Людмила Елкова е данъчен експерт. Дългогодишен служител на Министерството на финансите. Била е експерт Преки данъци и фискална интеграция в дирекция Данъчна политика между 2000-2002година. През 2002 г. става директор на Дирекция Данъчна политика в МФ, отговаря за планиране, прогнозиране и отчитане на приходите в бюджета, за данъчното законодателство, за хармонизация на българското данъчно законодателство с това на ЕС, както и за счетоводните практики на реалния сектор. Ръководител на Работна група 10 Данъчна политика в преговорния процес по присъединяване към ЕС. Напуска Министерството на финансите в края на 2009 година.Работи като консултант по проект на Европейската комисия в Прищина за подкрепа на данъчната администрация на Косово. Юрист. Секретар на Движение България на гражданите.
nbsp;
Г-жо Елкова, да започнем от наболелия проблем – данък Лихви. Като го има в цяла Европа, сега ли му е времето да дойде и у нас? До него ли опряхме?
– Историята с този данък е много странна. Първо, ни обясняват как икономиката се стабилизира и очакваме растеж трета поредна година. А в един момент става ясно, че събираме пари отвсякъде, откъдето е възможно. Защото не можем да платим пенсиите и данъкът се въвежда изцяло с фискална цел.
Кое от двете е вярно?
– Ако икономиката се възстановява и очакваме растеж, приходите трябва да вървят нагоре. Така че не е ясно защо се налага да се въвежда данък, който на всичко отгоре е със съмнителен фискален ефект. От целия данъчен пакет, който беше обявен, аз стигам до извода, че на четвъртата година от мандата министърът разбра, че в България съществуват необлагаеми доходи. При нас те са исторически обусловени и не знам дали е правилно да се наричат преференции. Според мен, не е. Като цяло премахването им не може да доведе до съществен бюджетен ефект и изобщо е наивно да смятаме, че те са необлагаеми по недоглеждане. Колкото до данъка от лихвите, неговият ефект беше обявен за 120 млн. лева. Невярна е тезата как този данък ще обложи парите на богатите. Всъщност в Европа има много данъци, които ние нямаме, но и има доходи, за които не смеем и да мечтаем.
Коментирайте пътя му по терлички до парламента.
– Това е игра на тука има – тука нема. Първо, чухме, че се облагат всички лихви по депозитите, после, че облагаме срочните депозити, без да пипаме картовите сметки, детските влогове, разплащателните сметки и безсрочните влогове, по всяка вероятност. В определението, което към днешна дата, 5 ноември, е последно засега, няма изключения, от което следва, че се облага всичко. Всички пари на съхранение в банките при определени условия, както пише в определението.
Нека да припомним как технологично добутаха новия данък до парламента. Първо, изтече информация, че такъв данък се подготвя. Веднага Министерството на финансите отрече. Поправките в Закона за ДДС стояха на сайта на Министерството на финансите може би три седмици. В текстовете въвеждането на такъв данък нямаше. Когато поправките излязоха от Министерския съвет, стана ясно, че такъв данък всъщност ще има и е одобрен от Министерския съвет. Стегнато беше обяснено, че това е най-естественото нещо, което може да случи, защото навсякъде го имало. Аз питам, след като този данък е толкова нормален и трябва да го има, защо трябваше да отричат, че е замислен, и да го крият толкова дълго време. Не би ли трябвало, ако искаш да въведеш нови данъци (това, разбира се, е твое право – народът ти е гласувал доверие), да се изправиш пред хората и да кажеш: Вижте, нещата са много зле, бюджетът не може да издържи и се налага да предприемем непопулярни мерки, колкото и да не ни е приятно.
Да, но това щеше да противоречи на крясъците за финансова стабилност на България.
– Да, кое налага въвеждането на нов данък, след като твърдим, че у нас всичко е наред. Имаме си, макар и нищожен растеж, фискално стабилни сме, защо тогава? Предвидимостта е най-важното условие за подобряване на бизнес средата. Абсурдно е изменения, които се отнасят до нова концепция, да бъдат съобщавани в деня на приемането им. Трябва да припомним, че съществува и законово задължение по Закона за нормативните актове, според което промените трябва да стават публични по подходящ начин най-малко 14 дни преди разглеждането им.
Е, и кога трябваше да ни информират?
– Най-късно в началото на тази година българите трябваше да знаят какво ги чака. Ако това се беше случило, нямаше да има нужда и от дискусии. Но това правителство не работи така. Това, което тормози и гражданина, но най-вече бизнеса, е непредсказуемостта на бизнес средата. При ГЕРБ всичко е непостоянно, предпоследно, замръкваме с едно, осъмваме с друго.Това е най-лошото, което можеш да причиниш на икономическата си среда . Пълна несигурност и непрогнозируемост. Всеки, който има някакви инвестиционни намерения, веднага забравя за тях.
Що за подход е това – промените в данъчните закони и въвеждането на нов данък да се приемат с поправки в преходните и заключителните разпоредби на един специфичен закон – този за Данък добавена стойност?
– Такова нещо не съм си представяла, че може да се случи. Съгласно Закона за нормативните актове Закон за изменение и допълнение се прави през съответния закон. В преходните и заключителните разпоредби би могло да се запишат текстове, които променят нещо в друг закон, вследствие на промените в посочения. Но да се променят редица данъчни закони, които нямат нищо общо един с друг – чрез промени в преходните и заключителните разпоредби на един закон, е прецедент.
Може би се смята, че така по-лесно ще мине номерът?
– Сигурно това е основанието. Но да въвеждаш данък, който засяга ЗДДФЛ през ЗДДС , едва ли ще го направи незабележим или по-приемлив. Просто е непрофесионално. За последните 13 години такова нещо не се случвало. Притеснително е.
Имате ли прогноза за ефекта върху бюджета от този данък?
– Очакванията със сигурност няма да се изпълнят. Факт е, че още чуваме различни версии за обхвата, как е възможно да има ясни сметки, като не знаем точно какво ще се облага. Това обаче, което ми направи впечатление, беше изявление на председателя на бюджетната комисия, която каза, че данъкът няма как да не се въведе, защото вече е сметнат в бюджета за догодина. Очакват 120 млн. лв. от него. Към момента на това изявление в доклада за бюджета нямаше нито дума за подобен данък и такива приходи от него. Ако погледнем бюджет 2013 ще видим, че в него са записани 185 млн. лв. повече от тазгодишния. Това са повече приходи от данъци върху физическите лица. В обосновката за тези 185 млн. лв. от лични данъци е записано, че те ще дойдат от по-високата средна работна заплата и увеличаването на заетостта. Средната работна заплата ще бъде увеличена, защото вече беше вдигната минималната работна заплата, от друга страна, бяха вдигнати и осигурителните прагове. Ефектът от тези административни мерки е някъде около 160 – 170 млн. лева. Ако някой твърди, че 120 млн. лв. от новия данък са включени в увеличените приходи от физически лица, остава очакването заетостта не да се увеличава, а да се срива. Може би искат да скрият очаквания скок на безработицата с приходите от този данък. Ако ли пък това не е така, данък Лихви просто го няма в бюджета. Но 120 млн. лв. от този данък аз не вярвам, че ще се съберат. Данъчните приходи никога не са просто математика. Има и еластичност, ще има пренасочване към други инвестиционни инструменти, при които доходите ще са необлагаеми, може би една част от депозитите ще бъдат изтеглени или с променени условия.
Каква според вас е философията въобще на данъчните промени за догодина?
– Те са минималистични. В самия ЗДДС промените са формални и засягат синхронизиране с европейското законодателство. Прави впечатление и въвеждането на намалена ставка на интернет хазарта, за която се иска и разрешение за допустима държавна помощ. Хазартът се облага с 15% върху приходите, което има възпиращ ефект, доколкото и дейността не е особена полезна за обществото, най-общо. Та това ли е приоритетът, интернет хазартът по-полезен ли е от спортния тотализатор например, че да го облагаме със 7% вместо 15? Изглежда, да, при това с ясното съзнание, че това е и държавна помощ.
По отношение на корпоративния данък и доходите на физическите лица там най-същественото, което беше променено, беше с мотив, че се търси облекчаване на административните процедури за бизнеса. Така бяха премахнати авансовите вноски и се увеличиха срокове на отчетността. Там, където бяха месечни, стават на тримесечие, а тримесечните ще се плащат веднъж годишно. Това като цяло е положително, но истинските мотиви не бяха казани. Те не се правят от любов към бизнеса и от голямо желание да се намали административната тежест върху него, а поради това, че се подготвя въвеждането на единното платежно нареждане.
Тук опираме до две диаметрално противоположни мнения. Едното е, че Дянков облекчава плащанията към хазната, като икономисва време на бизнеса и реже тлъстите такси за преводи на банките. Другото е, че с единното платежно се цели да се създаде хаос при преводите, Дянков да разполага с пари на куп, с които оперативно да запълва появилите се дупки.
– Моето становище е трето. С въвеждането на единно платежно нареждане и за вносителя, и за администрацията вече няма да е ясно по кой параграф са отишли парите. Това е една от причините да се удължат сроковете, така че хаосът да се случва през по-дълъг период от време.
Дайте пример.
– Имате задължение за осигуровки и неплатен корпоративен данък общо за 200 единици. Внасяте 100, за да покриете осигуровките, но парите ще отидат всъщност за корпоративния данък, който е възникнал по-рано като задължение, и оставате без осигуровки. А вашият интерес да сте изрядни с осигуровките е както от гледна точка на по-сериозната санкция за просрочия (наказателната лихва е ОЛП+20), така и заради интереса да не се прекъсват осигурителни права.
Не остава ли никаква следа за какво се внасят тези пари?
– Не, единствено изтичащите срокове. Но дали някой ще се съобрази с тях, зависи само от Дянков. По принцип е възприет подходът да се погасяват, първо, най-старите задължения, но и това не е сигурно. Длъжникът вече няма право на избор какво да погаси.
Пропагандират единното платежно нареждане с икономии от банкови такси.
nbsp;
– Това не мога да преценя, защото корпоративните клиенти по правило ползват електронно банкиране. По данни на банкери разходите за тях са между 20 и 50 ст. на платежно нареждане. Това значи едно кафе месечно. Така че облекчението няма да засегне голям брой хора, но промяната на поредността на плащанията ще докара на бизнеса сериозни сътресения. И още нещо – премахването на авансовите вноски и промяната на сроковете ще лишат бюджета от ритмичност на вноските. Но за това никой не мисли.
Дянков често се хвали с ръст в събираемостта на данъците.
– Да, но иде реч предимно за ДДС. Иначе събираемостта не е нараснала. Завишените приходи от ДДС са от вноса на скъпи горива, поскъпването на тока и на храните, но основно от горивата и енергоносителите. Не виждам особен принос на правителството за събираемостта, нито пък възможност да се влияе върху световната конюнктура.
Какво трябва да се промени в данъчната сфера?
– Имаме нужда от грамотна данъчна администрация, която да не работи по поръчка, а да е в услуга на бизнеса, който й плаща заплатите.
Изненадахте ме с това по поръчка.
– Защо? През последните години се наблюдава връщане към прословутия чл.109 от ДПК, според който се прави отказ от връщане на ДДС на всеки по веригата, ако някой от доставчиците не е открит. Сега тази практика е в разцвета си – бързо се връща на ДДС само на фирми от приятелските кръгове, другите – да чакат. Но вече има заведени дела в Европейския съд в Люксембург и очакваме край на тази практика.
