Цвета Караянчева е родена на 25 февруари 1968 г. в гр. Болярово, Ямболска област. По професия е машинен инженер. Завършила е мениджмънт в Open University в Лондон. Била е прокурист на Формопласт-Кърджали. Основател и областен лидер на ГЕРБ в Кърджали, преди да стане депутат в 41-вото Народно събрание, е общински съветник там. Тя е заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ и член на икономическата комисия. Омъжена, има дъщеря.
Г-жо Караянчева, как ще коментирате поредния вот на недоверие, който ДПС обяви, че ще внесе?
– Забележете, че напоследък опозицията внася вот на недоверие преди ваканциите и в края на политическия сезон. Последният път беше през юли. Целта тогава, както обикновено, беше да напомнят за себе си. Техният проблем е, че не могат да коментират по същество правителствената политика – инфраструктурните проекти и повишаването на доходите в определени сфери. Ако си спомняте, последният вот мина изключително вяло, БСП не беше добре подготвена и дори нямаше дебати. Сега също предстои край на политически сезон, защото идва нова година. Така че просто дойде обичайното време. Интересно ще е каква позиция ще заеме БСП, защото те твърдят, че не са с ДПС, че нямат общи позиции. Ако социалистите подкрепят вота, както най-вероятно ще стане, ще стане ясно, че коалицията помежду им продължава.
Какво, според вас, целеше Ахмед Доган с повдигането на темата за Балканската война?
– Това беше абсолютно целенасочено и пресметнато. Както знаете, председателят на инициативния комитет, който номинира ген. Делов за почетен гражданин, беше кметът на Кърджали Хасан Азис. И може би това е добре премислен ход, защото винаги преди избори ДПС гледа да втвърди своя електорат. В момента се демонстрира, че каквото и да се случва в държавата, ДПС могат да правят каквото си искат на местно ниво. На електората на ДПС се представят политически нишки и позиции, които наблюдавам с безпокойство. Гласоподавателите не могат да са стадо или стока, а сами трябва да избират посоката, в която се развива държавата.
Освен това, след като осъдихме възродителния процес през януари, тази тема като че ли излезе от публичния дебат. И сега те издигат друго плашило – Балканската война, за да стреснат избирателите си. В Кърджалийско сега се лансира тезата, че ГЕРБ е издигнал ген. Делов, а добрите хора от ДПС са предотвратили обявяването му за почетен гражданин.
А не се ли опасявате, че с острото си влизане в този спор ГЕРБ ще легитимира позициите на ДПС, така както го правят и националистическите партии?
– Ние вече посочихме в декларация, че националистическото говорене е полезно само и единствено на ДПС. Това е по принципа на скачените съдове. ГЕРБ зае не остра, а твърда позиция. Трябва да стане ясно, че няма как една партия да пази етническия мир и да се явява негов гарант.
Очаквате ли Ахмед Доган да се вслуша в призива на президента Плевнелиев и да обясни идеята си за общ прочит на Балканската война от парламентарната трибуна?
– Не. Той доказа, че прави каквото си иска, знаете, че дори не идва на работа. Продължава да показва, че за него не е важно какво мислят хората. Това е ясна и категорична позиция, която цели ДПС – да мобилизира електората си в смесените региони и отново да размаха етническата карта. Пропуска се обаче един момент – хората могат да мислят самостоятелно.
Ако обаче отидете в смесените региони и поживеете малко там, ще разберете, че в тях тези теми дори не се коментират. Те се обсъждат само предизборно или в политическите кръгове.
Колко гласове смятате, че ще получите в районите със смесено население и от изселниците в Турция?
– Мисля, че за пет години напреднахме много. В структурите си имаме много и различни по етнос и религия членове, гласовете, които получаваме, все повече се увеличават.
Бихте ли посочили конкретни цифри?
– На местните избори през 2007 г. в община Кърджали получихме около 2000 гласа, а миналата година – около 7000. На областно ниво имахме 10 000 гласа, а през 2011 г. те вече бяха към 18 000. В Силистренска област имаме кметове от ГЕРБ. В ДПС се страхуват, гласоподавателите им започват да припознават различни политически сили. Това е още една причина да заговорят за Балканската война.
През септември съобщихте, че ГЕРБ подготвя отварянето на свой офис в Турция. Разполагате ли вече с такъв?
– Все още не. Поддържаме контакти с нашите симпатизанти там, направихме и още няколко посещения. Наши членове, които имат роднини там също помагат.
Работите ли съвместно с Касим Дал?
– Твърдо не. Касим Дал не е ГЕРБ и нямаме отношения с него.
Как си обяснявате прогнозата на министъра на културата Вежди Рашидов, че капсулирането в смесените райони ще продължи?
– Аз бих казала, че опитите за това ще продължат. Не съществува капсулиране във вида, в който то беше едно време. Много млади хора от смесените райони отидоха в чужбина и видяха как се случват нещата там.
А как стоят нещата в икономически план? Разполага ли все още ДПС с възможностите, с които имаше преди? Уреждат ли се по същия начин на работа техни членове?
– Местната власт е много силна. По европейските програми за развитие на човешките ресурси кметовете дават заявка за назначаване на хора и там изцяло се назначават хора на ДПС. Разговаряли сме с тях много пъти, опитвали сме се да направим така, че програмите да станат отворени за всички. По тях се работи на дискриминационен принцип.
Искате да кажете, че има дискриминация спрямо българите или спрямо онези, които не са членове на ДПС?
– Второто – дискриминират се онези, които не са членове на ДПС или са членове на други партии. И тази тенденция се е утвърдила в годините. Когато по европейски програми назначаваш около 300 души на работа, тези хора са потенциални гласоподаватели. Оттам нататък вече нещата са ясни. Просто не се дава възможност на инакомислещите да влязат в тези програми.
Що се отнася до обръчите от фирми, там положението също е по-различно. Тези хора бяха свикнали да получават проекти и финансиране дори с неизрядни документи. Искам да използвам случая да кажа и че твърденията на БСП и ДПС, че общините, които не са към управляващите не получават финансиране, са абсолютна лъжа.
При предишното правителство имаше много оплаквания, че хора, които не знаят турски език, не се назначават на работа в някои частни фирми в смесените региони. Продължава ли тази практика?
– Има нещо такова. Когато дойдат да работят хора от селата, сред тях има и такива, които не знаят български. Заради това общуването става по-лесно на турски език. Но при всеки подобен сигнал, които сме получавали, ние уведомяваме Комисията по дискриминацията. След като живеем в България, официалният език трябва да се владее поне на някакво ниво.
Колко според наблюденията ви е сериозен конфликтът между централното ръководство на ДПС и кмета на Кърджали Хасан Азис?
– Конфликтът започна първо на местно ниво. Има напрежение между председателя на общинския съвет, съветниците и кмета. Но вижте – това са си техни проблеми. Ние не желаем да градим политика върху раздорите на другите партии.
Сега вече не оценявате ли като грешка подкрепата за съдия Венета Марковска?
– Не бих искала да коментирам и този проблем, защото казусът не ми е достатъчно познат, а и не съм юрист. Не знам дали анонимните сигнали, които се получиха за нея, са истина, може би времето ще покаже. Темата е актуална, но не е моя.
Като заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ доволна ли сте от разпознаваемостта на депутатите ви от обществото?
– Може още да се желае в тази посока.
Имате ли някакъв проблем? Как си обяснявате, че голяма част от народните ви представители са непознати в последната година от мандата?
– Не, проблеми няма. Парламентарната ни група е доста голяма и имаме хора, които спокойно и лесно могат да говорят пред медиите. Има и такива, които много добре работят в комисиите – те са пчеличките, които вършат работата, но в по-тих план. Не забравяйте, че всеки от тях е силен в района си, защото работата на местно ниво е много по-важна от говоренето пред камерите. Въпросът е депутатът да е разпознаваем там и да търси решенията на проблемите на хората. Най-важното е да тежиш на мястото си, а не да се снимаш и да се изявяваш в публичното пространство. Има определени теми и ресори, в които всеки депутат е силен, няма специалисти по всичко.
Кога Оловно-цинковият комбинат в Кърджали ще заработи отново?
– От два месеца там вече има нов инвеститор. Говорих с негов представител, който ме информира, че сега завършват инвестиционния план. Това е едно разсипано предприятие. Личното ми мнение е, че не е трябвало от него да бъдат продавани 100%, без държавата да си запази някакъв лост на влияние. Инспекцията по труда и другите контролни органи не спират да пишат актове, но в крайна сметка санкциите са по 1500-2000 лв., което нямат достатъчно силен превантивен ефект.
Защо новият инвеститор не изплати дължимите заплати на работниците?
– Той не е приемал пасивите на дружеството. Две фирми са подали искане за обявяване в несъстоятелност, а към Захариев, който е запазил част от собствеността си в ОЦК, има подадени искови молби от работниците. В момента съдия-изпълнител разпродава активи, като има готовност да се плати на 215 души. Една от фирмите, която очаква да си получи парите, обаче обжалва. Но в рамките на следващите 10-15 дни над 200 души ще си получат парите. За съжаление има и много хора, които са регистрирани в бюрото по труда. Битката за оцеляването на ОЦК беше много сериозна, защото можеше да се отиде към директна продажба на активите. Сега поне има шанс предприятието да продължи да работи.
