Взирането под микроскоп в делата на църквата, естествено, доведе до очаквания извод, че и онези в расата отдавна са затънали в калчището, където пребивават обикновените светски люде. Това, разбира се, не е нещо успокояващо. Част от зрителите обаче вече сигурно са изпуснали въздишка на облекчение, че и тази сфера е разделена по български и не е изолирана от типичните за географските ни ширини нрави и пороци.
Изборът на новия патриарх вече се превърна в медиен сеир, който ще продължи още поне четири месеца. Две от първите решения, които направиха митрополитите след смъртта на патриарха, се оказаха нелегитимни. Най-напред те посочиха пловдивския владика Николай за временно управляващ Софийската епархия, при положение че в чл. 38 в устава на БПЦ пише, че софийският митрополит е и български патриарх. Следователно на длъжността трябваше да застане временният наместник. Такъв за няколко дни беше най-старшият – Григорий, след което бе избран Кирил Варненски, само че със седем гласа. А според противниците му в Синода изискването за мнозинство в устава означавало, че са необходими осем.
Оттук, както си му е редът, тръгна и разделението между владиките. Първо Галактион и Гавриил протестираха срещу противоуставния избор на Николай. После самият Николай посочи нарушението при вота за временен патриарх и премина в 40-дневен траур, в който нямало да говори и да посещава заседанията на Светия синод. Сиреч, обяви бойкот на синода. Митрополит Григорий пък заяви, че оттегля подписа си от избора на Кирил за временен патриарх – оспорима от юридическа гледна точка стъпка. Намеси се и Кирил Варненски с предупреждение към Николай, че няма право да отсъства от заседанията на Светия синод.
В сряда, след обвиненията в политическо вмешателство в избора, и българският премиер взе отношение, което претендираше за… липса на отношение. Борисов обяви, че е забранил всякаква държавна намеса в църковните дела и е уведомил директора на дирекцията Вероизповедания Емил Велинов, че подобно нещо би му струвало поста. Малко след смъртта на патриарха Велинов обясни, че уставът на БПЦ може да бъде променен, така че митрополит Николай да я оглави.
Ние нито имаме кандидат, нито подкрепяме, нито искаме по какъвто и да е начин да бъдем въвлечени в този избор, каза още премиерът. Може и да е така. Проблемът е, че ненамесата на политическите сили съвсем не е достатъчно условие за това църквата да функционира нормално.
Иначе е ясно, че изборът за патриарх трудно може да се нарече избор в истинския смисъл на думата. От тримата митрополити без досие от Държавна сигурност единствено ловчанлийския Гавриил може да бъде издигнат. Другите двама – Николай и Амвросий , не отговарят на условията – пловдивският владика е едва на 43 години, при положение че по устав главата на БПЦ трябва да е поне на 50, а доростолският е на поста си от около две години при изискване поне за пет. Разбира се, трябва да се вземе предвид и че не всички епископи са изпълнявали еднаква роля в ДС. Засега в спора за трона на патриарха медиите твърдят, че са се оформили два основни лагера – около временния наместник Кирил и около Николай.
Вътрешните църковни борби за надмощие са стари колкото самата църква. Интересът към избора на български патриарх е допълнително подсилен от изолираността, в която БПЦ потъна през годините. И напоследък всички разбраха, че дори капсулирането от обществените проблеми не е било достатъчно, за да запази тя необходимата степен на нормалност .
В целия шум обаче обществото трябва да си зададе ясно въпроса какво точно очаква от църквата. Та кое и кой в България е нормално/нормален, че да се изисква от БПЦ да е такава? Няма как представителите на църквата да са много по-различни от своя народ.
Иначе след избора на следващия патриарх ще стане още по-ясно, че главата на БПЦ не може да контролира пряко митрополитите си. Нещо, за което Максим приживе беше многократно обвиняван. Църквата не е дружество с ограничена отговорност, в което изпълнителният директор делегира отговорности и контролира изпълнението на задачите надолу по веригата. И Слава Богу! Надеждата е, че тя вече няма да прикрива зулумите на свои служители, вживяли се в ролята на местни феодали, и ще престане да е солидарна с тях.
