Бързо мина последната пълна финансова година на правителството на ГЕРБ. И как няма да е бързо – от самото й начало та до самия й край финансовият министър Симеон Дянков заливаше общественото пространство с идеи, от които побеляха косите на всички разумни финансисти. Започна с опита на правителството да извива ръцете на банките по отношение на лихвите по кредитите и приключи с промените в данъчните закони за 2013-а. Някои от инициативите бяха толкова необмислени и вредни, че разгневиха дори Европейската централна банка – нещо, което не се бе случвало досега.
Преди време финансистът Андрей Пръмов каза, че компетентността на хората, които определят и управляват финансовата и икономическа политика на правителството е толкова ниска, че самите те не могат да осъзнаят колко са некомпетентни. И събитията през 2012-а показаха, че е прав
Първи фалстарт
Още в самото начало на годината Симеон Дянков се зарече да вкара законодателни промени, които да регулират лихвите по кредитите, да отменят някои банкови такси и да регламентират предоставянето на потребителски заеми под 400 лв., защото те не попадали в обхвата на Закона за потребителския кредит. Един определено популистки ход, с който управляващите искаха да засилят общественото недоволство срещу кредитните институции и да го отклонят от собствената си недалновидна икономическа политика. При проведените срещи на специално създадената работна група между представители на правителството и на Асоциацията на банките в България изпълнителната власт демонстрира арогантност, хаотичност и некомпетентност. Заседанията се насрочваха в последния момент (понякога в деня на провеждането им). Банкерите не получаваха предварително точките от дневния ред, нито проектодокументите, които ще обсъждат. Представителите на правителството постоянно се сменяха и всеки нов пратеник на изпълнителната власт започваше дебата от нулата. След близо месец на подобни хаотични срещи премиерът Бойко Борисов разбра, че дебатът по темата с регулацията на лихвите няма да доведе до нещо продуктивно и разпореди преустановяването му.
Втори фалстарт
В желанието си да напълни хазната на всяка цена Симеон Дянков се опита да посегне на резерви, трупани с години от предишни правителства, които не са предназначени за кърпене на дупките в бюджета. Такава бе идеята му част от средствата в Сребърния фонд да се инвестират в български ценни книжа. Тя предизвика критиките на всевъзможните финансови експерти в страната. БНБ излезе с обширно и детайлно аргументирано становище защо не бива да се пипа Сребърният фонд, което бе подкрепено и от Комисията за финансов надзор.
Подобен конфликт между Централната банка и правителството не се бе случвал от времето на кризата през 1996-1997 година. Намерението на Дянков да посегне на натрупаните средства за подпомагане на пенсионните плащания предизвика дори недоволството на Европейската централна банка, която го разкритикува в свое официално становище. Това също бе прецедент в отношенията между нея и българските правителства. Този акт на ЕЦБ по законопроекта стъписа депутатите от ГЕРБ и ги накара да се чудят какво да правят с внесения вече в парламента текст.
Финансовият министър Симеон Дянков обаче не сви знамената, а изпрати писмо до председателя на Европейската централна банка Марио Драги, в което обясняваше, че използването на средствата от Сребърния фонд за покупка на български държавни ценни книжа нямало да създаде проблеми. Явно никой не му бе обяснил, че ЕЦБ не води дискусии с правителствата на отделни държави, а констатира проблемите, които те създават със своите действия и решения.
Накрая разногласията бяха преодолени по познатия ни начин. Намеси се Бойко Борисов, който каза, че не му е сега времето да се обсъждат промени в статута на Сребърния фонд и ще се мисли за това след години.
Трети фалстарт
Прехваленото от Дянков улеснение за бизнеса, наречено Единно платежно нареждане, беше пратено за мнение на Конституционния съд дни преди Коледа и седмица преди да влезе в сила – от началото на 2013-а. По предложение на лидера на Демократи за силна България Иван Костов 49 народни представители атакуваха скандалната промяна в Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Зад Костов застанаха цялата парламентарна група на Синята коалиция, ДПС, някои депутати от БСП и някои независими народни представители. Според всички тях гласуваните законодателни промени, въвеждащи Единното платежно нареждане, отнемат правото на гражданите сами да определят кои свои данъчни задължения и осигурителни вноски да погасяват и по какъв ред. Новите разпоредби позволяват на Националната агенция за приходите да прихване като данъчни задължения вноски, с които хората искат да гарантират здравното си обслужване. По този начин те ще загубят правото си на здравно обслужване, на инвалидизация, а това е абсурдно намесване в граждански права, които са защитени по конституцията.
Разпоредбите за Единното платежно нареждане променят и взаимоотношенията между гражданите и работодателите. Те позволяват на НАП да прихване част от средствата, преведени от работодателя за осигуряване на работниците, и с тях да покрие негови просрочени дългове.
Недопустимо е смесването на данъчни задължения с осигурителни вноски. Срещу осигурителната вноска институцията, където се внасят парите, дължи престация, вземане, услуга, пари, здравно обслужване, лечение. А данъчните задължения са безвъзмездни, коментира Иван Костов.
Четвърти фалстарт
За добро или за лошо, Дянков изгони чуждия интернет хазарт от България. Както имаше някакъв интерес, свидетелстват представителите на Държавната комисия по хазарта, изведнъж фирмите, стоящи на опашката за лицензи, се разбягаха. Причина за това стана решението е-хазартът да се облага с 15% данък върху приходите, така както от време оно се облага наземният хазарт. От една страна, единната ставка за облагане e достижение на демокрацията, смятаха вносителите на законопроекта. По-ниската ставка от 7% за е-хазартът щеше да се счита за дискриминация на наземния бизнес.
Дянков твърдеше, че интернет хазартът навсякъде по света се облага с по-ниска ставка от хазарта в казината, което е вярно. Той така и не усети как съпартийците му подложиха динена кора и гласуваха против опита им да им се натрапи решение и заковаха ставката на 15 процента.
Вторият фалстарт в сферата на Фортуна обаче е в това, че въпреки воплите на хазартния бизнес, че е тъпо да се облагат приходите, а не финансовият резултат. Прости сметки показват, че при този начин на облагане корпоративният данък е към 85%, при положение че има единен плосък данък в страната от 10 процента. Не че греховната и развращаваща дейност трябва да се облага като лекарствата и детските пюрета, но базата на облагането в една държава трябва да е една и съща.
Пети фалстарт
Дянков узакони старото положение джипове с размер на военни камиони да се облагат като баничарките . Най-доволни останаха тези компании, които са планирали покупка на превозно средство. Облекчен бе режимът за данъчен кредит при покупка на кола. В момента право да си върнат ДДС имат само фирмите с фабрично поставени седалки за 6+1 места. От 2013-а това ограничение отпада и косвеният данък ще може да се възстановява дори и за превозни средства с монтирани след това допълнителни седалки.
От Новата 2013-а разходите за наем на автомобили също ще се признават за данъчен кредит. Според данъчни консултанти това ще позволи и на фирмите, които са купили коли на финансов лизинг, да ползват данъчен кредит по ДДС.
Всички тези ограничения бяха въведени през годините, за да не допуска ползването на ДДС кредит, когато леки автомобили се купуват на името на някоя фирма, но се ползват за лични цели. До края на 2009 г. много хора си купуваха луксозни джипове и лимузини и ги префасонираха само докато мине регистрацията в КАТ и си възстановят косвения данък. Тази вратичка в закона беше ограничена от началото на 2010 г., когато беше определено, че нелеки автомобили са само онези модели, които имат трайно вградено техническо оборудване, както и онези автомобили с фабрично поставени 6+1 седалки.
Сега по-облекченият режим на облагане се връща, тъй като ЕК откри наказателна процедура срещу България по този повод. Според Брюксел се нарушава принципът, че ограниченията за данъчен кредит след присъединяването ни не трябва да са с по-голям обхват в сравнение с предприсъединителните години.
Шести фалстарт
nbsp;
В безсилието си да гарантира безусловно изпълнение на бюджета за 2013-а правителството посегна на доходите от лихви по депозити на гражданите. Това бе стъпка, към която нито един предишен кабинет не посмя да прибегне. Както заяви заместник финансовият министър Владислав Горанов в интервю за в. БАНКЕРЪ, решението за облагане на доходите от лихви е взето, за да е сигурно, че в годината на парламентарните избори изпълнението на бюджета няма да стане обект на политически спекулации. Управляващите формулираха новия налог по възможно най-суровия начин – ще се облагат както лихвите с падеж през 2013-а, така и авансово платените през 2012-а. Няма да се признават като разход лихвите, които гражданите плащат по взетите заеми. Изключение се прави само за ипотечните заеми, които млади семейства са взели за покупка на първо жилище. Казано по друг начин, финансовият министър Симеон Дянков не се посвени да посегне на спестяванията на гражданите, за да запуши фискалните ями, които зейват в бюджета, заради компетентното му управление. Впрочем няма обяснение защо правителството се натоварва с подобни непопулярни мерки, след като според Симеон Дянков България е една от най-стабилните във финансово отношение държави в Европа. Явно тази стабилност я вижда само той. Бизнесът и хората и със свещ да я търсят не могат да я открият, защото нито оборотите на фирмите, нито доходите на населението растат.
