…И спрете с тези абревиатури бе хора! Излагаме се! Финансовият отдел, какво е това ЦУ на НАП? (б.а. – Централно управление на Националната агенция по приходите). Образователният – стига с тия МУ (б.а. – Медицински университет ) и ТУ (б.а.- Технически университет ). Савов, и ти не се спря с твоите ЕРП-та (б.а.- електроразпределителни предприятия), да не говоря за дежурните ти изпълнения с ВЕЦ-а, ТЕЦ-а, и на АЕЦ-а кюнеца! И младите подлъга – започнаха и те да ми пишат АМ Тракия? (б.а. – автомагистрала ).
Този разговор при обсъждането на един от броевете на вестника сигурно никога няма да ми излезе от главата. От съкращенията, които все по-масово налазват в общественото пространство, изглежда, отърваване наистина няма. Ако се разровим в дебелите речници, там пише: абревиатура есъществително име от женски род. Дума, която се образува от началните букви или срички на сложни наименования. При абревиатурите краесловията на думите се съкращават и не се поставят точки. Оттук нататък – поле широко за изява.
Без да съм специалист, си мисля, че цялата тази работа със съкращенията тръгва у нас от руснаците в съветския им период. Комбат (командир на батарея или батальон ), Спецназ (специално назначение ), Наркооп (народна кооперация ), Комсомол (коммунистически съюз на младежта ), колхоз (колективно стопанство ) и т.н. и т.н. С лопати да ги ринеш абревиатурите и в съветска, и в сегашна Русия, но върхът на всичко ми се струва Укргоснацмениздат. Дълго рових в интернет, докато науча, че това е украинско държавно издателство, създадено някъде в средата на 30-те години на миналия век. Не по-малко любима ми стана и ВАСХНИЛ или разшифровано – Всесъюзна академия на селскостопанските науки В. И. Ленин., както и ГОСТ – не посетител, разбира се, а държавен стандарт на някогашния Съветски съюз.
И понеже българският и руският слон трябваше хобот за хобот да вървят през вековете – съкращенията логично са намерили благодатна почва и в България. При това определено и ние има с какво да се гордеем. Като например КНИПИТУГА. Жестоко, нали? В превод – комплексен научно-изследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура. На всичко отгоре става дума за съкратената версия на съкращението. Пълната е НИПРОКНИПИТУГА или Научно-изследователска проектантско-развойна организация Комплексен научно-изследователски и проектански институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура. Няма шега, няма измама. Правоприемник на въпросната организация сега е Национален център за териториално развитие ЕАД. Съкратено НЦТР и е по-известно в административните среди като Нъцътръцъ.
Има и други научни социалистически бомбастики, като да речем НИПКИММИ – Научно-изследователски и проектно-конструкторски институт по металорежещи машини и инструменти. Не са за пренебрегване обаче и ДЛИДЮ – Дом за литература и изкуства за деца и юноши, както и праотците на сегашния МОЛ – ЦУМ (Централен универсален магазин ), ГУМ (Главен универсален магазин ) и РУМ (Районен универсален магазин). По-възрастните сигурно още помнят селските кръчми тип ХоРеМаг (Хотел – Ресторант – Магазин), а сега някой умник просто е заменил последната сричка с Ка (Кафета ) и стана ХоРеКа – маркетинг термин, определящ сегмента за продажби в тази индустрия.
Навремето баща ми беше управител на ПВЦ, ама не е правел дограма, де, се казва в един от немалкото коментари по темата за абревиатурите в интернет. С какво се е занимавал човекът ли – ами, управлявал е почивна станция или по точно почивно-възстановителен център.
И понеже заговорихме за почивки и развлечения, знаете ли какво е БИАД? Със сигурност мнозина ще кажат: онзи известен клуб в София на ъгъла на Гурко и Раковска, където нощем се вихрят силиконовите чалгаджийки и техните почитатели. Само че названието има доста по-благороден смисъл и идва от Българско инженерно-архитектурно дружество – основано на 2 февруари 1893 година. През 1937-а то се преобразува в Съюз на българските инженери и архитекти, който пък през 1949-а се обединява с още шест дружества в организацията Научно-технически съюзи, преименувана по-късно във Федерация на научно-техническите съюзи (ФНТС). Толкова за парадоксалната иначе връзка между поп фолка и архитектурата, науката и техниката.
Дълбоките корени, които са пуснали съкращенията у нас, достойно се поливат и в по-нови времена. Заслугата е най-вече на чиновниците от всякакъв ранг, а класика в жанра си остава регулаторът на електронните медии НСРТ, който се произнасяше като Не Се Ре Те и бързо-бързо бе прекръстен на СЕМ (Съвет за електронни медии).
Още по-пресен е примерът с БОРКОР. От тази абревиатура мирише на чамови дъски и борова смола, но в действителност това е проект на правителството за борба с корупцията. Той се реализира от ЦППКОП, зад който се е маскирал Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност – юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, създаден към Министерския съвет. БОРКОР и ЦППКОП били съпоставими помежду си както софтуерът и хардуерът. Поне така пише на официалната им страница. Лошото е, че системата хич не работи, много забива и може би е наложително да се потърси помощта на БАСКОМ. Звучи малко като терористична организация, но това всъщност е Българската асоциация на софтуерните компании.
Както стана дума, дали от мързел, или от много акъл администрацията е ненадмината в съкращенията. Преди време попаднах на следния текст: Необходимо е надграждане на системата за безхартиен документооборот с използване на електронни подписи с възможност за автоматичен обмен на електронно подписани документи между ЦА на АПИ, ОПУ и ЦИПТНЕНС. Брутално, но все пак успях някак си да разгадая, че първите три неизвестни в уравнението са Централната администрация на Агенция Пътна инфраструктура (б.а. – която преди АПИ бе НАПИ – Национална) и областните пътни управления. Предавате ли се обаче за ЦИПТНЕНС? И аз бих постъпил така. Отговорът на загадката е… Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти. Както се казва – последният да затвори вратата.
Ако трябва да подредим по благозвучие абревиатурите на ведомствата, струва ми се, че първо място заслужава МИЕТ – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не са лишени от мелодичност и свързаните с него структури – БАИ (Българска агенция за инвестиции), ТИЦ-овете (туристически информационни центрове), бившата вече ДАТ (Държавна агенция по туризъм), БААТ (Българска асоциация за алтернативен туризъм), БАСЕТ (Българската асоциация за селски и екологичен туризъм) и т.н. Да не забравяме и БАТА, което не е жаргонът за бейзболна бухалка, а Българска асоциация на туристическите агенции , или в по-селскостопанския вариант – Българска асоциация на търговците по агротехника.
МОСВ (Министерството на околната среда и водите) също не отстъпва по засукани съкращения. За да се реализира проект за ПСОВ (пречиствателна станция за отпадъчни води), трябва да има финансиране – например от ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите за опазване на околната среда), което го осигурява с приходи от такси по ЗУО (Закона за управление на отпадъците), ЗОЧАВ (Закона за чистотата на атмосферния въздух), ЗООС (Закона за опазване на околната среда) и редица други нормативи. След това, за да започне същинското строителството, са необходими ПУП (подробен устройствен план), ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда) и за капак – становище от РИОКОЗ (Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве).
Колкото до парламента, там най ми прави кеф да ходя на заседанията на КЕВКЕФ – т.е. Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Достойни за уважение обаче са и КБККИПЕ – Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, както и КПЧВЖП – Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. А с наближаването на датата за референдума за АЕЦ Белене все по-често чуваме и за ЗПУГДВМС – Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправлениe.
Честно казано, приемам някои вече утвърдени абревиатури, но други не успявам да преглътна и все повече се чувствам като зрител в монголски театър (МТ).
nbsp;
Светли примери:
САК – и дума не може да става за торба, а за Софийска адвокатска колегия;
САС – подобно на горното, само че Софийски адвокатски съвет;
ПАРОАВАС – Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища;
ПАЧИС – Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество;
ДАИ – шофьорите на ТИР-ове предпочитат да слагат Й накрая вместо И-то. Иначе – Държавна автомобилна инспекция;
АЗ – Агенция по заетостта;
СОС – не поглеждайте към чиниите – Столичен общински съвет;
ИАРА – Изпълнителна агенциа по рибарство и аквакултури ;
МИГ – местна инициативна група;
ПЕС – изобщо не става въпрос за кучета, а за Партия на европейските социалисти;
KE-EРMKA – Кооперативна Европа – Европейски регион на Международния кооперативен алианс ;
ПЕЦ – слага в джоба ТЕЦ, ВЕЦ, и АЕЦ – приливни електрически централи;
ГЕРБ – ако си мислите, че означава само онзи символ на националния флаг или пък управляващата партия на Бойко, много се лъжете. Това е съкращението и на бактерията хеликобактер пилори, причинител на язвата. На медицински език – гастро езофагеална рефлуксна болест, която е мъчила още фараоните в Египет.
ИСУСЕС – севсем не е европейският вариант на Божия син, а дирекция в Министерския съвет, която се именува Информация и системи за управление на средствата от ЕС.
nbsp;
Малко съкращения и с оглед на миналите и предстоящите празници:
ПГР – пловдивска гроздова ракия!
ПКС – пържени картофки със сирене.
ФБР – филе бяла риба.
БМВ – бутилка минерална вода.
