От основен играч в елитния клуб на страните, експлоатиращи атомни централи, България уверено се е запътила към неговия изход. Поредицата от гафове на няколко правителства доведоха до сегашната ситуация, в която сме само с два работещи ядрени реактора. Началото бе дадено от кабинета на Иван Костов и подписването на меморандума за затварянето на малките блокове на АЕЦ Козлодуй. След това Симеон Сакскобургготски и министрите необмислено рестартираха замразения проект за АЕЦ Белене, който бе продължен от тройната коалиция, но високата цена и многото въпросителни около начинанието подкопаха доверието в него. Своя принос даде и сегашната власт – с играта си на иди ми дойди ми за Белене, приказките за хибриден реактор в Козлодуй и най-вече с назначаването на странни откъм подготовка хора на ключови постове в ядрената ни енергетика. Същите тези уж специалисти с лека ръка неглижираха новото IV поколение ядрени реактори. Нищо че са по-евтини, по надеждни от сегашните, изграждат се по-бързо и вече се разработват навсякъде по света.
Малцина сигурно вече си спомнят, че преди малко повече от година на посещение у нас бе Едуард Макгинис – заместник-помощник секретар по международната ядрена енергийна политика и сътрудничество към Департамента по енергетика на САЩ. Той се срещна с тогавашния икономически министър Трайчо Трайков и според официалното съобщение на българското ведомство в центъра на разговорите е било намирането на нови подходи за финансирането на скъпоструващите ядрени проекти в условията на икономическа криза и управлението на отработеното ядрено гориво.
Тази среща бе
протоколно отразена от българските медии
nbsp;
и една важна част от изказването на Едуард Макгинис не намери никакъв отзвук у нас. А именно, че САЩ обръщат голямо внимание на изграждането на малки модулни ядрени реактори – т.нар. SMR, които се строят по-бързо и са с по-бърза възвръщаемост на инвестицията. Редица компании вече ги разработват, а се очаква Конгресът да одобри отпускането на 67 млн. долара до 2020 г. за финансиране на такива разработки, заяви тогава американският гост.
До неотдавна въпросните модулни реактори се използваха най-вече за изследователски цели – такъв например е реакторът на БАН, където през 1961-а е направена първата в страната верижна атомна реакция. Освен това подобни по-малки мощности намират приложение като двигатели за ледоразбивачи, подводници и самолетоносачи. От началото на този век обаче започва постепенното разширяване на използването им.
Според енергийния експерт Йордан Янков става дума за реактори от порядъка на 2 до 200 мегавата. Основното им предимство е далеч по-лесното производство – техните компоненти са събрани в един моноблок, който може да се транспортира с голям камион с девет оси. Цялата конструкция на централата се опростява, тъй като самият модул се произвежда серийно в завод, след което се доставя напълно готов за експлоатация на площадката. Там блокът се поставя в силози под земята и така се избягва строенето на скъпи и сложни защитни обвивки, които се правят за големите реактори. Пасивните защитни системи, с които разполага, пък гарантират, че
аварии като тази във Фукушима са изключени
nbsp;
Дори и при най-свирепите природни бедствия или пък директен удар върху централата те сработват без каквито и да е последствия за хората и околната среда.
Всичко това прави модулните реактори изключително подходящи за разполагането им до големи консуматори на електроенергия като заводи например и дори в близост до гъстонаселени места. Сега в България най-голямо количество ток се изразходва в столицата. В същото време, като изключим турбините за комбинирано производство на софийската топлофикация, други източници в непосредствена близост до София липсват. Затова се кара електроенергия от АЕЦ Козлодуй и комплекса Марица-изток, което обаче води до допълнителни загуби заради големите разстояния и необходимата трансформация на напрежение. А един или два модулни реактора от по 200 мегавата, разположени във или близо до най-големия български град, могат да се окажат много подходящи при сегашните условия.
Опростените конструкции на малките блокове позволяват въвеждането им в експлоатация за около година и половина след вземането на инвестиционното решение. За сравнение, при големи реактори срокът за строеж е минимум седем години, което води до неизбежните ескалации и инфлационни индекси, способни да торпилират целия процес. Последният пример за това е АЕЦ Белене, чиято цена първо бе 4 млрд. евро, после се покачи на 6.4 млрд., а при спирането на проекта вече се говореше за 10 млрд. евро заради заемите, които трябва да се вземат за строителството на централата.
Другият плюс на модулните реактори е далеч по-ефективното изгаряне на ядреното гориво, което позволява те да
работят без презареждане от три до 30 години
nbsp;
– в зависимост конкретния тип технология. Нещо повече – при някои от тях за гориво може да се използва отработеното гориво от сегашните големи реактори.
За периода на своята експлоатация централата в Козлодуй вече е натрупала и ще натрупа още отработено гориво. Това е ценна суровина за бъдещите малки модулни реактори, които могат бъдат инсталирани в България, както и най-доброто решение на проблема с радиоактивните отпадъци, твърди бившият директор на АЕЦ Козлодуй и управител на консултантската агенция Нуклеон Йордан Йорданов.
Всички тези предимства категорично дават отговор на въпроса защо всяка от водещите страни в ядрените технологии има своя програма за развитието на малките модулни реактори. Както вече казахме, в САЩ Департаментът по енергетика регулярно финансира разработки, свързани с малки модулни реактори, като за 2012 г. бяха отделени рекордните 452 млн. долара за подпомагане на два проекта, които са в най-напреднал етап. Отделно, през март, бяха подписани договори с три компании за изграждане на прототипи на малки модулни реактори на площадката в Савана Ривър. Цената на всеки от тях е около
25-30 млн. долара за мощност от 25 мегавата
nbsp;
В Русия също няколко института и конструкторски бюра работят върху подобни проекти, разчитайки най-вече на опита в експлоатацията на атомни ледоразбивачи. В Япония пък с това се занимават различни държавни и университетски лаборатории в сътрудничество с водещите японски корпорации. Своя собствена програма разработва Китай, а през 2010 г. и Европейският съюз започна Европейска инициатива за устойчива ядрена индустрия. Чрез нея ще бъдат развивани три проекта на малки реактори от IV поколение, като първият трябва да има прототип за продажба до края на 2020-а.
Ако теглим чертата, в момента
съществуват над 60 проекта за малки реактори
nbsp;
наблюдавани от Международната агенция по атомна енергетика. Най-напред с материала са Япония, САЩ и Русия, които планират пускането на мощности в експлоатация до началото на 2017 г., а масово серийно производство през 2019-а. Сега проектите им се лицензират, като вече са избрани площадки за разполагане на прототипите. От особена важност е, че лицензите ще бъдат издавани на технология и модел, а не отделно за всеки реактор, както е при големите блокове.
На този фон в България никой не иска да знае за съществуването на малките модулни реактори – мантрите са АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Белене. Това са технологиите от вчерашния ден, върху които уж трябвало да се развива бъдещето на ядрената енергетика у нас. Така е според политиците ни, които нито внимават какво им говорят американските пратеници, нито се интересуват какво прави Росатом, докато се опитва
да ни продаде старата си стока
nbsp;
Опитите ни, заедно с бившия директор на АЕЦ Козлодуй Йордан Йорданов, да информираме правителството и ръководните кръгове в българската ядрена енергетика за съществуването на малките модулни реактори като непосредствено актуална и много важна стратегическа технология се натъкнаха на стена от незаинтересованост. Богомил Манчев, който стои зад проекта АЕЦ Белене, публично заяви, че тези технологии няма да бъдат актуални още десетилетия напред. Румен Овчаров пък ги нарече фантастика – обяснява енергийният специалист Йордан Янков.
Интересно какво пречи на управляващите поне да спретнат един дебат по-въпроса. Да се сложат аргументите на една маса, да се отчетат плюсовете и минусите на традиционните и на новите технологии? Или може би енергийните лобита нямат интерес това изобщо да се случи? Още повече преди референдума за Белене?
nbsp;
nbsp;
Милионерите
Известният милиардер Ричард Брансън призова през септември 2012-а американския президент Барак Обама САЩ да направят свой основен приоритет масовото производство и инсталирането навсякъде по света на малки модулни реактори. Създателят на Майкрософт Бил Гейтс не се ограничава само до призиви. През 2011 г. той инвестира повече от 60 млн. долара в разработката на многообещаващ и перспективен модел на малък модулен реактор. Намерението на един от най-богатите хора на планетата е да се произведат огромно количество такива реактори, които да се използват за справяне с бедността в третия свят. В преследване на тази цел през октомври 2012-а Бил Гейтс дори се срещна с китайското правителство и обсъди възможността към ядрения му проект да се присъедини и Китай.
