Малко преди ураганът Санди да потопи нюйоркското метро и Източното крайбрежие на САЩ, едно съобщение не придоби особена популярност у нас. Американските обществени медии започват кампания, с която най-любезно призовават гражданите да ги подпомогнат с набирането на средства. Тоест населението да ги финансира, защото и те като нашите страдали от кризата. Преди Санди отвъд Океана тя беше предимно финансова. Но имаше и политически падения – преди две години републиканците дори внесоха законопроект, с който да спрат дотирането на общественитерадио NPR и телевизия PBS, тъй като отразявали предимно демократите и се държали като подопечни на Белия дом. Двете медии харчели 400 млн. долара от бюджета на страната с неограничените възможности. При положение че американските обществени медии нямат реклами.
Каква е ситуацията у нас?
Независимо че софийското метро се наводнява при съвсем традиционни като интензивност валежи, българските обществени медии никога не са се държали като подопечни на властта. Ама никога! Само за справка в бюджета за 2013-а. Симеон Дянков и любезното ни правителство са отделили над 110 млн. лв. за БНТ, БНР и БТА. Но дори и при съвестно и компетентно стопанисване парите, както се казва, никога не стигат. Още повече в година на избори, каквато е идната. Затова, вместо да увеличава парите на пенсионерите с няколко лева, които и без това няма изобщо да се усетят, и вместо да се назлъндисваме за майчинските надбавки, ще е по-полезно кабинетът по-смело да увеличи субсидиите на обществените медии. Майчинските и без това се изпиват от родителите, както твърди социалният министър, а наблюденията на един министър, пък било той и Тотю Младенов, никога не бива да се оспорват. Всъщност при това пиянство е редно майчинските изцяло да се пренасочат в помощ на хилядите чиновници в държавните медии. Ако и това не помогне, по същия начин като с данъка върху депозитите може да се приеме и налог върху всеки неработещ на БНТ телевизор и на всяко радио, което не е настроено на вълните на БНР…
Не ми се мисли какво би станало, ако българските държавни медии, наричани от себе си и от законите – обществени, тръгнат да призовават
гражданството да ги субсидира
nbsp;
То тогава всеки ще има претенции към програмното им съдържание и към начина, по който харчат бюджетите си. Сега, като ни ги взимат от данъците, дори и случайно да си недоволен, само превключваш с дистанционното. Или сменяш УКВ вълните. А и защо да сме недоволни – нито има поводи да се възмущаваме от качеството на програмите, нито че БНТ непрекъснато задлъжнява, а държавата все й дава по някой друг допълнителен милион отгоре? Напротив, горда съм, че цялата нация издържа толкова много сънародници. Може и да не вършат кой знае колко работа, но в министерствата да не би да вършат?
В САЩ към компанията за набиране на средства се включват големи корпорации като Ай Би Ем и фондации като тази на Барак Обама. Всеки, който е дал над 250 долара за каузата, получава сертификат за спомоществувателство, а дарената сума е освободена от данъци. Ако и у нас се приложи същият принцип, тогава обществените медии ще станат още по- общи. Някои злонамерени критици на властта твърдят, че икономиката ни е на изкуствено дишане и пари няма, но това не е вярно. Сигурна съм, че кризата си е тръгнала от България, както на няколко пъти вече каза финансист номер едно на републиката Симеон Дянков. Преди всички големи и средни предприятия и дребни търговци се втурнат да даряват пари на БНТ и БНР, най-напред може би ще се сетят за този жест шефовете на ЦСКА – Титан-ите. Няма как на финансовото им предизвикателство да не отговори и Тодор Батков и да хвърли Левски в окото на зрителите. Така единият ден по държавна телевизия ще има опуси за червените, а на другия – за сините. То друго и не ни трябва. Важното е само какво ще стане, ако отборът на бистришките тигри случайно влезе в Б група? Дали шефката на БНТ Вяра Анкова, наградена с приз за това, че медията й изгражда положителния образ на жените, ще наблъска в ефира и тигрите? И дали няма да изкара още един мандат?
Не знам защо, но като се замисля за евентуалните спонсори и благодетели, в съзнанието ми все изникват предавания, водени от футболни съпруги, фолкпевици, хора с нестандартна ориентация… Тогава може би ще научим дали Алисия копира Николета, или обратното, и може ли всяка чалгадива да оптимизира гръдната си обиколка… С една дума, след като обществените медии отговарят на нагласите на обществото и отразяват събития с обществено значение, то е време да се покажат истинските нагласи и истинските събития. Само фолк, силикон и силикон и фолк. А, да, и футбол, естествено. Какво друго ще ни обединява, ако не българското и ако не са БНТ и БНР?
Възможно е от подобни кампании за набиране на пари
да се възползват и политическите партии
nbsp;
Те най-накрая ще се сърдят само на себе си, ако някоя от великите им проява не е отразена нашироко в новините на обществените медии. Тогава ще има, кажи-речи, двадесет и четири часово рязане на лентички, ще се показва сантиметър по сантиметър всеки нов път, за да вникнем в смисъла на изграденото… В сутрешните блокове ще се обсъждат проблемите на старейшините от ГЕРБ, като в студиото ще се канят и експерти по въпросите на третата възраст. От време на време някой социалист ще се промъква в някоя емисия, за да изохка как той и съпартийците му са репресирани и нямат достъп до обществения екран. А за по-малките партии и образования, като това на Меглена Кунева, изобщо няма да има достъп до микрофоните, защото социолозите ще отчитат, че те отдавна са минали в историята.
При тази ситуация с парите тв гилдията или ще преяде от поръчки на спомоществователи , или ще загине безславно. Спасителен брод ще й останат апетитните външни продукции, които и сега се раздават на правилни и успели, така да се каже, специалисти. Там случайни няма. По закон телевизията майка трябва да посвети до 12 на сто от програмата си на европейски независими продуценти, в това число и български. Но ако се събират финансови помощи от всички, то тогава всеки ще може да кандидатства с продукции. Така всеки селски глупак,както се изрази една говорителка на МВР от Варна, може да си поиска и да си направи предаване. Ще се появят
хиляди независими продуценти
на Шоуто на Б.Б., Късното шоу на Ицо стоте манекенки, Шоуто на Топлофикация и т.н. Няма да липсват и сериалите, в които едва ли спомоществователите ще са под прикритие.
Изискването, че в подобни конкурси не могат да участват служителите на БНТ, нито пък техните съпруги и роднини по права линия, е необходимо да се коригира. И забраненото да бъде разрешено. Така ще се развенчае митът, че външните продукции от години са ахилесовата пета на държавната телевизия. Тяхното присъствие и изявите им на обществения екран в никакъв случай не показват некомпетентно разпределение на парите на данъкоплатците. Ако ги нямаше парите за външните независими продуценти, тогава щатните служители на БНТ щяха да се преработят. А и как щяха едни и същи продуценти да се въртят във всички медии? Вярно е – някои от независимите се оплакват, че на Сан Стефано 29 бавят финансовите си задължения към тях с месеци, но нали парите не стигат? Нали трябва да се изчака следващата инжекция от кабинета, да се покрият други неплащания, да се уреди въпросът с футболното първенство… То едно ли е? От друга страна,
ако БНТ нямаше външни продукции
как до зрителя щеше да стигне уникалното, за жалост вече спряно, предаване В неделя с… на тогавашния програмен директор на медията Димитър Цонев, чието издание струваше по 40000 лв. на данъкоплатеца? Приблизително толкова е давала тя – по 42780 лв., и за всеки епизод на първото й риалити Животът на другите, чийто продуцент бе Нико Тупарев. Давала ги е, при все че според бившия член на управителния съвет на БНТ Тома Иванов реалната цена на един епизод не била повече от 25000 лева. Той твърди, че в същата телевизия имало термин връщанки – това били предавания, които стрували много по-малко, отколкото им се отпускало като бюджет за реализацията. Дори и при това положение обаче не мога да си представя, че някой се облагородява по този грозен начин. Изобщо не мога.
В крайна сметка американската кампания за доброволно набиране на средства за публичните медии не е подходяща да се прилага у нас. Държавните медии ще станат прекалено богати и частните пак ще скочат да се жалват, че трябва да им се спрат рекламите. Или, току виж, на някой герой не му хареса и най-накрая напише нов адекватен медиен закон. И се осмели да го гласува.
