Оценката на щетите по Автокаско у нас буди истинско недоумение. Примерите, когато е фактурирана оригинална скъпа част, а е монтирана карантия, какъвто е жаргонът, от автоморга, край нямат. Има дори куриозни случаи, когато за почти еднакви ремонти разликата в цените е двойна. А оправия няма.
Критерият кой застраховател се отнася сериозно и отговорно към клиентите си и кой не обаче е само един. Калпавите си личат по броя жалби и съдебни дела срещу тях. Нещо, което знае Комисията за финансов надзор, но не и обикновеният гражданин.
nbsp;
Стойността на Каско се изчислява по специална формула и може да бъде само намалена, но не и да расте, като в същото време обезщетенията зависят от стойността на щетата. Тоест застрахователите не могат да заработват повече, ако не си увеличават продажбите. Но пък могат да харчат по-малко, манипулирайки ликвидираните щети. Мнозина вече са го изпитали на свой гръб. Застрахователните компании трябва да съблюдават закона, затова машинациите с оценката на щетите се строят върху някакви нюанси на законовите норми. Ако потърпевшият ги знае, увеличава шансовете си да получи справедливо обезщетение.
В застрахователната ни практика се прилагат три схеми за покриване на щети по Каско. Те се определят от различните застрахователи според възрастта на колата или според изминатите километри или и от двете заедно. По принцип катастрофиралите автомобили на възраст до три години и с цена над 25-30 хил. лв. се пращат директно в оторизирания сервиз на вносителя или производителя заради гаранционния им срок. В оторизираните сервизи обаче се работи с оригинални части, а трудът на висококвалифицираните монтьори се оценява (често и нереално) високо, така че сметките са солени. Затова някои застрахователи имат опция клиентът сам да си избере сервиз, на който вярва, а обезщетението да бъде платено по фактура за извършения ремонт.
Автомобилите, които са над три години и стойност до 25-30 хил. лв., пък заминават в някои от доверените сервизи на застрахователя.
Трошките над 10 години или примерно със застрахователна премия до 400 – 500 лв. са с особен статут. За тях се прави експертна оценка на щетите и парите се дават на ръка.
По принцип за всяка една от изброените схеми важи и формата пари на ръка.
Къде обаче са тесните места, където ни вкарват, за да ни изцакат?
Често с погребален тон се съобщава на собственика на удареното возило, че сервизите са пълни – зима, лед, катастрофи, колата му може да влезе след две седмици, после доставка на части, други проблеми, общо взето – ще си я вземе ремонтирана след поне месец, а може и два. Това сигурно няма да впечатли много шофьорите неделници, но за хората, които всеки ден са на четири колела, е абсурд. А последните са преобладаващата част от водачите.
Тогава идва спасителното предложение: Ако искате, да ви дадем пари на ръка, пък вие се оправяйте в спешен и приятелски порядък. Предложението действа като слънце от буреносно небе. Клиентът се съгласява. За отрицателно време му се прави такава оценка, за парите от която автомонтьорът, и брат да му е, не се връзва да се цапа с масло, кал и ръжда.
Скритите щети са голям хит сред автомобилните застрахователи. Този тип щети неслучайно се наричат скрити. При една оценка не се набиват на очи, а изскачат в процеса на ремонта, когато оценката е минала и размерът на компенсацията – определен. В документите по оценката на щетите никъде не фигурира фраза от типа възможни скрити щети. Както разбирате, тези допълнителни разходи се поемат от застрахования. Ако ще.
Няма шофьор, който е опирал до застрахователя си по повод обезщетения и който не знае, че при ликвидиране на щетите компаниите отчитат т.нар. овехтяване. Така че смяната на какъвто и да е детайл означава, че той в някаква степен е бил износен. А потребителят получава нов. Според застрахователите товане е справедливо. Затова клетият човечец трябва да доплати разликата от собствения си джоб.
Не са редки случаите, в които това се случва, но в ремонтирания автомобил се поставя детайл втора ръка. Това пък най-често става в сервизите, с които застрахователите имат договори за обслужване на застрахованите автомобили.
Че има овехтяване на шофьорите им е добре известно, но малцина знаят две важни подробности.
Да, има каталози за резервни части, откъдето лесно се проверява колко струва в момента дадена част. Има и части, за които не се признава процент на овехтяване. Хората, които изчисляват щетите обаче, поглеждат в тези каталози и веднага се обаждат на арабите от ул. Симеон, за да проверят конкурентните цени. Става дума за измама с качеството. Така в ремонтираните автомобили набутват китайски и всякакви други опасни ментета. Често обаче за това са виновни и клиентите, които с типичното си за българите разбирачество гледат да вземат пари на ръка за ремонта, слагат най-големите боклуци на пазара в колите си, за да им остане нещо и за курбан, че при катастрофата все пак е бил малкият дявол.
Има го и това, че застрахователите оценяват овехтяването не от годината на експлоатацията, а на производството.
Ударите със стойностите на резервните части са големи. По този въпрос вече е имало достатъчно съдебни битки. Ако автомобилът е в гаранция – то стойността на съответната част трябва да се вземе от ценоразписа на дилъра на съответната кола. Ако обаче возилото няма гаранция, проблемът става сериозен. Колата остава в сервиза с месеци, докато се чака внос на съответния детайл… Нерядко се фактурира цена на детайл, надхвърляща дори и с пъти тази в официалната прайслиста на вносителя.
Понякога застрахователите просто не покриват риска за откраднати детайли по колата, които могат да се демонтират. Ако ти свалят фара, антената, страничните огледала, та дори и четирите гуми заедно с джантите, застрахователят не поема отговорност. При леко одраскано стъкло на фара може да ти сменят целия фар, но ако е изтръгнат – нищо.
Но да се върнем на коефициента на овехтяване. Ако в каталога за дадена кола пише 0.7% овехтяване, оценителят много лесно може да запише погрешка 0.5%. Така частта вместо 70 лв. се записва с цена от 50 лева. Гражданинът взема 50 лв. и излиза на пазара, където се оказва, че няма такава част на цена под 65 лева. На цена 50 лв. са само тези втора, а често и трета употреба.
Боядисването е също тънък момент и в прекия, и в преносния смисъл. Недобросъвестните оценители и застрахователи могат сериозно да пестят по това перо. Въобще при боядисването им се откриват няколко възможности – най-често пари се отпускат за боядисване на конкретен детайл, а не за целия автомобил. Заради атмосферното въздействие върху останалите детайли новобоядисаният най-често лъщи като кръпка.
Ако колата не се ремонтира във фирмен сервиз, застрахователите нерядко забравят да включат разходите по тонирането на боята, а когато става дума за металик, те хич не са малки.
Често не се включват и разходите за демонтаж/монтаж на съответния детайл, които също не са малки.
Така опираме и до една друга вратичка. Всъщност това е една от най-широко отворените врати за измами от страна на застрахователите – цената на труда. Тук объркването на застрахования е пълно. Има евтини части, които са на такова място в колата, че изискват да се разглоби цялата кола. Има и скъпи, които се монтират с едно кликване. Затова и човекочасовете варират. От практиката обаче са известни случаи, когато за монтирането на един детайл един сервиз изписва час и половина труд, а друг – два часа и половина. Разликата в заплатеното, но икономисано време се дели между застрахователя и автосервиза.
Ясно е, че приложените тук примери са една малка част от торбата с хитрините на застрахователите.
Въпреки че в общите условия на полицата по Каско колата ви е фиксирана в клас от I до IVили с букви от А до Е, според Методиката за ликвидация, като се стигне до конкретните сметки, общо взето, нищо не се разбира. Още зашеметеният от катастрофата човечец бива блъскан втори път със непонятни твърдения, цени и варианти за получаване на обезщетението, при което често неволно облагодетелства застрахователя.
