Финансовите министри и централните банкери от Г-20 проведоха поредната си официална среща в Мексико сити на 4 и 5 ноември в навечерието на президентските избори в САЩ и в отсъствието на двама ключови играчи – американския финансов министър Тимъти Гайтнър и управителя на Европейската централна банка Марио Драги.
По време на обсъжданията обичайният заподозрян за проблемите на световния растеж – еврозоната, отстъпи мястото си на Щатите, чието фискално препятствие тревожи от месеци политици и икономисти. Става въпрос за увеличение на данъците (след като в края на годината изтече срокът на сегашните данъчни облекчения) и орязване на разходите от 1 януари 2013-а на обща стойност 607 млрд. щ. долара. Демократите на президента Барак Обама искат да качат данъчното облагане на богатите, а републиканците на загубилия битката претендент Мит Ромни се противопоставят на каквито и да било данъчни повишения. Те настояват за намаляване на бюджетните разходи и за снижаване на дефицита, който вече четвърта година надхвърля 1 трлн. щ. долара. Ако фрагментираният Конгрес не успее да постигне споразумение за по-плавно и управляемо затягане на коланите, американската икономика ще попадне в рецесия и ще повлече надолу и основните си партньори.
По оценка на МВФ предвидените фискални ограничения в Америка са еквивалентни на 4% от БВП на страната – почти двойно по-високи от сегашния щатски растеж и най-сериозни от 40-те години на миналия век. В тази връзка финансовият министър на Канада Джим Флахърти коментира пред репортери, че в краткосрочен план положението в САЩ очевидно носи по-висок риск в сравнение с Европа. Ако се предположи, че мерките бъдат проведени в сегашния си вид, 4-процентната консолидация ще свие с 0.5% американския БВП през 2013-а, ще генерира 2.2% спад в еврозоната и ще ограничи растежа на Китай до 4.4 процента. Това са резултатите от специален модел, създаден от Дарио Пъркинс – бивш висш чиновник от финансовото министерство на Великобритания, който в момента работи в консултантската компания за макроикономически проучвания Ломбард стрийт рисърч. Анализатори на Моргън Стенли пък прогнозират 33% вероятност за политически разногласия, достатъчно дълбоки, за да вкарат САЩ в рецесия.
В светлината на тези опасения 42% от инвеститорите, анкетирани миналия месец от Бенк ъф Америка Мерил Линч, определят фискалното препятствие като основна заплаха за бизнеса им (срещу 26% през август). Само 27% посочват европейския дълг като основно главоболие след цели 65% през юни.
Европейците обаче все още не успяват да убедят международната общност, че имат сили да се справят с проблемите си. Макар че ЕЦБ успя да успокои пазарите, правителството на Гърция продължава да се сражава за политическа подкрепа на програмата си за нови сурови ограничения, които да задържат страната в еврото и да отпушат поредния паричен транш от международните кредитори. Испания упорито се противи на призивите да поиска финансова помощ от европейските си партньори. А замисленият банков съюз и общ банков надзор все така разделя държавите от общността по отношение на обхвата и скоростта на въвеждането им.
Япония, която има рекорден публичен дълг от 237% от БВП, също е изправена пред нови бюджетни предизвикателства. Японското министерство на финансите предупреждава, че отказът на парламента да одобри нови заеми за 38.3 трлн. йени (476 млрд. щ. долара) не дава възможност на кабинета да проведе планираните дългови аукциони.
Дебатът дали пътят към продължително икономическо възстановяване минава през спартански икономии, или премерени икономически стимули, не липсваше и на сегашната среща на финансовия и банков елит на Г-20. Преди две години в Отава членовете на групата на напредналите стопанства (с изключение на Япония) се споразумяха да намалят наполовина бюджетните си дефицити до 2013-а и да стабилизират или понижат публичния дълг като процент от БВП до 2016-а. Прогнози на МВФ показват, че единствено Германия, Южна Корея, Канада и Австралия имат потенциал да изпълнят и двете цели. В тази връзка канадският министър Флахърти заяви, че доверието в Г-20 ще бъде поставено на карта, ако членовете й не потвърдят ангажиментите си за орязване на дефицитите, но би могла да се направи и известна модификация, ако те не устройват американците.
Като рядък пример на единодушие между английския финансов министър Джордж Озбърн и германския му колега Волфганг Шойбле двамата призоваха за интернационална битка срещу укриването на данъци от големите мултинационални компании.
В комюникето си след края на съвещанието финансовият елит се закле да направи всичко необходимо, за да укрепи здравето и растежа на световната икономика. И предупредиха, че няма да дават повече пари за решаване на кризата на държавния дълг в еврозоната, докато членовете на общността не увеличат собствения си финансов принос.
