В предложенията за промяна на Кодекса за социалното осигуряване ще залегне искане на частните пенсионни дружества за наследствени пенсии. Компаниите предлагат да изплащат наследствени пенсии от универсалните фондове на деца и съпрузи на починали техни клиенти. Към момента при смърт на осигурен цялата натрупана сума по личната му партида може да се вземе наведнъж от наследниците, но не може да се изплаща като месечни вноски на наследниците му.
Това коментираха на 18 декември участниците на кръглата маса Пенсионните плащания от капиталовите пенсионни фондове – практически подходи и стъпки за реализация, организирана от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Форумът бе организиран във връзка с отбелязването на 15 години от учредяването на БАДДПО, а в. БАНКЕРЪ бе негов медиен партньор.
Законът не ни дава право да изплащаме наследствени пенсии. Нашето предложение е и универсалните пенсионни фондове, където се осигуряват родените след 1959 г., също да могат да изплащат такива пенсии, заяви членът на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и шеф на УС на ПОК Доверие Даниела Петкова. Наследствените пенсии най-вероятно ще трябва да се уреждат в договора, който осигуреният сключва с пенсионния си фонд. Идеята е при евентуална негова смърт децата му да могат да получават наследствена пенсия до навършване на 18 години. Другият вариант е живият съпруг пожизнено да получава процент от пенсията на починалия, както сега се процедира с пенсиите от НОИ, обясни Петкова. Ще остане и възможността парите да се получат накуп от наследниците.
До края на януари 2013 г. ще бъдат готови всички проектопромени в Кодекса за социално осигуряване, регламентиращи изплащането на втора и трета пенсия, както и приемането на мултифондовете. Това обяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление Осигурителен надзор Ангел Джалъзов. Той обясни, че след като бъде представен окончателният вариант на проектозакона, предстоят 3-4 месеца дискусии, като уточни, че очаква процедурата да отнеме от шест месеца до една година.
Докато узаконяването на мултифондовете отлежава вече година в парламента, в Кодекса за социално осигуряване все още не е разписан ясен законов механизъм за извършване на бъдещите плащания на пенсии от допълнителното осигуряване. Решаването на този въпрос беше отлагано във времето, тъй като първите пенсии от универсални пенсионни фондове ще бъдат изплатени към 2018 г., като основната част тях ще започнат да се плащат през 2023 година. Ние като бранш считаме, че времето за регулирането на тези процедури настъпи. Няма за кога повече да се отлага. В закона трябва да се разпишат подробно редът и начинът на формиране и изплащане на пенсиите от задължителните фондове, трябва да се решат и въпросите за формирането на резервите на тези фондове, които са необходими, за да се осигури изплащането на пожизнените допълнителни пенсии.
Защо е важен този въпрос? Според статистиката и разчетите през 2040 г. броят на лицата на възраст над 79 години ще е 616 753 души. При песимистичен сценарий резервът за плащането на тези пенсии, който пенсионноосигурителните дружества ще трябва да заделят, е към 1.232 млрд. лева. С бъдещите законодателни промени трябва да се реши и въпросът за наследствените пенсии и онаследяването на средства от индивидуалните партиди на осигурените лица.
Всъщност въпросът за изплащането на пенсиите е в пряка зависимост от размера на осигурителната вноска. При старта на универсалните фондове (УПФ) през 2002 г. вноската бе 2%, такава се запази и през 2003 година. През следващите две години – 2004-а и 2005-а, вноската се увеличи до 3%, през 2006 г. стана 4 на сто и от 2007 г. до днес е 5 процента. Както е известно, в Кодекса за социално осигуряване е записано, че вноската в универсалните фондове през 2017 г. трябва да стане 7% и това е едно добро решение, макар закъсняло и отложено във времето. За да получават осигуряващите се в универсалните фондове адекватни допълнителни пенсии, каквато бе и целта на реформата, то тези пенсии, сега и за в бъдеще, ще зависят от размера на вноската, от нивото на работните заплати на осигурените, от начисляваната по индивидуалните партиди на осигурените допълнителна доходност от инвестициите на техните средства. Разбира се, посочената цел ще бъде постигната постепенно във времето. Ако вноската обаче остане 5%, размерът на пенсията няма да е удовлетворителен за самите осигурени лица и допълнителната пенсия няма да донесе съществени допълнителни доходи на осигуряващите се. Като резултат – натискът върху обществената система, т.е. към първия стълб, ще си остане все така висок.
Основните теми, които бяха дискутирани по време на кръглата маса, засегнаха и европейския дебат за адекватни пенсии в това число и участието и позициите на БАДДПО, контрола и надзора при изплащането на допълнителните пенсии и защитата на интересите на осигурените лица.
Обсъдени бяха и някои плащания от професионалните пенсионни фондове. Известно е, че изплащането на допълнителни пенсии от тези фондове трябва да започне от 2015 година. И това не е проблем за тези фондове – те могат да започнат да правят това. Проблемът при професионалните фондове е, че повечето пенсионери (първа и втора категория труд) се пенсионират от ДОО на базата на натрупан осигурителен стаж преди 2000 г., а според разписаните нормативни изисквания, за да получат пари от ППФ, те трябва да са се осигурявали в такъв фонд през по-голямата част от 10-годишния период на неговото съществуване. Тъй като те са се пенсионирали преди това, на практика не могат да вземат пари от професионалните фондове. Тоест стои проблемът за реализирането на натрупаните пенсионни права при осигуряване в професионален фонд, както и за реализацията на правата, натрупани от осигурените в държавното общественно осигуряване. Трудностите да започне плащането на пенсии не са в професионалните фондове и в размера на натрупаните суми в индивидуалните сметки на осигурените, а в известна степен е и в желанието на работещите и синдикатите възрастта за ранно пенсиониране преди 2000 г. да бъде запазена.
nbsp;
Падат такси
Някои капиталови пенсионни фондове, изпреварвайки разпорежданията на КФН, започнаха да свалят таксите за своите клиенти. Във връзка с очаквания по-голям брой клиенти на ДПФ Доверие, които ще получат право на пенсия през през следващите пет години, както и с предстоящото стартиране на изплащането на пенсии от професионалните пенсионни фондове през 2015 г., управителният съвет на ПОК Доверие е взел решение да намали таксите за осигурените в Професионален и Доброволен пенсионен фонд Доверие. Инвестиционната такса в ППФ Доверие, която е 1% върху нетните активи годишно, се намалява на 0.9 процента. Таксата от всяка вноска, която към настоящия момент е 5% за постъпили вноски до 120 месеца и 4.5% за постъпили вноски над 120 месеца, придобива следната структура: 5% за постъпили вноски до 96 месеца, 4.5% за постъпили вноски от 97 до 120 месеца; 4% за постъпили вноски от 121 до 180 месеца и 3.5% за постъпили вноски за над 180 месеца. За осигурените в ДПФ Доверие инвестиционната такса, която към момента е 10% от реализирания доход от инвестиции годишно, се намалява на 9 процента.
На 14.12.2012 г. съответните промени в правилниците са внесени в Комисията за финансов надзор, като новите, по-ниски по размер такси, ще влязат в сила след одобрението им от страна на Комисията. Това е второто намаление на такси във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, което ПОК Доверие предприема през последните две години, като в края на 2011 г. беше намалена таксата от всяка вноска за осигурените в УПФ и ППФ Доверие от 5 на 4.5% за лицата, които имат постъпили вноски за над 120 месеца.
nbsp;
nbsp;Край на дискриминацията по пол
Парламентът реши да се въведе забрана за отчитане на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия, като забраната ще важи и при изчисляване на размера на пожизнената пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Забраната се въвежда с промени в Кодекса за застраховането, внесени от Министерския съвет, които Народното събрание прие на първо четене. Основната цел на законопроекта е синхронизирането на българското законодателство с настъпилите промени в Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
