След пълната и окончателна победа на финансовата стабилност у нас и жалонирането на блестяща данъчна реформа за догодина при Късния Дянков наблюдаваме плодоносно обръщане назад към… археологията.
Не се чудете, връщането е към това, за което малкият Симо си е мечтал. Исках да стана археолог или архитект…, признава самият той в медийно откровение преди години.
Ето колко начетено говори той за частен случай в предмета на археологията: На 300 метра от главния път Русе – Варна е големият римски град Абритус, където в битка с варварите е убит римският император Деций. По това време започва и упадъкът на Римската империя – това е нещо много важно от европейски мащаб. А като отидеш там, в самия музей, дори не пише, че императорът и синът му Херений Етруск са били убити в Абритус. Ами на Владислав Варненчик къде му е гробът? Този тип неща си заслужават инвестицията.
Нема лабаво!
Случайно ли Бойко Борисов го нарече главния археолог на републиката. С една дума, след като го напляска за местенето на митниците в Русе, му даде поле за нови творчески изяви.
И несбъднатият археолог не чака втора покана – набързо спретна едни поправки в Закона за културното наследство, според които археологическите проучвания на терени, на които ще се изгражда публичен или общински проект, ще се възлагат след обществена поръчка. По-страшно от слаб археолог е само несъстоялият се археолог (перефраза за Хитлер, която гласи, че по-лошо от некадърен художник е само несъстоялият се художник). За такъв човек няма прегради, въпреки че България е ратифицирала Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, според която археологическите проучвания са научни изследвания и не могат да се възлагат след обществена поръчка. Текст с подобно съдържание има и в нашия Закон за обществените поръчки.
Да, ама не! Поправката е нещо като саморазправа с археологическата общност, на която премиерът Бойко Борисов се закани. Защото гробарите му бавели и оскъпявали магистралите!?
Предлагаме изискването с най-голяма относителна тежест при този тип обществени поръчки да е бързината на проучванията. Така ще спечели кандидатът, който обещае само да огледа терена, за да установи, че няма значими археологически паметници. На второ място би могъл да се класира кандидат, който мине с автогрейдер с пуснати две гребла през теренните проучвания. Трети може да е иманяр, който вече е обследвал терена и каквото е имало, го е прибрал в името на бъдещата магистрала.
Като написахме магистрала, опряхме до темата за втората несъстояла се творческа съдба на Дянков – архитект. Но тук успехите са по-ясно разграничими. Как не се е сетил Бойко да му лепне и титлата Архитект на съвременна България. На него над половината министерства са му подресорни, а се занимава и с административната реформа като цяло. Оказва се обаче, че той се занимава с всичко, що иска пари в държавата, пряко и на място – земетресения, пожари, болници, туризъм…Така че не бива да ни плашат безплатните негови консултации като тази: Рапицата има по-малък вегетационен период и е много подходяща, особено в Северна България.
Само трябва да се внимава да не се сее по бъдещите магистрални трасета, защото Дянков може да извади обществени поръчки и за нея.
