Знаете ли онзи виц за оптимиста, дето минал покрай едно гробище. Погледал, плаха усмивка одраскала лицето му и си помислил: Колко много плюсове…
Горе-долу с такъв пребледнял оптимизъм гледат банкерите на развитието на България през тази година. За подобрение на икономическата ситуация не смеят да мислят, но броят плюсовете на надеждата, че по-лошо не може да бъде.
Лихвите по кредитите мъчително ще намаляват. Това е светлинката в тунела до края на годината, която виждат анкетираните от БАНКЕРЪ банкови шефове. Причината – малкото на брой кредитабилни клиенти, които банките ще ухажват предимно ценово. Огромната ликвидност ще се изправя срещу все още малкия брой кредитоискатели и поради превеса на предлагането над търсенето цената и на потребителските заеми ще падне. Прекаленото взиране в клиентите обаче ще гарантира спиране на растежа на лошите кредити.
Така че добрата новина е за бизнеса.
За гражданите, обладани от спестовност, годината ще бъде по-скоро притеснителна. Свитите лихви по кредитите ще обезценят депозитите. А тях, в края на февруари, предстои да ги удари и данъкът на Дянков.
nbsp;
Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК:
Едва ли 2013-а ще бъде по-добра за икономиката и банките от 2012-а. Искрено се надявам, че няма да бъде по-лоша. Не виждам перспективи за събуждане на икономическата активност и за нарастване на потреблението, което да увеличи интереса на платежоспособните клиенти към кредитите. В такива условия е трудно да се каже, как ще се движи цената на заемите, които банките предлагат. Човек трябва да има кристална топка, за да се ангажира с подобна прогноза. А аз моята все я забравям вкъщи. Мисля си обаче, че както през 2012-а, така и през 2013-а лихвите по заемите ще продължат бавно да се движат надолу. Не защото рискът ще намалее, а тъй като само по този начин платежоспособните клиенти могат да бъдат заинтересовани от вземането на нови заеми.
Виждам, че ръстът на лошите кредити е овладян, което е добра новина, защото ограничава разходите за провизии на банките, което до известна степен облекчава процеса на отпускането на нови заеми.
Не очаквам промяна в предпочитанията на гражданите да влагат парите си в банките, независимо от данъка върху лихвите по депозитите. Друг е въпросът какви спестовни продукти ще предпочетат
nbsp;
Момчил Андреев, главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк България:
Смятам, че ръстът на кредитите през 2013-а няма да е по-малък от този през 2012-а, като основен принос за това ще продължат да имат заемите за фирми. Цената на кредитите няма да нарасне. А дали ще продължи да намалява това зависи от много допълнителни фактори, които е трудно да се прогнозират отсега. Ръстът при депозитите също ще се запази, независимо от данъка върху лихвите на гражданите, тъй като спестяванията в банките нямат алтернатива.
nbsp;
Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк:
Ако няма някакви шокове в европейската и световната икономика и сътресения на финансовите пазари, смятам, че 2013-а няма да е по-различна от изминалата година. Кредитирането ще се развива с познатите ни вече бавни темпове. Не очаквам осезаемо намаляване на лихвените равнища по заемите за граждани и фирми. По-скоро цената на кредита ще се задържи на вече установените нива.
Депозитите и техният ръст също ще останат в границите, познати ни от 2012-а. Не мисля, че данъкът върху лихвите ще има някакво влияние върху тях.
nbsp;
Димитър Шумаров, изпълнителен директор на Пощенска банка:
Ще ми се да има ръст в икономиката през 2013-а. Ако желанието ми се сбъдне обаче, това ще стане единствено заради по-големи инвестиции в страната и заради евентуален ръст на вътрешното потребление. Другите фактори, които по принцип стимулират ръста, просто не са налице. Държавните поръчки и инвестиции няма да са по-големи от 2012-а, на експорта също не смятам, че можем да разчитаме, като гледам негативните прогнози за развитието на европейската икономика. Така че остават частните инвестиции и вътрешното потребление.
На фона на цялата тази описана конюнктура смятам, че кредитирането ще продължи да върви трудно. Тенденцията за бавно понижаване на лихвените равнища вероятно ще се запази, но това зависи от толкова много фактори, че е трудно да се ангажирам с точна прогноза.
По отношение на депозитите в банките не мисля, че данъкът върху лихвите им ще доведе до спад. Най-вероятно отново ще има ръст, но той няма да е от 10-13% както през изминалите няколко години.
nbsp;
Радка Тончева, изпълнителен директор на ОББ:
Нищо различно не очаквам като конюнктура на финансовия пазар през 2013-а. Достатъчно е да погледнете прогнозите за развитие на икономиката, за да разберете, че промени и в положителна, и в отрицателна посока едва ли ще има. Не знам дали това е добра, или лоша новина.
Кредитирането ще продължи да върви трудно. Не очаквам обаче да има ръст на заемите, при чието обслужване има проблеми. Този тип кредити според мен бяха акумулирани от банките и провизирани. Заемите, отпускани след 2009-а, вече са при други много по-строги условия.
Лихвите и по кредитите, и по депозитите ще продължат бавно да се понижават. Банките нямат много възможности за друга политика в сегашните условия. Не очаквам и новият данък върху лихвите по депозитите да има някакъв негативен ефект върху желанието на хората да спестяват.
nbsp;
Емил Ангелов, изпълнителен директор на Банка Пиреос България:
Според мен подобрение като ръст на икономиката през 2013-а ще има. Смятам, че държавата ще продължи да усвоява средствата от ЕС поне на нивото, което постигна през 2012-а. А това няма как да не доведе до ръст и във вътрешното потребление. Експортът също има добри перспективи, тъй като нашите анализи сочат, че след първото тримесечие прогнозите за ръст в европейската икономика няма да са толкова песимистични, както в началото на годината. Фактор за това е и ситуацията в Гърция, където най-лошото вече остана назад във времето.
Очаквам и съживяване в кредитирането у нас. Банките са толкова ликвидни, а доходността в други финансови инструменти, освен в кредити, е толкова ниска, че предоставянето на заеми е като че ли единственият източник на приходи. Смятам, че при кредитирането се намираме в същата точка на пречупване, в която бяхме през 1999-а. Лихвите по кредитите ще продължат плавно да намаляват, като същото се отнася и за лихвите по депозитите. Спестяванията на фирмите и населението ще продължат да растат, независимо от новия данък върху лихвите.
nbsp;
Сашо Чакалски, председател на УС и изпълнителен директор на Общинска банка:
Очаквам 2013 година да остане сравнително трудна за търговските банки. Деловата активност в Европа ще продължи да се свива, като основна пречка ще остане т.нар. страх от рискови активи.
Неминуемо това ще се отрази негативно върху икономиката, свивайки производството, заетостта и вътрешното търсене. През първата половина на 2013г. големите компании едва ли ще предприемат нови големи проекти, за да се нуждаят от значително по обем ново кредитиране. Банките вероятно ще продължат да са предпазливи по отношение на малкия и средния бизнес.
Слабата търговия и ниските обороти на Българската фондова борса ще се запазят и през 2013 година. През последните години ниската ликвидност и слабият интерес от страна на големите институционални инвеститори отне основната функция на българския фондов пазар като място, където българските компании финансираха добрите си проекти.
В тази връзка очакваме ролята на банките в България да стане още по-важна за ръста на българския БВП и общата макроикономическа рамка на страната.
Наред с това очакванията ни са, че през втората половина и особено в края на 2013 г. ще видим стабилизиране и подем на деловата активност в страната, заедно с активни кампании за кредитиране и борба за пазарен дял между банките.
В региона България ще продължи да предоставя както икономическа, така и политическа стабилност, която ще се отрази положително на българския бизнес и ще засили интереса на чуждестранните инвеститори.
Основата за успеха през 2013 г. остават преструктурирането, иновативността, гъвкавостта и конкурентоспособността.
nbsp;
Георги Константинов, изпълнителен директор на Централна кооперативна банка:
Ръст на икономиката ще има, но ще е малък – процент-процент и половина от брутния вътрешен продукт. Не повече. Ще се запази ръстът в кредитирането, който бе отчетен през 2012-а. Дори може да е по-голям, тъй като банките разполагат с много свободни средства, които трябва да им носят доход.
Голямата ликвидност и ограниченият брой платежоспособни клиенти водят до доста ожесточена конкуренция и точно заради тези фактори, лихвите и въобще цената на кредитите ще продължи да върви надолу. А спестяванията и на фирмите, и на населението ще продължат да растат, независимо от данъка върху лихвите по депозитите.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
