Информацията, че министерствата ще раздадат на избрани радиа и телевизии близо 14 млн. лв. за безсмислени реклами на оперативните програми със сигурност е впечатлила много хора. С нея обаче на практика бе замазана по-голямата част от схемата ухажване на медиите с европари. Заради свития до крайност през последните години рекламен пазар държавата тихомълком се превърна в един от най-големите и значими играчи на него. Има медии, чиито банкови сметки се попълват основно от договори с ведомствата, други са по-малко зависими, но европейските милиони със сигурност светят в очите на всички. Разбира се, има и такива, за които няма място на държавната ясла, тъй като за прозрачност в разпределянето на въпросните пари и дума не може да става.
Че европейските средства за реклама вълнуват целия медиен пазар е вън от съмнение. Проблемът е, че почти никой не се осмелява да говори за тях, да каже как и защо ги е спечелил. Тези пък, които все пак го правят, изваждат наяве само откъслечни факти и съвсем не целят да информират публиката за порочните практики.
По-наблюдателните граждани може и да са забелязали, че изнесените от в. Сега данни за предстоящите през 2013-а харчове за реклами в електронните медии не намериха място в новинарските емисии на т.нар. национални телевизии. Причината за това е съвсем ясна – те следват неотклонно принципа да
не хапят ръката, която ги храни
nbsp;
Заради същата зависимост пък нито едно печатно издание, с изключение на в. БАНКЕРЪ, не пише за другите милиони, които ведомствата харчат за реклами във вестниците, за билбордове, плакати, брошури и т.н.
Условното разделение между медиите на електронни и печатни всъщност произтича от факта, че първите могат да бъркат директно в кацата с меда, а вторите – не. Иначе казано, радиата и телевизиите получават пари без каквито и да било конкурси и процедури, просто така – по лично усмотрение на министрите. Разковничето е, че за разлика от външната реклама, интернет банерите, публикациите във вестниците и отпечатването на листовки, които задължително минават по реда на Закона за обществените поръчки, електронните медии са облагодетелствани от неговия чл.4, ал.2. Той гласи, че придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време не са обект на обществени поръчки. С други думи, договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на закона. Това пък ги прави почти секретни (освен ако някой народен представител не поиска справка или не бъде отправено искане по Закона за достъп до обществената информация). По този начин е отрязана всякаква възможност за контрол на изразходваните средства, но се отваря
широко поле за задкулисни договорки
Колкото до печатните издания, те взимат европейските пари през наети от ведомствата рекламни и пиар агенции, което значително усложнява процедурата. А и така сумите се разпиляват между повече играчи. За вестниците има друга привилегия, която никак не е за подценяване. Тъй като те не сключват директни договори с министерствата, на практика няма как да се разбере кой колко точно пари е взел. Както вече споменахме, официално средствата се разпределят от наетата агенция. Но тя не е публична институция и никакви закони не могат да я принудят да разкрие контрактите, които е сключила с други частни субекти. Така на бял свят излизат единствено общите суми, дадени за реклама в печатните издания, за листовки, билбордове и други. Иначе всеки може да разбере кои издания са получили финансиране, като ги разлисти и прегледа рекламните им карета.
Без съмнение най-щедър към медиите е земеделският министър Мирослав Найденов. Той е раздал повече пари, отколкото всичките си колеги, взети заедно, нищо че поверената му Програма за развитие на селските райони (ПРСР) е единствената, по която България вече официално загуби няколко десетки милиона лева. Нелепото е, че и през тази година харчовете ще продължат с пълна сила, като дори се очаква да достигнат 18 млн. лв. – толкова, колкото са платени общо за периода от 2009-а до 2012-а. Затова и чиновниците в аграрното ведомство не си губят времето. Само за последните седмици те са обявили цял куп
рекламни поръчки за няколко милиона лева
nbsp;
Най-много пари – 1.8 млн. лв., са предвидени за организиране и провеждане на осеммесечна информационна кампания, свързана с обявяването на гаранционната схема по селската програма (б.а. – която бе специално създадена, за да не загубим още повече пари). Идеята на Министерството на земеделието и храните е да се организират 28 събития (по едно във всяка област) с поне по 30 участници, за които пък ще се подготвят специални покани, печатни и рекламно-информационни материали, както и анкетни въпросници. В столицата ще се организира и форум за представянето на проекта. Фирмата, с която ще се сключи договор, ще трябва да организира също пресконференции и семинари за журналисти в шестте планови региона на България. Информационната кампания включва още публикации в националните и регионалните издания с размер не по-малък от 1/3 вестникарска страница.
Други 600 хил. лв. са отделени за нова порция билбордове, които да ни осведомят за съществуването на селската програма. С такива платна ни облъчват вече няколко години, при все че ефектът е почти нулев. Нито публиката е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. За сметка на това две фирми реализираха добри приходи. В края на 2011-а договор за външна реклама на стойност 467 998 лв. без ДДС бе сключен със Сън аут ъф хоум медия. Фирмата се ръководи от Красен Кралев, а собственици са Константин Манолов и МАГ комюникейшънс на 84-годишната Султанка Кралева. Любопитна подробност е, че друго свързано с тези бизнесмени дружество – МАГ адвъртайзинг, е координатор на информационната кампания на селската програма от октомври 2011-а и определя къде и за какво да се харчат рекламните пари.
За билбордовете на същата програма през 2011-а бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана Рекламна агенция Киви. Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата компания бе избрана от земеделското министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Гвоздеят в програмата
nbsp;
на министър Найденов обаче несъмнено е процедурата за публикуване на материали по програмата за селските райони в национални всекидневници, седмичници и регионални печатни издания. Тя е с бюджет от 1.47 млн. лв. без ДДС и се точи още от септември миналата година, въпреки че в регистъра на Комисията за защита на конкуренцията няма данни за подадени жалби, свързани с провеждането й. Явно множеството интереси покрай апетитната сума всяват смут в земеделското ведомство и до подписване на договор така и не може да се стигне. Рекламните карета и пиар материали трябва да са равномерно разпределени в минимум 20 национални всекидневни и седмични печатни издания с национално покритие. Регионалните медии пък е необходимо да покриват всичките 28 области на страната. И в двата случая се изисква размерът на публикациите да е минимум 250 кв. сантиметра.
Но това далеч не е първата масирана акция на земеделската администрация към печатните медии. В края на януари 2011-а тя подписа договор с Арчър Айдиас АД за близо 2.1 млн. лева. След това в продължение на година почти всички вестници ни обясняваха как Европа е щедра, когато земята не е. Рекламното каре се появи дори в някои жълти издания, които нямат нищо общо като тематика с българските фермери. Обяснението, което даде тогава министерството на Мирослав Найденов, бе, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели.
Разходите за реклами продължават с поръчката за разработване и излъчване на специализирани рубрики в регионални радиостанции. Заложеният за тази цел бюджет е 600 хил. лв., а от кандидатите ще се изисква освен да създадат въпросните рубрики да закупят и ефирно време, както и да контролират и да отчетат изпълнението на услугата. По тази процедура все още могат да се подават документи за участие, като крайният срок е 14 февруари. Миналата година радиорекламите бяха поверени на Апра срещу малко над 300 хил. лева. Преди това пък консорциумът Прайм тайм Кренбърис, в който влизат популярната пиар агенция Прайм тайм и едноличното дружество Кренбърис, взе 290 хил. лв. за подобна услуга.
Немалко пари ще отидат и за реализирането на тематични информационни кампании по различните мерки на Програмата за развитие на селските райони. Предвидените средства са общо 2.4 млн. лева. Но досега е подписан само един договор за 360 хил. лв. с консорциума Ферпоинт комюникейшън, в който влизат Ферент България на Мария и Емил Капон, както и Комюникейшън пойнтс на Албена Мирошникова. Малко преди Коледа обаче министър Найденов изпраща покана до регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество Си Ей Пи – Реформ за сключване на контракт за информационна кампания по ос 2 – мерки 211, 212, 213 и 214. Прогнозният бюджет за тези дейности е 600 хил. лева. От ведомството обясняват избягването на публичен конкурс с това, че той би отнел поне шест месеца, а рекламите трябва да се случат още през март, април и май. Само че така и не става ясно все пак как е избрана въпросната фирма. Иначе нейни собственици са Тренд Глоуб на Николай Папанов и Алвес на Александър и Кирилка Михайлови. По всичко личи, че и останалите пари за тематичните информационни кампании ще бъдат раздадени по този начин.
Освен за реклами Министерството на земеделието и храните е предвидило и
сериозни суми за забавления
nbsp;
на аграрните ни бизнесмени. До броени дни например ще стане известно кой ще организира конкурс за отличаването на Фермер 2012, Млад фермер 2012, Биологичен производител и Животновъд. Мероприятията ще глътнат 240 хил. лева. Близо половин милион лева ще отидат и за тазгодишните празници на агроекологичните производители, които включват изложби-базари, публични събития и семинари, дегустационни и информационни щандове. И този път средствата ще минат по схемата договаряне без обявление, като мотивът отново са кратките срокове. В случая покани са изпратени към Фондацията за биологично земеделие Биоселена, Нео сървисисООД и Агро бизнес ПРЕООД.
Още по-интересното е, че ще бъде наета специална фирма, която да анализира каква е била ефективността на тези и другите информационни и рекламни кампании през 2012-а и 2013-а, както и да проучи функционалността на интернет сайта на Програмата за селските райони. Възнаграждението за тази работа е фиксирано на 120 хил. лева. А ние още отсега може да прогнозираме, че фирмата, която ще получи въпросните пари, ще отчете една много добра ефективност при разходването на европейските средства.
