nbsp;
Александър Маринов
nbsp;
Преди повече от 70 години американският президент Франклин Рузвелт изрича по адрес на тогавашния никарагуански диктатор Анастасио Сомоса Гарсия една, станала класическа, фраза: Той, разбира се, е кучи син. Но наш кучи син. Оттогава насетне това става общоприето определение на избирателното отношение на големите (и на нетолкова големи) сили към иначе равнозначни в неприемливостта си политици и политики. Двоен стандарт, основан на аксиоматичния приоритет на съответния национален интерес. В различни периоди и САЩ, и СССР, и Франция, и Великобритания, и мнозина други толерираха своите кучи синове, а в същото време заклеймяваха от името на демокрацията или световния социализъм чуждите кучи синове.
Каре
Но ако това е било възможно и може би неизбежно в епохата на разделението на блоковете и съперничеството на идеологиите, на какво се дължи неизкоренимостта на подобна отблъскваща практика в наши дни, след края на историята (по думите на Фукуяма), т.е. след окончателната победа на едната система. След като вече ги няма смъртните противници и техните кучи синове, защо продължава практиката мощни държави, партии, международни организации да подкрепят очевидно неприемливи лица и политики?
Отговорът е ясен и е бил формулиран преди векове от един британски политик. Приятелите и враговете се менят, интересът на нацията остава неизменен като посока и приоритетност. Именно интересът (на Америка и Русия, на ЕНП и ПЕС) диктува отношението им към политическите събития и личности в България, а не обективността, справедливостта и привързаността към иначе шумно декларирани принципи. Тези, на които разчитаме наивно да ни оправят отвън, на свой ред продължават да се опират на своите кучи синове тук, защото очакват от тях послушно да провеждат политика в техен интерес, а не в интерес на българската нация. Звучи грубо, но е така и категорично потвърдено на два пъти само през последните няколко дни.
Ако аз бях в България, щях да гласувам за вас.
Това бил казал на Бойко Борисов не друг, а американският президент Барак Обама. Разбира се, може и да не го е казал, защото източник на информацията за подобно шокиращо признание в политическа любов е един вестник, на който не може много да се вярва, който пък се позовава на един министър, на когото изобщо не може да се вярва. Все пак приемаме, че ако у нас е възможно да се цензурира интервю на германския посланик, все още едва ли биха посмели да сложат неизречени думи в устата на американския президент.
Има и косвени доказателства – Обама посочи, че България е сред нашите най-важни съюзници в НАТО, а българския премиер – като един много ефективен лидер на световната сцена. И това – на фона на грамите на не един и двама американски посланици, които изваждат на показ редица притеснителни обстоятелства относно миналото, настоящата политическа същност и особеностите на поведението на настоящия български министър-председател.
Каре
Обяснението е ясно, въпреки че е неприемливо и дори обидно за българското общество. Един американски президент няма да изпита особено притеснение, ако се наложи да изчетка персона като Борисов, относно която е отлично информиран. Защото поставя на преден план интересите на Америка, които налагат тя да има един безропотно верен съюзник в близост до регион с бързо сгъстяващи се буреносни облаци. Останалото са подробности.
Злорадството на Борисов към част от българските медии (сега да ви видя какво ще пишете) е оправдано, но не и наивността на критично настроените към премиера наблюдатели, които учудващо не предвидиха прозрачния сценарий.
Също толкова наивни са призивите на един български журналист към
Европейския съюз да даде ясни насоки
кой е приемлив и кой – не в България. Тук отговорът също е очевиден и възпроизвежда буквално двойния стандарт на нашите и техните кучи синове. Точно това правят и ще продължават да правят европейските партийни фамилии (или поне ЕНП и ПЕС), особено в годината на изборите за Европейски парламент.
Последната изцепка бе на ръководителите на ЕНП Жоузеф Доул и Антонио Лопез, последвани от официално изявление на председателя на партията Вилфрид Мартенс. Поводът – поредното словесно изсилване на опитващия да уплътни присъствието си на високо европейско ниво Сергей Станишев, който се закани на Борисов, че този, който е загубил доверието на хората и не иска да си тръгне с мир по демократичен начин, ще си тръгне по друг начин. Изявление – доста смешно само по себе си, доколкото председателят на БСП няма нито ресурса, нито харизмата да поведе унижените и оскърбените на барикадите. Нито път има намерение да защитава интересите им, както категорично доказа дейността на ръководеното от него правителство.
От ЕНП обаче привидяха едва ли не начало на
подготовката на въоръжено
народно въстание в София и изразиха безпокойство от последните антидемократични призиви на президента на ПЕС Сергей Станишев. Самият Мартенс отиде по-далеч, като заяви: Наистина съм шокиран, че председателят на втората най-голяма политическа партия в Европа е могъл да направи подобно недемократично изказване по време на пресконференция, напомняйки, че през 2009 г. правителството на премиера Борисов получи четиригодишен управленски мандат в рамките на честни и демократични избори след многобройните национални и европейски провали на социалистическото правителство, оглавявано от Станишев. Между другото, през януари 1997 г. европейските десни съвсем не се притесниха от една реална и доста опасна проява на недемократичност, когато бе щурмувана и вандализирана сградата на българския парламент. Напротив, приветстваха това поведение като защита на демокрацията.
Каре
Ами да, точно тук е заровено кучето – догодина предстои ЕНП и ПЕС отново да кръстосат шпаги в борбата за надмощие над европейските институции (и пари). Затова Борисов трябва да бъде защитаван на всяка цена, въпреки редица негови и на неговото правителство постъпки, които са отрицание и на демокрацията, и на честността, и дори на закона.
Впрочем в това отношение ЕНП ни най-малко не се различава от посестримата си ПЕС. Европейските социалисти дори отидоха по-далеч – не само защитаваха яростно Станишев като министър-председател и след това, а направо си го избраха за ръководител. Нещо, което десните не биха направили за Борисов – и не само заради чувствително по-ограничения му английски речник.
Нещата са ясни и доста обезкуражаващи, поне за тези наивници, които очакват европейските институции и политици да донесат вечна обич, вечна правда в България. ЕНП ще подкрепят Борисов, а ПЕС – Станишев , докато тези двамата и камарилите им вършат добре необходимата работа. Когато вече не могат, ще бъдат мигновено забравени, респ . – заменени от други подобни.
Тъжни и срамни са тези дитирамби
долетели от Вашингтон и Брюксел, защото техен контрапункт е реалното състояние на българския народ. В деня, когато изригна новата порция защита на техните кучи синове, Евростат публикува поредния си доклад с унизителна за нас статистика – България е европейски шампион по бедност с 49% от населението, изпреварвайки уверено дори Румъния с 40 процента. А наскоро Икономист Интелиджънс Юнит доказа с числа, че е много по-добре да се родиш в Иран, отколкото в България. Ето това е истинската равносметка за свършеното от техните кучи синове. Което не е отговор на въпроса защо президентът Обама прие с радушна, окуражителна усмивка думите на признателност на премиера Борисов, с които той благодари на САЩ за отличното сътрудничество в такива области борбата с тероризма, борбата с организираната престъпност, националната сигурност и социалната сигурност(!)
Истината е, че няма за какво толкова да упрекваме европейските и американските политици, макар лицемерието и двойните стандарти да идват малко в повече. Те просто си вършат работата – да защитават интересите на общностите, които са ги излъчили. Друг е въпросът докъде ще ги отведе този тип защита.
Истински важният въпрос трябва да отправим към самите себе и – кога ще започнем да избираме и подкрепяме не техни-а наши, и не кучи синове-а хора с достатъчно образование, смелост и почтеност, за да защитават нашите интереси.
Пренос на стр. 14
ТПС: Овалният кабинет в Белия дом не олтар на святото, честно слово, а обиталище на политици… /Снимка от срещата на Обама с Бойко Борисов/ – мисля, че са на сайта на Мин.съвет./
nbsp;
