Заповядайте в България – предлагаме прекрасни възможности за концесии на пристанища и летища, повтаряше неизменно през тази година транспортният министър Ивайло Московски при всяко свое посещение в чужбина. Първо стратегическата инфраструктура се предлагаше на германски инвеститори, след това на катарски и израелски в очакване над 1 млрд. лв. от публично частното партньорство. Но напразно. Печалният резултат е, че за последните три години е сключен договор за концесия само за един от терминалите на пристанището в Бургас. И е крайно време в транспортното ведомство да разберат, че причините за липсата на интерес се дължат най-вече на финансовото състояние на самите дружества.
Изключително противоречиво представяне записва за деветте месеца на тази година дори най-голямото летище в страната – софийското. Според публикуваните финансови резултати печалбата му след данъчно облагане е 6.938 млн. лева. Вярно, че това ес 824 хил. лв. повече от планираното, но и с 1.655 млн. лв. по-малко от същия период на 2011-а. Още по-неприятното е регистрираният спад при всички показатели, формиращи печалба за аеропорта – излетели и кацнали самолети, обслужени наземно самолети, брой пътници, обработено карго и продажби на авиационно гориво. Минимален ръст се наблюдава само при натоварените и разтоварените товари и пощата.
От Летище София се оправдават с планираните, но прекратени полети на авиокомпании. На първо място е унгарският национален превозвач МALEV, който в началото на февруари обяви, че спира рейсовете си до нашата столица поради тежко финансово състояние. През март и чешката национална авиокомпания CSA преустанови редовните си полети до София. Същото направи и нискотарифният превозвач Germanwings, а с неизпълнени полети се отчетоха още украинската Aerosvit, British Аirways, румънската TAROM, Alitalia, както и Bulgaria A ir.
Разбира се, лошите резултати лесно могат да се припишат на финансовата криза, свитите бюджети за пътувания и т.н. От друга страна обаче, няма как столичното летище да привлече нови компании и да се превърне в лидер в региона, след като не изпълнява инвестиционната си програма. От началото на година са изразходвани малко над 22 млн. лв. за капиталови разходи и плащания по проекта за неговото развитиепри планирани общо 58.3 млн. лв. в бюджета му за 2012-а. Повече от ясно е, че това изоставане няма как да бъде наваксано до края на годината, но пък и за тази пестеливост си има обяснение. В началото на 2012-а стана ясно, че Международният арбитражен съд в Париж е задължил софийския аеропорт да плати 27.7 млн. долара на кувейтската компания МАК/АДМАК, която преди шест години построи новата писта за излитане и кацане, както и още 5 млн. паунда разноски по делото. Така или иначе за подмяна на обслужващата техника са похарчени около 3.4 млн. лв. при заложени близо 22 млн. лева. Още по-зле е положението с ремонтите – те са за едва 250 хил. лв., при предвидени над 19 млн. лева.
Ако управляващите изпълнят обещанията си и до края на мандата обявят процедура за концесионирането на летището в столицата, кандидати със сигурност ще се намерят. Само че в колкото по-добро състояние е то, за толкова по-високо концесионно възнаграждение ще може да претендира правителството. По-сложна е ситуацията с аеропорта в Пловдив, намеренията за който са да бъде отдаден изцяло на концесия, а не само карго зоната му. Според отчета за деветте месеца той е регистрирал загуба от 311 хил. лева. На всичко отгоре преди дни неговият изпълнителен директор Дойчин Ангелов заяви, че и програмата за предстоящия зимен туристически сезон е слаба. Допреди няколко години имахме чартъри от три-четири германски града за зимните ни курорти, които сега изобщо ги няма. Проблем е и лошата пътна инфраструктура, заради което туристите за Банско и Боровец вече изцяло са пренасочени към София, отбеляза Ангелов. Добре поне че за четвърта поредна година – от 27 декември до края на март 2013-а, се запазва редовната сезонна линия до Москва. Такава ще има и до Белфаст за ирландски туристи, а от края на декември до средата на януари са планирани и два-три чартърни полета седмично отново от руски дестинации.
При всички положения това е доста скромен актив при преференциите, отпуснати на Летище Пловдив. В началото на 2010-а с решение на Министерския съвет държавните такси за него бяха намалени наполовина, което е прецедент за страната. През май същата година бе създаден и Фонд за развитие на аеропорта, в който на този етап членуват десет общини – Асеновград, Хисаря, Пловдив, Родопи, Чепеларе, Куклен, Калояново, Раковски, Сопот и Първомай. Таксата за членство е 50 стотинки на жител на община и срещу нея местните власти получават безплатна реклама като туристически дестинации. Неотдавна обаче кметът на Пловдив Иван Тотев съобщи, че Градът под тепетата е инвестирал 600 хил. лв. във въпросната структура, а останалите девет кметства не могат да съберат и 100 хил. лева. Подкрепяме фонда, но искаме и работа от страна на ръководството на летището. Имаме огромни очаквания към него, защото две години след презентацията на програмата за управление, която трябваше да доведе много авиолинии, нещата не стоят така, както ги представиха тогава, не скри разочарованието си Тотев.
Не им върви и на останалите държавни летища. Министерството на транспорта все още храни някакви надежди, че ще успее да намери стопанин за аеропорта в Горна Оряховица. Процедурата за неговото отдаване се точи още от април 2011-а и това лято срокът за получаване на предложения бе удължен до 3 декември. Но пък се запазиха изискванията, които ведомството поставя пред евентуалните кандидати, а те са твърде високи спрямо амортизираните активи, които се предоставят за управление. За деветте месеца на 2012-а горнооряховското летище е реализирало печалба от скромните 11 хил. лева. Обслужени са едва 354 пътници и са обработени 22 т товари. От ръководството не крият, че с идването на зимата ситуацията ще се влоши още повече поради липсата на съвременни технически средства за обработка на самолетите и пистата при лоши метеорологични условия.
Колкото до летищата в Русе и Стара Загора, за тях най-вероятно ще му мислят местните общини, тъй като всички напъни на държавата да се освободи от тях се провалиха с гръм и трясък.
nbsp;
