Багерите върху дюните край Несебър предизвикаха истински тайфун в редиците на управляващите вече втора седмица. Но както обикновено, отнесените от вихъра отново се оказаха най-обикновени чиновници, които не само не вземат решения, а напротив – по закон са длъжни единствено и само да регистрират вече издадените заповеди и да се съобразяват с решения и документи. Най-напред
яростта на гръмовержеца отнесе инж. Бисер Дачев
изпълнителен директор на Агенцията по горите. Въпреки че след всички кърпежи в Закона за горите в неговите правомощия отдавна не съществува възможността да генерира каквито и да било решения. Нещо повече – ако не впише издадената от заместник-министъра на земеделието Светлана Боянова заповед за отписване на терени от горския фонд, той автоматично влиза в графата административен нарушител.
Веднага след него на дръвника легна директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас Бойчо Георгиев. Мотивите за неговото отстраняване пък бяха, че на 14 декември миналата година подновил валидността на екооценката на проекта за строеж върху дюните. Самият Георгиев обаче твърди, че фактическото им заличаване от парцела е станало през 2008-а. А при заверка на строителните разрешения екоинспекцията работи само по предоставени документи. В неговите правомощия е да се произнесе единствено по целостта на тяхното окомплектоване. Във вихъра на скандала стана ясно нещо повече – той сам поискал от прокуратурата да отмени решението на предшественика му Симеон Симеонов, тъй като открил грешки в доклада за оценка за съвместимост, правен през 2008 година. В документа било записано, че има дюни, а в решението на Симеонов – че няма.
Веднага след злополучния воаяж на строителните машини, които започнаха да подготвят пясъците за бетониране и напрактика запалиха фитила на скандала РИОСВ изпратила две писма (на 4 и 7 януари) до прокуратурата, сигнализиращи за унищожаването на дюни в местността Кокала, както и за неправомерност на издадените през 2007-а и 2008-а решения на инспекцията и екологична оценка на плановете и програмите за изграждане на жилищни имоти. В изпратените до държавното обвинение материали се съдържат данни, от които става ясно, че издадените решения от инспекцията са незаконосъобразни (нищожни) и се очаква то да предприеме действия за отмяната им, съобщиха в официално изявление от Бургаската окръжна прокуратура. Нейният отдел Административен вече е образувал три преписки по скандалния случай. Първата е изпратена до ДНСК, която трябва да провери цялата сделка с продажбата на въпросните 29 дка на частно лице, които после веднага са препродадени. Те вече са защитени земи по Натура 2000.
С резолюция от 7 януари Окръжната прокуратура в Бургас е разпоредила на районните прокуратури в срок до 20 февруари да извършат проверка дали са законни извършените от юни 2010-а досега разпоредителни сделки, а също и предоставянето на право на строеж на имоти, които са частна общинска собственост, чрез публичен търг или конкурс, след решение на съответния общински съвет, както и издаването на разрешителни от различни министерства или ведомства, след като продажбите са били извършени.
Вълната от проверки по казуса
повлече и Националната агенция за приходите. Тя също започна да нищи всички физически и юридически лица, свързани с продажбата на парцела от 29 декара в Несебър. Експерти проверяват счетоводната отчетност и спазването на данъчните закони от всички, участващи в проекта субекти от момента на първото прехвърляне на собствеността. Освен конкретните сделки данъчните ще изследват и произхода на средствата за покупката на земята, както и имущественото състояние на физическите лица, свързани със случая. Подготвя се и създаването на парламентарна анкетна комисия, която пък щяла да разследва всички подобни сделки от 2003-а до момента.
Премиерът Бойко Борисов се закани да обяви кой, как и с колко се е облажил от подобни сделки. И дори обвини медиите, че мълчали, тъй като босовете им също прилапали парчета от баницата. В тази връзка обаче със сигурност можем да кажем, че премиерът очевидно не чете в.БАНКЕРЪ, тъй като на страниците му още в периода от 2007-а до 2009-а излязоха материали с подробно описание на всички сделки и кои са играчите в тях. С други думи, доста отдавна сме свършили работата на бъдещата комисия…
От всички обещани мерки най-бързо бяха предприети промени в законите, регламентиращи строителството в защитени територии, включително и крайморските дюни. Работната група, която подготви текстовете, беше свикана от министър Лиляна Павлова на 4 януари по разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов. Участниците в нея прегледаха законите за устройство на територията, за устройство на Черноморското крайбрежие, за горите, за опазване на земеделските земи, за опазване на околната среда, за биологичното разнообразие и за защитените територии. До приемливи корекции обаче така и не се стигнало, тъй като първото заседание на експертната група е било съпроводено със сериозни спорове не само между държавата и еколозите, но и между трите министерства – регионалното, земеделското и на околната среда.
Тома Белев от Коалиция За да остане природа в България съобщи, че за съжаление трите ведомства не са успели да намерят общ език помежду си и да постигнат сближаване на позициите с експертите на природозащитните организации. В хода на дискусията са
изкристализирали различия по всички детайли
и в тълкуванията на законите, и по термините и понятията, и по отношение на самия подход при редактирането на текстовете на предстоящите законодателни промени. Странното е ,че това стана само ден след като министрите уж декларираха обща воля за забраната за строителство върху дюни и обещаха тя да бъде разширена от зона А към зона Б. И още – да се направи пълен регистър на дюните и те да бъдат описани в кадастралните карти. Бе предложено да бъде изрично забранена промяната на предназначението на горските територии, ако попадат в границите на защитени райони.
Еколозите отдавна са готови с пакет от предложения за промени и в няколко други закона, но до този момент така и никой не искаше да ги чуе. В Закона за устройство на територията те настояват да има повече публичност и повече възможности за контрол, да се отменят строителни разрешения, както и да се разшири кръгът от заинтересовани лица, чието мнение да се взема при решенията за строителство и устройство на територията. В Закона за горите плюс забраната за промяна на предназначението на гори в Натура 2000 екозащитниците искат започнатите процедури за купуване на бивши горски имоти да бъдат преустановени, а когато постъпи заявка от инвеститор, задължително да се прави т. нар. проверка за целесъобразност – икономически и екологичен анализ, който евентуално да е и основание за отказ.
Основният препъникамък
се появил във връзка с това дали дюните, отдалечени на повече от 100 м от брега, попадат под изрична забрана за застрояване, или не. За така наречената зона А, която включва 100-метровата ивица от брега, те съществуват, но никъде в новите текстове не става дума и за втората зона Б, която е след тези 100 метра. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството смятат, че дюните, които са отдалечени над 100 м от брега, не попадат в зона А. Но в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е записано, че дюните са част от зона А, независимо колко са отдалечени, категоричен е Любомир Костадинов от организацията WWF. (Според чл. 10 на Закона зона А обхваща частта на акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.) Според еколозите консенсус е постигнат единствено по отношение на Закона за устройство на територията и по-точно в частта за публичност на общите и подробните устройствени планове. Това също стана под международен натиск: комитет на ООН тази есен вече е обявил в Женева, че българският Закон за устройство на териториите не отговаря на лондонската конвенция, съобщи адвокат Свилен Овчаров, член на доброволна група Зелените адвокати. Основанията са именно липсата на прозрачност и ограничаване на достъпа до информация за суровите проекти за устройствени планове и строителни решения, преди да бъдат приети, а също ограничаването на начините за тяхното обжалване. Овчаров е доволен, че поне вече има политическа воля да се приемат промени в този смисъл, така че всеки гражданин, когато са нарушени негови преки интереси от градоустройствени решения, да може да разбере какво се случва и да има право да ги обжалва.
Очаква се през следващата седмица консултациите по предложените текстове да продължат и подводните камъни да бъдат разчистени.
В същото време министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов призна, че при промяна в Закона за горите и в Закона за земеделските земи и при прекратяване на преписките по стария закон държавната хазна може да олекне с близо 100 млн. лева. Причината е, че много терени са изключени от държавния горски фонд в периода от 2007-а до средата на 2009-а и средствата, получени от това, са били внесени в републиканския бюджет. Прекратяването на подобни сделки на практика означава, че парите трябва да бъдат възстановени на бенефициентите. Само че и този разговор, пък и сметките са отдавна закъснели. Картината за гаврата с българската природа от години е ясна, но никой не смееше да промени и един щрих от нея. Трудно можем да повярваме, че в края на един политически мандат е точното време, когато тя ще може да бъде пренарисувана. Още повече че имената на тези, които хапнаха от меда, са известни и не става дума за хора, необвързани с политическата върхушка при едно или друго управление.
nbsp;
nbsp;
До трусовете се стигна, след като еколозите разкриха три скандални сделки за продажби на бивши горски терени край морето – 29 дка в Несебър (купени от Сле груп), 30 дка в защитената местност Ченгене скеле (купени от фирма Фиш порт), още 9 дка пак в Несебър (купени от Крим 2002). Терените са били продадени без търг, след заявен инвеститорски интерес и платени такси за изключване на земята от горския фонд. А като законово основание са послужили преходните разпоредби в приетия през 2011-а Закон за горите. С тях е дадена благословия за приключване на заварени процедури по стария закон за директно закупуване на земя от горския фонд, когато е при заявен интерес и са платени държавни такси. По първоначална информация на земеделското министерство заварените заявления за закупуване на земя по този ред са над три хиляди.
Земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че от всички заварени преписки са приключени само четири – вече обявените от медиите три случая и допълнителна продажба на 360 кв. метра земя в Балчик на лицето Радослав Радев. По-късна проверка обаче показа, че такава сделка в Балчик не е извършвана. От земеделското министерство се поправиха и уточниха, че сделката е в Каварна, а проверка в имотните регистри показва, че името на купувача е Радко Радев, а площта на продадения имот – 1600 кв. метра. Както се казва – не било Стамбул, ами Ямбол…
Точна статистика за заварените подобни случаи в земеделското ведомство все още не е обявена. При сделката със Сле груп за въпросните 29 декара земя таксата за изключване на терена от горския фонд бе 405 479 лв., или около 14 лв. на квадратен метър. Цените на този етап варират, но при такава примерна цена в горския фонд би трябвало да се възстановят имоти с площ над 7000 декара. Кой и как ще плаща за всички золуми? Ами то е ясно – да си отваряме портмонетата.
