бюджет пък би имало ефект на санкция по отношение на фирмите, чиито жалби са оставени без уважение.
Поставянето на допълнителните законови бариери пред надлежното упражняване на правото на жалба, както и санкционирането на жалбоподателите, които са упражнили това свое право, не намира опора нито в конституцията, нито в правото на Европейския съюз. Забавянето на процеса по усвояване на средствата от европейските фондове не зависи от правната уредба на обжалването на процедурите, поради което възможното решение на този проблем не следва да се търси в евентуалното изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Още повече че и сега действащата правна рамка предоставя ефективен механизъм за осъществяване на контрол за законосъобразността на актовете на възложителите и е хармонизирана с Директива 2007/66/ЕО с оглед повишаване ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, категорични са още от Комисията за защита на конкуренцията.
Каква ще е съдбата на предвидените нормативни промени още е рано да се каже, но досегашната практика е показала, че когато става дума за Закона за обществените поръчки, даже и най-абсурдните идеи получават одобрение, стига да са в полза на властта. Именно по тази схема бяха подготвени предишните изменения в същия закон, с които се разреши на кметовете да сключват договори без конкурс, на министрите да се намесват пряко в работата на оценителните комисии, както и да се променят условията в хода на процедурите. При подготвянето им критиките на Брюксел и предложенията на всички браншови организации и сдружения на бизнеса не бяха чути. Едва ли и този път някой ще успее да спре администрацията по пътя към узурпирането на обществените поръчки.
nbsp;
Харчове
Близо 90% от публичните средства, които харчат държавата и общините, минават през обществени поръчки. От началото на тази година сключените по тази схема договори вече надхвърлят 4.37 млрд. лева. Отделно са подписани 79 контракта за 60 млн. евро и още седем за 3.5 млн. щ. долара. През 2011-а пък институциите разпределиха чрез търгове над 5.7 млрд. лева.
Най-много като стойност са възложените поръчки за строителство – 2.14 млрд. лева. Следват доставките – с 1.62 млрд. лв., а останалите 720 млн. лв. са платени за пръчки, свързани с услуги.
Най-активни държавните ведомства са били през август, когато са сключени 1971 договора, докато през април те са били 1170. Иначе най-много поръчки от началото на годината е обявила Специализираната болница за активно лечение на сърдечносъдови заболявания Света Екатерина – 720. С 401 контракта следва болница Лозенец, а третата позиция – с 243 възложени поръчки, заема Електроенергийният системен оператор. От министерствата най-много договори има земеделското – 144. Столичната община пък е със 122 контракта.
