Заключителното словесно сражение между опозиция и управляващи по въпросите на бюджет 2013-а ще се проведе на 5 или 6 декември. Според заместник-председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Димитър Главчев това са датите, на които проектозаконът трябва да бъде окончателно приет. За тогава народните избраници пазят аргументите и емоционалния си заряд, а дори и гласните си струни. Под блясъка на прожекторите и пред камерите на всички телевизии ще могат да блеснат с ораторските си умения и експертните си познания по бюджет’2013. Отчасти и по тази причина обсъждането на проектобюджета на второ четене в Комисията по бюджет и финанси, което се проведе на 21 ноември, протече вяло и почти без интрига.
За пръв път виждам бюджет с толкова много промени, внесени от управляващите. Според мен той прилича на оръфана клошарска дреха, заяде се депутатът от ДПС Алиосман Имамов. Неговата парламентарна група предлага субсидиите за нефинансови предприятия да бъдат намалени със 100 млн. лв. и тези средства да бъдат пренасочени така: към общините – 20 млн. лв., за висшите училища и Българската академия на науките по 15 млн. лв., за Държавен фонд Земеделие – 50 млн. лева.
Кирчо Димитров от Синята коалиция пък поиска субсидията за читалищата да се увеличи с 3.2 млн. лева. Освен това той предложи обезщетението, което се дава за отглеждане на дете, да нарасне от 240 на 310 лв., за да се изравни с минималната работна заплата. Парите за увеличението на тези обезщетения предлагам да се вземат от средствата за МВР. Става дума за 30 млн. лв., които са предвидени за подслушване, обясни Димитров. Последното му искане бе да се дадат допълнителни 16 млн. лв. за доизграждане на пречиствателна станция в Сливен.
Депутатите от Коалиция за България пък настояха да се повишат заложените в бюджет 2013-а приходи с около 1 млрд. лева. Според депутата Румен Овчаров вече трета година приходната част на бюджета не може да достигне равнището от 2008-а, въпреки че размерът на БВП би трябвало да е изпреварил този от 2008-а. Затова смятаме, че правителството може да събере повече средства, като вдигне събираемостта от данъците. Предлагаме да бъдат заложени повече приходи от корпоративен данък и от данъка върху доходите на физическите лица. Особено като се има предвид нововъведеният данък върху лихвите. Според нас така гражданите ще успеят да почувстват подобрението на живота и на доходите си, които според министър Дянков са налице, но хората все още не са успели да го разберат, саркастично констатира Овчаров.
Коалиция за България настоява и за по-високи приходи от акцизите. Облаганите бройки цигари никога не са били на толкова ниско равнище. Преди три години те бяха около 20 млрд. къса, тази година няма да надминат и 10 млрд. къса. Това означава, че независимо от всички предприети мерки събираемостта се влошава. Същото се отнася и до ДДС, смята Овчаров.
Председателят на комисията Менда Стоянова сложи край на дебатите по приходната и разходната част на държавния бюджет, като заяви, че не е реалистично Народното събрание да иска големи промени в тях. Предложенията за увеличаване на приходите и съответно на разходите са за около 1 млрд. лева. Мисля, че екипите, които са правили прогнозата за приходите в бюджета, са работили професионално и едва ли е правилно ние да ги завишаваме толкова рязко, каза Стоянова. Ако обаче приемем изцяло това нейно твърдение, означава, че парламентарните дебати по бюджета са просто безсмислени. Каквото каже правителството това трябва да се случва. Което на свой ред пък води до извода, че данъците не се налагат с волята на народа, а произтичат от решенията на ограничена група хора, спечелили изборите и влезли в изпълнителната власт. Дали тази ограничена група са елитарни технократи, или ламтящи за власт популисти е друг въпрос. Но нали решенията им, особено когато става дума за приходите и разходите на държавата, трябва да се контролират именно от Народното събрание? И това става точно чрез съдържателни и професионални дебати.
Вярно е, че увеличаването на приходите с 1 млрд. лв. може би е изключително непосилна задача. Но за да стане ясно това, министърът на финансите и директорите на Националната агенция за приходите и на Агенция Митници би трябвало публично и подробно да обяснят защо нямат възможност да съберат повече постъпления от различните видове данъци, мита и акцизи. А такива обяснения не бяха и явно няма да бъдат дадени. По тази причина обвиненията на опозицията за увеличаване на контрабандата и намаляване на ефективността на приходните администрации звучат повече от достоверно.
И още нещо стана ясно по време на дебата в комисията на 21 ноември. След като бъдат приети чл.1 и чл.2 в Закона за държавния бюджет, няма никакъв смисъл да се правят и разглеждат каквито и да е други предложения за промени. Причината е, че в чл.1 са посочени всички приходи, а в чл.2 – всички разходи. И след като те са гласувани, всяко следващо предложение, водещо до промяната им, се обезсмисля. Точно това се случи и на 21 ноември. Комисията прие, че приходите на републиканския бюджет за 2013-а ще са 18.4 млрд. лв., от които 16.64 млрд. лв. ще дойдат от данъци.
Разходите ще са около 8.2 млрд. лв., субсидиите към бюджетните ведомства и структури ще са близо 10.1 млрд. лева. Най-големи суми ще бъдат преведени на държавното и обществено осигуряване – 4.74 млрд. лв., на общините – 2.3 млрд. лв., на здравната каса – 946.53 млн. лв., и на фонд Земеделие – 536.61 млн. лева.
Третото голямо разходно перо в републиканския бюджет е вноската на страната ни в ЕС, която през 2013-а ще е 908.2 млн. лева. Като се сметнат всички разходи и бъдат извадени от приходите, се получава, че дефицитът на републиканския бюджет през 2013-а ще е 802.61 млн. лева. Прибавяйки към него и дефицитите от НОИ и от проектите с европейско финансиране, се получава заложеният в консолидираната фискална програма дефицит от близо 1.1 млрд. лева.
Единствените разлики между внесения от правителството и гласувания от комисията на второ четене бюджет са несъществени. Бяха приети предложенията на управляващите за увеличаване на разходите за строителство на детски градини с 30 млн. лв. и за средното образование с 20 млн. лева. Парите, които ще получи Комисията за защита на конкуренцията, бяха завишени с 390 хил. лв., а тази за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – с 290 хил. лева. От Комисията за финансов надзор се отделя като самостоятелна бюджетна единица Комисията за надзор върху одиторите.
И както депутатът Румен Овчаров отбеляза, управляващите дават изключителен бонус на Стопанската академия Димитър Ценов в Свищов, като й отпускат допълнителни 500 хил. лв. за инвестиционни разходи. За такива неща депутатите си говориха с почти приятелски тон в Комисията по бюджет и финанси. В пленарната зала обаче дебатите ще са в друга тоналност.
