Общинска банка е българска институция, създадена от Столичната община, която започва дейността си през 1996 година. През 2004 г. под председателството на Любомир Павлов, чрез различни механизми, общината губи част от акциите си, а компании, контролирани от Христо Ковачки, придобиват 27% от капитала. При устав, изискващ 3/4 мнозинство за вземането на важни решения, това им дава право да блокират решенията на мажоритарния собственик в банката – Столичната община.
Картината днес
През ноември 2011 г. управление Банков надзор на Българската народна банка отнема правото на глас на миноритарните акционери в общото събрание за срок от шест месеца, за да бъде върнат контролът в нея на Столичната община. БНБ обвинява миноритарните акционери и в упражняване на кредитна политика, осигуряваща кредитиране на свързани с тях търговски дружества. Кредитният портфейл на банката от този период не е с добро качество, което личи от обезценките, довели до над 11 млн. лв. счетоводна загуба през 2011 година.
В момента банката е под контрола на Столичния общински съвет (СОС), като всички индикации сочат, че тя е под силното политическо влияние на определени общински съветници от управляващата партия чрез назначени от тях лица, които оказват влияние върху професионалното управление на банката.
Банката е възобновила своята дейност по кредитиране с предимно политически мотивирани решения, което е предпоставка за бъдещо влошаване на кредитния портфейл.
Проблемните кредити от периода на контрол на миноритарните собственици, свързани с Христо Ковачки, както и процесите, свързани със сегашното управление на банката, са довели и ще продължат да оказват влияние върху капиталовата адекватност на банката. Към момента (30.09.2012 г.) банката разполага с 34.8 млн. лв. акционерен капитал, а общо собственият й капитал ведно с натрупаните резерви е 51.7 млн. лева. Банката допълва капиталовата си база с хибридно финансиране от Дойче Банк, получено през 2007 г., чийто падеж е през 2017 година. Видно е, че собственият капитал е недостатъчен, за да поддържа активи от над 1 млрд. лв., част от които е кредитен портфейл с лошо качество, надхвърлящ 360 млн. лева.
На книга банката поддържа достатъчна капиталова адекватност заедно с хибридното финансиране, както и предвиденото увеличение на капитала от 8.5 млн. лв. към ноември 2012 година.
Банката притежава инвестиционни имоти с балансова стойност над 27 млн. лв., като последният одиторски доклад изказва съмнения в тяхната справедлива оценка. Това оказва допълнителен натиск върху капиталовата адекватност на банката, тъй като евентуалната преоценка на тези имоти би намалила финансовия резултат и съответно довела до намаляване на собствения капитал на банката. Дори и текущото увеличение на капитала да се извършва отново чрез апортни вноски на имоти (над 6 млн. лв. от общо 8.5 млн.), където Търговският закон ще бъде спазен формално, на практика ще остане съмнение относно реалната стойност на имотите, ако трябва те да бъдат реализирани на пазара.
Текущото състояние на капиталовата адекватност, очакванията за допълнително влошаване на кредитния портфейл, които изложих; евентуалната обезценка на имотите в баланса и нуждата от рефинансиране на подчинения срочен дълг от Дойче Банк през 2017 г. ще ограничат възможността банката да се развива адекватно в бъдеще и да бъде конкурентоспособна на пазара.
При сегашната конюнктура най-общо могат да бъдат очертани следните алтернативи за развитие на банката:
В първия вариант се запазва сегашното положение и банката остава
с мажоритарен собственик Столичната община
Тази алтернатива ще изисква от общината да заделя средства за увеличение на капитала, които могат да достигнат до 50 млн. лв. в следващите пет години. Това ще доведе до излишен натиск върху бюджета на общината. В допълнение, общината няма никаква пряка изгода да бъде собственик на банката, тъй като според нормативната уредба финансирането на общината, чрез дългови инструменти, изисква това да става по процедурите, предвидени в Закона за обществените поръчки. Общинска банка трябва да се явява на тези конкурси в конкурентна среда, независимо че самата община е собственик в банката. Банката не е конкурентоспособна и не би могла да печели тези конкурси.
Освен това в България няма законово регламентирани механизми за съществуване на истински общински банки подобно на тези от институции със специален мандат, които се развиват успешно най-вече в скандинавските страни. Не на последно място трябва да се отчете и текущата обстановка в управлението на банката, която е проводник на политически натиск и недобри практики с тяснопартийна цел на управляващата партия. Тези три аргумента ясно показват, че алтернативата за запазване на сегашното положение не работи.
Вторият вариант е
приватизация на банката
Тази алтернатива ще освободи Столичната община от нуждата да рекапитализира банката. Тя ще попадне в частни ръце и ще продължи да се развива като частен субект и ще се конкурира на общо основание на пазара за банкови услуги. Но при сегашната политическа обстановка няма механизми, които да гарантират прозрачна процедура по продажба в интерес на общината. Нужно е банката да бъде продадена на купувач с висока репутация, върху когото не падат съмнения за корупционни практики.
В момента има големи апетити за придобиване на банкови лицензи от инвеститори с лоша публична репутация. Не е редно точно такива купувачи да бъдат допускани да станат собственици на Общинска банка. В допълнение текущото състояние на банката вероятно ще доведе до изключително лоша цена. Смятам, че вградените в нея проблеми ще накарат потенциалните купувачи да предложат не повече от половината от счетоводната й стойност. Това означава, че максималната сума, която акционерите могат да очакват за акционерния си дял, е около 25 млн. лева. Също така, докато текат процедурите, е възможно показателите да се влошат, като най-песимистичният сценарий е да се наложи банката да бъде продадена за символична цена. Всички тези аргументи водят до моя извод, че тази алтернатива също не е достатъчно надеждна.
Съществува и трета възможност, а именно
банката да бъде влята в Българската банка за развитие
Юридическият механизъм на придобиването трябва да бъде изработен внимателно, тъй като е необходимо да се намери баланс между интересите на Министерството на финансите – като принципал на ББР, Столичната община – като мажоритарен собственик на банката, и най-вече миноритарните акционери, които ще имат претенции към такава сделка. Тази възможност е най-перспективната поради това, че ББР има необходимата капиталова адекватност да поеме текущо проблема и да направи стратегия по подобрение на кредитния портфейл на банката. В допълнение ББР ще приеме портфейл от ДЦК от над 400 млн. лв., който служи за обезпечение на депозирани публични средства и който би могъл да бъде развързан с течение на времето. Вливането на Общинска банка в ББР ще намали рязко потенциала за корупционни практики, свързани с първите две алтернативи.
За да се осъществи третият вариант, трябва да бъдат предприети незабавни мерки за гарантиране на професионалното управление на ББР. Има много индикации, че Министерството на финансите пряко влияе върху управленския процес, за да преследва политически цели, свързани с управляващата партия. Аз, като бивш изпълнителен директор и председател на управителния съвет на банката, мога да гарантирам, че никога не е имало опит за пряко вмешателство в работата й по времето на министрите Велчев и Орешарски в кабинетите Сакскобургготски и Станишев. Всички правилни или грешни решения са били вземани изцяло по професионална преценка и без какъвто и да е бил опит за политическо влияние.
Първото вмешателство дойде, когато бе оказан натиск за финансиране на Титан АД, където аз направих така, че интересът на банката да бъде преобезпечен и защитен. Когато работих върху закона за ББР през 2008 г., подцених вероятността политическото управление да се върне към по-авторитарни принципи и да бъдат погазени основните принципи на демократичното управление, към които България се стреми в последните две десетилетия. Именно затова от проекта за закон отпадна механизмът, подобен на този на германската KfWза широко представителство в надзорния съвет на браншови организации, синдикати, Министерския съвет, представители на парламента, излъчени по квота. Този механизъм би гарантирал публичността и професионализма на управленския процес на ББР. Аз смятах, че присъствието на международно призната личност като Франсис Карпентър ще е достатъчен гарант, но той бе безцеремонно освободен от надзорния съвет на ББР през 2011 година. Това е абсолютна индикация за желанието на ГЕРБ да управлява банката чрез протежета и с политически цели. Резултатът е, че в управлението на ББР участват хора, които са имали съществено влияние при вземането на решения за отпускане на кредити в Българо-американската кредитна банка. Четиридесет и девет процента от акциите на същата тази банка навремето бяха придобити за десетки милиони левове от чуждестранен инвеститор, а впоследствие той се принуди да ги продаде на стойността на един апартамент. Също така в Общинска банка се разпореждат и хора, които само са взимали кредити, за да строят знакови паметници на софийския пейзаж без практическа и икономическа функционалност, но не са виждали никога банката отвътре и не са наясно с процеса по изграждане на устойчив кредитен портфейл. Мерките за гарантиране на професионалното управление на ББР трябва да се осъществяват успоредно с евентуалния процес по придобиване на Общинска банка и те трябва да предшестват каквото и да е било бъдещо увеличение на капитала с допълнителни 500 млн. лв., както е предложил г-н Пламен Орешарски.
Димитър димитров
*Прегледът на състоянието и перспективите за развитие през ТБ Общинска банка АД е изготвен по поръчка на група общински съветници.
Редакцията на в. БАНКЕРЪ не се ангажира с позицията на автора на статията!
