След бурното начало на годината еуфорията на спекулантите постепенно се охлади до умерено позитивни нагласи, а анализаторите очакват нови ръстове през следващите месеци. И защо не, особено ако се замислим върху факта, че нашият пазар проспа четири години на възходящ тренд на развитите пазари! Ако погледнем към назад към историята, няма как да не отбележим, че слабо развитите пазари стават интересни едва след като възможностите за растеж на големите борси са изчерпани. Кои фактори обаче определят дали един пазар е достигнал потенциала си е трудно да се посочи с голяма доза увереност. Така например съотношението цена на акция/печалба на акция, което често се цитира от медии и анализатори, може да бъде доста подвеждащ признак за атрактивността на дадена компания и на нейните акции. Текущите сравнително ниски нива на това съотношение в САЩ и Европа биха довели до заключението, че цените са изгодни, особено на фона на ниската доходност, която носят безрисковитедържавни облигации.
Обаче, ако разровим по-дълбоко в бизнеса на големите компании по света, бихме открили доста смущаващи факти. Напримеррекордно високата рентабилност на много от тях се дължи в голяма степен на ежегодни големи съкращения на разходи и най-вече на персонала, на ниските лихви, при които се рефинансират стари дългове, големи по мащаб програми за обратно изкупуване на акции, драстичен спад на разходите за придобиване на нови производствени активи, в някои случаи дори под нивото на годишните амортизации. Всичко това води до бавна декапитализация на много компании, които при сегашната си рекордно висока рентабилност изглеждат евтини в очите на инвеститорите. И макар подобни процеси да текат и на местна почва, българските публични компании изостават значително от тенденциите зад граница, в това число и по отношение на инвеститорския интерес към тях.
Дали тенденцията е напът да се обърне? В очите на местните инвеститори – може би да. За да сме сигурни в това обаче, ще е нужно нещо повече от селективното поскъпване на няколко компании от групата на Химимпорт. На всички е ясно, че фондовият ни пазар е гъстонаселен със силно разпродавани акции. Това само по себе си не е достатъчно условие за поскъпване, но мнозина оправдават покупките си именно така. В дългосрочен план обаче по-важното е дали тези книжа вървят заедно с добър бизнес, на който никой не обръща внимание в момента.
Оправдана или не, промяната в настроенията и на апетита за риск са очевидни. Последното силно движение при някои акции успя да върне много инвеститори и спекуланти обратно на пазара и независимо от спокойната търговия през последната седмица, надеждата явно не напуска купувачите. В резултат на това акциите, обект на силен ръст от предишните дни, отчетоха само слаби понижения, след като всеки опит за разпродажби срещаше търсенето на жадни за бърза печалби инвеститори. В същото време обаче много от останалите акции, които успяха да се възползват от еуфорията, вече се върнаха почти до нивата преди голямото поскъпване и това още повече засилва усещането за нещо нездравословно.
Естествено, още е твърде рано за каквито и да е генерални заключения, но и няма как да подминем фактите с лека ръка. Шепа акции, част от една и съща икономическа група, се повишиха с 40-50% за дни без видима причина, а в края на всяка борсова сесия същите тези книжа биват стимулиранис малки сделки да приключат деня с минимални загуби и дори ръст, ако е възможно. Каквато и да е причината за това, сигурен съм, че рано или късно тя ще стигне до пазара. Искрено се надявам това да е просто желание за поемане на риск – нещо, което местните инвеститори не са правили от много време насам.
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
nbsp;
