В развитите футболни държави привържениците на грандовете, както и тези на по-малките клубове плащат много пари, за да получават качество на терена и облаги извън него. Например в Англия трибуните на стадион, на който се играе двубой от Висшата лига, обикновено се пръскат по шевовете. Феновете на Арсенал, Челси, Манчестър Юнайтед и дори на средняка Норич вадят от няколкостотин до почти две хиляди паунда, за да изкупят сезонните карти на любимите си тимове и така ги подпомагат финансово. Срещу тази помощ освен социален престиж и осигурена емоция за уикенда, привържениците получават преференциални цени за пътувания и билети при гостуване, намаление на фенартикулите и по-евтини гастроли за мачовете от европейските клубни турнири.
Мегаклубове като Барса и Реал (Мадрид) са още по-зависими от верните си последователи. Асамблеята на привържениците на Барселона дори има решаващ вот за най-важните клубни дела, като в края на 2011-а се събра, за да даде зелена светлина на спонсорския договор с Qatar Foundation, който ще донесе на каталунците 170 млн. евро през следващите пет години. А в Италия собствениците на клубове като Лацио, Фиорентина и Наполи почти не вземат важно решение без одобрението на крайните ултрас групировки.
Организираната фенкултура нахлу в България след 1989-а, но по различни причини тя тръгна по свой път, без да копира напълно нито един западноевропейски модел. Големите български агитки внесоха от всичко по малко. Огненият темперамент с
факлите и димките на сръбските братовчеди
nbsp;
Цървена звезда и Партизан се сля с италианските транспаранти, гръцките и турските мегафони, появиха се враждуващите фракции, патриотичната вълна и социалните искания. За разлика от събратята си отвъд Калотина , българските фенове обаче по никакъв начин не подпомагат финансово обичаните клубове, а дори напротив – с течение на времето те се превърнаха в нещо като машина за изнудване на мекушави или търсещи обществено одобрение ръководители. Тарторите на привържениците умело кешират влиянието си върху поверените им трибуни, като в най-голяма степен това важи за ЦСКА и Левски. Парадоксът щатен фен има своите сериозни финансови измерения, които от своя страна разцепват секторите Б и Г и създават напрежение в средите на привържениците на сини и червени.
Неотдавна собствениците на ЦСКА от Титан показаха документ, от който стана ясно, че в продължение на три години те са си купували любовта на част от привържениците. За това удоволствие те са платили почти 250 хил. лева. През 2009-а Борисов и Иванов са били най-щедри, като са превели 144 772 лв. на фирмите Спайс комерс и ЛИЛИ 2007, управлявани от вече бившия председател на централния фенклуб на ЦСКА Димитър Ангелов-Дучето и неговия заместник Ивайло Цветков. За 2010-а и 2011-а Ангелов и Цветков са се разписали под ордери за още 97 хиляди, като средствата са получени за хореография и други дейности. Агитката на армейците настръхна, когато разбра, че Дучето и компания са прибрали 10 хилядарки за оцветяването на сектор Г на мача ЦСКА – Динамо (Москва), още 11 000 лв. за хореография в среща с неназован отбор, 12 000 лв. за двубоя с Фулъм и дори 3000 лв. по същото перо за сблъсъка с големия Спортист (Своге). След това Ангелов се оттегли от поста на председател на Централния фенклуб на ЦСКА, но според други информации той е бил помолен да напусне от бившите си съратници заради сребролюбието си.
Твърде интересен бе отговорът на бизнесмена, от когото много неща около финансирането на агитките излязоха наяве. Според Ангелов собствениците на ЦСКА
са спечелили от топлата си връзка
nbsp;
с феновете, защото плащали на стюардите с червени потници далеч по-малко, отколкото на звено Охранителна полиция към МВР. Между 2000 и 2006 година лидерите на привържениците са взимали по 900 лв. на мач за охрана на секторите Г, В и А, но след идването на Александър Томов в Борисовата градина сумата е скочила петорно. След като през 2010-а публиката на столичани нахлу на терена при гостуването на Локомотив (Мездра) и прекрати двубоя, Димитър Борисов спрял субсидията за Централния фенклуб и я е пренасочил към друга фракция. Борисов се обърнал със зов за помощ към бившия фен №1 през пролетта на 2011-а, когато полицията опразни сектора на червените в дербито с Левски на Герена. Ангелов тогава приема, но твърди, че до ден-днешен не е видял и стотинка от 40-те хиляди лв., натрупали се за охрана до Нова година.
Собственици и фенклуб спорят и по още един казус. Става въпрос за 300 билета, които ръководството отпуска за гостуванията на Рапид (Виена) и Бешикташ в Лига Европа. Според Дучето това е било дарение от босовете като благодарност за чудесната хореография, изпълнена на двубоя с Порто. Перничаните обаче си поискаха 7800-те евро и дори се заканиха, че ще сезират прокуратурата за измама с билети. Стана очевидно, че разривът в отношенията между собственици и стари фенове се дължи на неуточнени взаимоотношения. Титан-ите не искат да плащат, за да бъдат критикувани, затова организираха тих преврат. Червените привърженици са сигурни, че крайната фракция Офанзива, която взе властта на Армията, е протежирана от ръководството. Това донякъде се доказва и от последните събития.
Избраният за наследник на Дучето – Евгени Рангелов , двама от членовете на управителния съвет на фенклуба – Ивайло Георгиев и Рангел Методиев, се оттеглиха от постовете само три дни след вота. Някои от членовете искат да са финансово зависими от Титан, което не се вписва в моите възгледи за управление. Няма как да взимаме пари от титаните, а в същия момент да искаме да се махнат. Как така някой ще ни плаща, а ние ще го плюем? Не може да ми плащат, а ние да обиждаме и да скандираме против тях. Искахме да се самоиздържаме, но явно някои търсят лесни пари, отбеляза Рангелов.
Подобна е ситуацията и в Левски, където според някои източници
ръководителите на сините си плащат по 25 хил. лв.
на месец за фенски комфорт. Шефът на Централния фенклуб Владимир Владимиров-Гугутката прибирал немалката сума, за да охраняват стюардите му по-размирните запалянковци от сектор Б. С част от парите Владимиров плащал екскурзиите с автобуси за привържениците в България и чужбина, като именно с тези средства е било организирано и последното пътуване до Босна и Херцеговина за мача със Сараево. Владимиров прибирал и постъпленията от търговската дейност с клубните артикули с емблемата на Левски, която до неотдавна била контролирана от популярната фракция София Запад. На Герена, за разлика от вечния враг обаче, видим конфликт между отделните групировки не съществува. Официалният лидер на сектор Б например не направи нищо, за да свали скандален плакат, възхваляващ дейността на военнопрестъпниците Ратко Младич и Аркан (направен от западняците). Освен че писанието разгневи ултрасите от Босна, то почти предизвика дипломатически скандал и се наложи членове на двете правителства да отправят призиви за мир и толерантност . Гугутката подкрепи и един от тарторите на София Запад – Любомир Костадинов (Любо Младежа), който бе осъден на осем години затвор по делото срещу групата за рекет и разпространение на наркотици, известна като Чуковете.
Всъщност преди време именно София Запад се радваше на благоволението на сините управници и контролираше сектора, получавайки лъвския пай от парите за охрана. Но след като кранчето бе затворено, крайните сини ултраси неколкократно по различни начини изразяваха недоволството си. Паметен ще остане двубоят на Левски срещу грузинския Сиони от предварителния кръг на Шампионската лига отпреди няколко години. По време на мача пистата на Герена заприлича на бойно поле от десетките хвърлени бомбички, а според фенове на сините по този начин агитката от Люлин е казала на собственика Тодор Батков искаме си парите!
nbsp;
nbsp;
Привържениците се бъркат и в политиката
Феновете на българските грандове опитват да извличат финансови дивиденти и от политическите си заигравки. В началото на октомври Клубът на привържениците на ЦСКА излезе с декларация, в която обвинява бившия си председател Димитър Ангелов в лобизъм и организиране на изборен туризъм. Според наследниците на Дучето той често посещавал политическите централи на Атака, Фаго, ДПС и Лидер и плащал пътни, спане и храна на приближените си, участващи в целенасочените акции. Като пример за подобен род дейност се посочва сбирката в Етрополе. В нея участваше и депутатът от ГЕРБ Емил Димитров – човекът зад кадър на ЦСКА-Възраждане, който искаше да закупи акциите на червените от Титан. Видеоклип от прословутата запивка показва как Ангелов твърди, че там няма да се говори за политика, но после не пропуска да спомене, че е посещавал всички премиери на България от 2000 година досега. Накрая той иронично пита ще гласува ли някой от вас за ГЕРБ, ако ЦСКА остане в ръцете на Титан? Преди сбирката хората на Дучето блокираха и автомагистрала Хемус под мотото Вън боклуците от ЦСКА.
Привържениците на Левски също неведнъж са показвали политическа ангажираност. Най-запомнящ се бе примерът от 14 януари 2009-а, когато студентско шествие прерасна в масов социален протест. На жълтите павета пред парламента се събраха хиляди младежи, недоволни от управлението на тройната коалиция. Стигна се до ръкопашни сблъсъци с полицията, а сред участниците бяха разпознати ултрас фенове на Левски. Според осъдения Любомир Костадинов политиците често използвали футболните агитки на избори за купуване на гласове и за създаване на напрежение, а той е влязъл зад решетките, защото се разграничавал от политическите сили и така станал неудобен.
Много привърженици на пловдивските Ботев и Локомотив, както и на Левски, ЦСКА и Берое бяха главни действащи лица на събитията в село Катуница, когато бяха изгорени имотите на ромския цар Киро.
