Мантрата, която финансовият министър Симеон Дянков не престава да повтаря, че България е единствената страна в ЕС, която не облага лихвите по депозитите си, се оказа вярна, но само донякъде. Истина е, че в повечето държави от съюза налогът върху доходите е толкова стар, че въобще не се коментира. Дори и в докладите на ЕС за данъчната политика на страните членки той се споменава само мимоходом и единствено в случай, че има увеличение или намаление на ставките. Като случаят с Испания, където през 2012-а те са нараснали с 2 процента.
Без съмнение, ако човек се вгледа в самите ставки, може да получи удар. Във Финландия и Ирландия те са 30% върху дохода от депозити и сметки. В Германия, Австрия и Португалия – 25%, във Франция 24%, в Испания в зависимост от размера на дохода ставката варира от 21 до 27%, във Великобритания, Италия и Словения – 20 процента. Единствено Люксембург, Гърция и Латвия облагат доходите от лихви с 10%, а след приемането на промените в Закона за данъка върху доходите на физическите лица към тази група ще се присъедини и България. Но пък и мисъл за сравнение на доходите в споменатите държави с тези в България би била абсурдна. Те са с пъти по-високи от тези на българите.
По-важното обаче е, че в старите пазарни икономики има достатъчно на брой възможности, които позволяват той да бъде намален. Нещо, за което финансовият министър Симеон Дянков и управляващите от ГЕРБ въобще не се напъват да помислят.
Във Великобритания, ако имате ниско ниво на облагаем доход, може да се освободите от данък или да поискате от държавата да ви го възстанови, ако вече сте го платили. Доходите от спестявания се добавят към общите доходи на гражданина и се облагат с данък само ако общата им сума надвишава 8105 паунда за физическо лице до 65-годишна възраст. Данъкът от 20% за изплатените лихви се удържа автоматично при източника, но физическите лица с ниски доходи се облагат на ставка от 10 процента. Затова е необходимо подаване на допълнителен формуляр, за да си върнат надвзетата сума.
В Германия приходите от лихви подлежат на данък от 25%, който се удържа от банката. Размерът му обаче може да бъде намаляван със загуби, които човек е претърпял от някои инвестиции (например сделки с акции). От дохода от лихви се изважда и сумата от 801 евро, която се приема като разход на вложителя. Например при приходи от лихви в размер на 5000 евро от тях се изважда необлагаемият минимум от 801 евро и се плаща данък от 25% върху получената сума.
В Белгия данък от 21% се удържа върху доходите от лихви по спестявания, когато доходът надвишава 1830 евро.
В Кипър получените от хората лихви се облагат с 15%, но гражданите, чиито доходи са до 12 хил. евро годишно, могат да искат възстановяване на половината от платения налог.
От примерите се вижда, че държавите, облагащи доходите от лихви, са предвидили достатъчно възможности за намаляване на дължимия данък. Но не е само това. В страни като Испания, Германия и Австрия облагаемите доходи, и то не само от лихви, се намаляват с разходите, които хората правят, за да плащат кредитните си задължения. Ето за такива облекчения ставаше дума, когато проектозаконът за облагане на лихвите по депозитите се обсъждаше в бюджетната комисия и в пленарната зала на Народното събрание. Само че управляващите си дават ясна сметка, че ако подходят към този данък по европейски, постъпленията от него в хазната ще клонят към нула. Затова го налагат силово, без да предлагат каквато и да е алтернатива или бонуси дори за хората с ниски доходи.
