Задълженията на предприятията от нефинансовия сектор надхвърлят 163 млрд. лв. в края на 2011 г. и продължават да се увеличават. Това съобщи зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев на пресконференция.
Според БСК свръхзадлължнялостта на бизнеса забавя икономическото развитие и се отразява негативно върху държавния дълг.
За 2011-а загубата на Брутния вътрешен продукт заради задълженията на нефинансовия сектор са около 1.5 – 1.6 процента.Ако я нямаше тази свръхзадлъжнялост, икономиката би могла на нарасне с толкова, коментира още Колев.
В сравнение с 2005 г. към 2011 г. задълженията на нефинансовия сектор са по-големи с над 96 млрд. лева или 2.5 пъти по-големи. Спрямо 2010 г. прирастът е над 5 млрд. лева, което е 3.3 на сто. Ръстът в абсолютна стойност през последните години е видим. През 2005 г. на 1 лев БВП е имало 1.58 лв. задължения, през 2009 г. ndash; 2,39 (51% повече спрямо 2005 г.), а през 2011 г. съотношението спада до 2.27 лв., което е с около 5% по-малко спрямо 2009 г., отбелязват още от камарата.
bdquo;Единственото положително наблюдение е забавяне на темпа на нарастване на тази задлъжнялостldquo;, смята зам.-председателят на БСК. По думите му преди няколко години темпът е надхвърлял доста темпа на растеж на БВП, но сега тенденцията е по-устойчива. Според анализа на камарата обаче това се дължи основно на намаляването на инвестиционната активност и респективно ndash; намаляването на дългосрочните кредити.
bdquo;Краткосрочните задължения растат много повече от дългосрочните. На бизнеса му се налага много по-често да взима краткосрочни заеми с цел да оцелее и да подобри текущото си финансово състояние, а не инвестираldquo;, заяви още Колев. Показателно е, че инвестиционните разходи през периода 2005-2008 г. са нараснали 2.2 пъти, а от 2009 г. започват да намаляват. През 2011 г., макар и слабо, отново нараства инвестиционната активност, но спрямо 2008 г. инвестициите са по-малко с около 40 на сто.
Труден остава и достъпът до банковоnbsp;кредитиране, като причината е несигурната икономическа среда. Средните нива на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити отбелязват незначителен спад до 9.8% при 10.7% година по-рано. Допълнително към тази цена следва да се добавят около 3% за разходи за гаранции, застраховки, такси за разглеждане и обслужване и други.
През 2011 г. отново е най-голямо увеличението на междуфирмените задължения, които достигат 107.7 млрд. лева. Те са с с 3.3 млрд. лв. или 3.2% повече в сравнение с 2010 година. На междуфирмената задлъжнялост се падат две-трети от прираста на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия през 2011 година, посочи Камен Колев. Според него проблемът идва от просрочените задължения. Колкото по-добре работи една икономика, толкова повече задължения има. Но не е важна само самата задлъжнялост, но и възможността на бизнеса да изпълнява задълженията си, каза още икономистът.
Неизплащането на задължения между фирмите вреди изключително силно на икономиката, особено на малките и средните предприятия, подчертаха специалистите от Камарата.
Най-потърпевши са предприятията с от 30 до 200 служители, които всъщност са гръбнакът на българската икономика, заяви председателят на камарата Божидар Данев. Според него за тях единствен изход е закриване на дейности и съкращаване на работници.
Задълженията къмnbsp;персонала през 2011 г. Пък са нараснали с 420 млн.лв. и достигат 1.9 млн. лв., което води и до намаляване на покупвателната способност и неплащане на задължения и данъци към държавата, смятаъ още от стопанската камара.
