Повторното единение между СДС и ДСБ, изглежда, става все по-невъзможно, след като лагерите на Раковски 134 си размениха нови удари. Мартин Димитров, който заедно с Надежда Нейнски и Ваньо Шарков възнамерява да създаде съюз Единство,обяви за пореден път, че част от десните избиратели няма да гласуват нито за СДС, нито за ДСБ, ако те не са заедно на изборите. Председателят на синята партия Емил Кабаиванов очаквано се разграничи от тримата, като коментира остро и неособено изискано, че СДС няма да се занимава с политически трупове и с хора, които искат да осигурят политическото си оцеляване.
Основната интрига
nbsp;
сега е дали все още нерегистрираният съюз Единство ще се отцепи от СДС, както и дали ДСБ би се съгласило да участва на изборите заедно с фракцията на Димитров, Нейнски и Шарков. Формално, за да бъде регистриран в СДС, съюзът трябва да събере 300 подписа от 30 партийни структури. Замисълът той да бъде вътрешна организация за натиск обаче едва ли би имал особен смисъл в партия, чиито членове преди по-малко от четири месеца посочиха на преки избори пътя, по който да тръгнат. Тогава Емил Кабаиванов (противник на коалиция с ДСБ на Иван Костов) победи Ваньо Шарков (привърженик на такава коалиция) с около 300 гласа от общо 7622-те участвали на вота. В същото време близкият резултат на двамата съперници говори за разделение между членовете на СДС, което сигурно е показателно и за настроенията сред привържениците. В контекста на създаването на Единство не е изключено една част от тях да са склонни да подкрепят нова синя формация.
Същевременно Мартин Димитров, Надежда Нейнски и Ваньо Шарков засега са внимателни да не им бъде лепнато клеймото отцепници. От ДСБ пък подхождат по-скоро резервирано към заявените от тях намерения. Според непотвърдена информация сред поддръжниците на тримата първоначално е имало настроения партията на Костов да се разпусне и да се направи съвършено нова обща структура, но от ДСБ са ги отрязали. Не сме разговаряли с тях, защото те все още не са регистрирана институция, каза Веселин Методиев от ДСБ пред БАНКЕРЪ. Колегите имат някакъв път, по който си вървят, и аз не искам да ги пресираме, това си е техен избор. Той потвърди, че ДСБ поддържат Синята коалиция, но че въпросът стои отворен за колегите им от СДС. Методиев припомни, че още през май от СДС са казали, че не желаят да работят с ДСБ. Добави още, че очаква листите на партията му да станат известни през ноември. Засега няма никакви признаци, че в тях предстои да бъдат включени и знакови фигури на СДС. Така че ходът на тримата от СДС, макар да се очакваше от месеци, по-скоро прилича на
опит да се намери решение
nbsp;
за привържениците в СДС на Синята коалиция, а не на координиран с ДСБ ход.
На въпрос какво ще стане със съюза Единство, ако Националният съвет откаже да го регистрира, Мартин Димитров посочи, че десните в България са били най-силни тогава, когато не са били легитимирани. Това би направило нашата теза още по-силна и адекватна. Никой не може да спре с административни пречки идеите, каза той за БАНКЕРЪ, уточнявайки все пак, че идеята е съюзът да съществува именно в СДС. Той също отрече след 15 май, когато беше обявено, че Синята коалиция няма да бъде продължена, да е имало разговори между двете партии за общи листи. Разчитаме да дойде вторият акъл на българина. Част от хората, които не слугуват на други партии, смятаха, че с разделянето между ДСБ и СДС и изтикването на Костов настрани рейтингът на синята партия ще отиде към 20-30 процента. Видя се обаче, че това не стана.
След като представят необходимата документация, Националният съвет или ще одобри, или ще отхвърли създаването на фракцията Единство, обясни процедурата за БАНКЕРЪ председателят на СДС Емил Кабаиванов. Засега тя съществувала само на думи и не се знаело дали ще има стъпки за регистрацията й. На въпрос дали би работил отново с Димитров, Нейнски и Шарков, той посочи, че за него въпросът кой как е гласувал на вътрешните избори на СДС е отдавна приключил. Ако някой обаче си мисли, че на територията на СДС може да развива дейност, която е в противовес на мнозинството, той просто няма място при нас. Ние не сме клуб по интереси, а парламентарно представена партия, подчерта той. Кабаиванов беше категоричен и че Иван Костов не може да казва на СДС какво да прави, защото през последните десет години само е нанасял удари върху партията. Той разби единното СДС и създаде на негов гръб формация. Той няма моралното право да казва на СДС какво да прави. Да си гледа неговата партия.
И ако този път има нещо ново около
вечните раздори в старата десница
то е, че съществува реалната възможност това да е последната голяма караница, преди СДС и ДСБ да останат вън от парламента. Трите социологически агенции, оповестили резултати за електоралните нагласи за третото тримесечие, им дават различни проценти. Данните им обаче сочат, че и на Раковски, и на Кърниградска имат основание да се притесняват за изпадането си отвъд четирипроцентната бариера. Според Алфа Рисърч СДС разполага с 2 % от гласовете на евентуалните избиратели, ДСБ – с 1.3 %, според Медиана за СДС биха гласували 1.2 %, а за ДСБ – 2.3 %, а според държавната НЦИОМ Синята коалиция общо има 3.3 процента. Крайно блед отглас от времената, когато СДС пълнеше площадите и беше алтернатива на статуквото.
След всички политически лупинги, разцепления и стремежи към обединение през годините не е напълно ясно какво представлява десницата днес. Разбира се, тя все още е способна да привлече немалко гласове от по-носталгично настроените българи, разпознаващи синята идея като своя. Въпросът е, че това не е достатъчно, за да я превърне в пълноценен участник в политическия живот. Не е достатъчна и уютната опозиционна поза, в която тя замръзна след 2001 година.
Впрочем
първите пукнатини в Синята коалиция
се появиха доста преди саморазпускането й, гласувано на 15 май, и преди 15 юли, когато Емил Кабаиванов беше избран за председател на СДС. Още през лятото на миналата година синята партия започна флирт с организациите на добре познатите от миналото фигури от десницата Евгени Бакърджиев, Стефан Софиянски и Александър Праматарски. Стигна се и дотам, че СДС участва на президентските избори заедно с тях, а не с ДСБ. Съюзът между сините и тези партии беше сключен зад гърба на ДСБ и без вътрешна, в рамките на Синята коалиция, координация.
Не може да не направи впечатление, че и тогава, както и сега, обясненията на бившия председател на СДС Мартин Димитров бяха, че става дума за обединението на десницата. След неуспешната авантюра през 2011 г., която коства загубата на престиж и немалко гласове, той направи равносметка, че СДС се е опитал да играе не просто за по-добър резултат, а за нещо по-голямо. Той обаче не даде отговор на въпроса каква десница иска да обединява с подобни лица от старите ленти. След първия тур на президентските избори Димитров отбеляза, че освен грешките, които партията му е допуснала, вина е имало и голямото его на някои политици. Визираният от него Иван Костов не се призна за отговорен за срамната загуба. А и този път, за разлика от други случаи, обвиненията към него бяха безпочвени.
И въпреки проблемите през миналата година сътрудничеството между двете организации продължи. Неуспешният експеримент с ОДС разкри вътрешните противоречия в коалицията и липсата на ясна визия и цели. В случая обаче проблемите бяха сравнително лесни за туширане заради достатъчно сериозните опасения за изпадане от реалната политика. Страх лозе пази, но загубени политически позиции не може да възвърне.
Сега разделението пак се е превърнало в основния фактор за развитието на старата десница и предстои да разберем дали това ще е фатално за представянето й на парламентарния вот догодина. Именно люспенето и невъзможността й да се самопречиства я превърнаха в онова, което представлява сега.
