Търсите още една причина да ограничите времето на детето си пред екрана? Ново научно изследване предполага, че прекомерното използване на дигитални устройства може да повлияе трайно върху развитието на мозъка.
Според обзорна статия, публикувана в списание Brain Health, преживяванията в детството оказват дълбоко влияние върху уменията, поведението и предизвикателствата, които човек ще носи със себе си през целия си живот.
Изследователите стигат до извода, че сетивните преживявания, физическата активност, социалните взаимоотношения, културната среда и условията, в които растем, оформят личността ни по начин, който понякога е необратим.
Авторите на изследването въвеждат термина „критиком“ (criticome) – съвкупността от фактори, които въздействат върху развитието на мозъка през най-важните години от живота.
„Съществува критичен прозорец на развитие от раждането до около 25-годишна възраст“, обяснява д-р Хулио Лисинио, съавтор на изследването и професор по психиатрия в Медицинския университет на щата Ню Йорк. „Това, което се отпечата в мозъка през този период, до голяма степен определя кои ще бъдем като възрастни.“
Това поставя важен въпрос: как влияе огромното количество време, което днешните деца и младежи прекарват пред екрани?
Макар изследването да не дава окончателен отговор, Лисинио смята, че няма причина родителите да чакат десетилетия нови данни, преди да предприемат действия.
Когато реалният свят започне да изглежда скучен
Една от основните тревоги е, че екраните предлагат изключително интензивна стимулация. Бързите смени на кадри, ярките цветове и постоянният поток от съдържание задържат вниманието на детето по начин, който малко дейности от реалния живот могат да постигнат.
„След това всичко останало започва да изглежда скучно“, казва клиничният психолог Мелиса Грийнбърг.
Постепенно децата губят интерес към занимания, които преди са носили удоволствие – игри с приятели, каране на колело, разходки сред природата или време, прекарано навън.
Именно тези дейности обаче развиват социалните умения, двигателните способности и сетивния опит, които са от решаващо значение за детското развитие.
По-малко екрани, повече общуване
Според Лисинио най-доброто, което родителите могат да направят, е да насърчават повече общуване лице в лице.
Децата изграждат социалните си умения чрез реални взаимодействия с други хора – родители, приятели, учители и връстници.
Освен психологическите последици, прекомерното време пред екраните има и физически измерения.
„То е един от факторите за нарастващото детско затлъстяване“, предупреждава Лисинио. „Когато детето е пред екран, то се движи по-малко, а често и се храни едновременно с това.“
Защо ранните години са толкова важни
Изследването подчертава, че някои мозъчни функции се развиват най-ефективно именно в детството.
Ако определени области на мозъка, свързани например с езика и речта, не бъдат стимулирани достатъчно в ранна възраст, по-късно е много по-трудно да наваксат развитието си.
Затова децата усвояват чужди езици значително по-лесно от възрастните.
Същото важи и за музиката, изкуството и редица други умения.
Като пример авторите посочват Волфганг Амадеус Моцарт. Освен че е имал талант и възможност да се упражнява, той е бил изложен на музика още от най-ранна възраст – период, в който мозъкът изгражда невронните връзки, необходими за изключителни музикални способности.
Затова детството е време, в което си струва да запознаваме децата с музика, езици, изкуство, спорт и творчески дейности, вместо те да прекарват по-голямата част от свободното си време пред дигитални устройства.
Никога не е твърде късно за промяна
Много родители смятат, че вече е късно да ограничат достъпа на децата си до екрани. Но според специалистите това не е така.
Натрупват се все повече научни данни, че прекомерното време пред екрана е свързано с по-висок риск от физически и психични здравословни проблеми, поведенчески затруднения, конфликти в семейството, по-ниски учебни резултати и по-слаби социални връзки.
Ако детето реагира бурно при опит за ограничаване на устройството, това не означава, че не трябва да се предприемат мерки.
„Всъщност това може да е още по-сериозна причина да го направите“, казва Грийнбърг.
Тя подчертава, че подобни реакции не са непременно проява на непослушание. Често те са резултат от силната зависимост към стимулите, които екраните предоставят.
Не отнемайте екраните без план
Специалистите съветват родителите да подходят постепенно и с ясна стратегия.
Децата, които са свикнали да прекарват голяма част от времето си пред екрани, може първоначално да не знаят как да се забавляват по друг начин.
Затова е важно предварително да се предложат алтернативи: спорт, настолни игри, разходки, творчески занимания, доброволчество или просто повече време със семейството и приятелите.
Летните месеци например могат да бъдат подходящ момент за подобна промяна, когато има повече възможности за активности на открито.
И не забравяйте – децата наблюдават не само какво им казваме, но и какво правим самите ние.
Да ги научим да общуват, да мислят критично и да намират удоволствие извън екрана вероятно ще се окаже много по-ценен подарък за бъдещето им от всяко дигитално устройство.
Четете още: 4 вечерни навика, които могат да забавят стареенето
