В следкризисна мъгла трудно може да се говори за светлинка в края на тунела. Или светликът за България е много слаб, или тунелът е неизброден. Последното прилагателно е силно, но очевидно движението чрез напипване ще продължи поне още две-три години. Затова по-точно ще е да обобщим анкетата на БАНКЕРЪ сред водещи български банкери с думите: мъглата се разрежда!
Най-големите оптимисти виждат все още неясните очертания на нови кредитоискатели във фигурите на човека без жилище и дребния бизнесмен.
Мъглата при първия е високата безработица. По-точно – страхът да не осъмне с дом, но без средства да плаща вноските за него.
Категоричността на втория пък е в пряка връзка с раздвижването на европейските пазари и оживявянето на вътрешното потребление, което пък зависи от политиката по доходите и… пак от безработицата.
При депозитите всичко е спокойно. Данъкът върху доходността от тях притеснява хората, но те са, както казват маркетолозите, пленена аудитория. Просто няма къде да мърдат, инвестиционните алтернативи са в състояние на хибернация.
Но все още и банкери, и бъдещи клиенти изчакват.
Една тревожна скука.
nbsp;
nbsp;
Мария Илиева, Главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк:
Очаквам икономиката на България през 2013-а да продължи да се движи в почти същия коловоз и с почти същата скорост, както и през 2012 г., като най-вероятно ще станем свидетели на леко подобрение в бизнес средата. Ръстът на брутния вътрешен продукт ще бъде умерен в границите на 1.5-2%, като освен износa за него ще допринесе и постепенно подобряващото се вътрешно търсене – тенденция, която започна да се наблюдава през 2012 година. Натискът на инфлацията върху реалните доходи, който през миналата година беше основно поради по-високите цени на енергийните ресурси, ще отслабне, като тя ще бъде в границите на 3 процента. Според мен ще има леко подобрение на заетостта, след като през 2012-а безработицата се запази на сравнително високото ниво от около 12 процента.
Възможно е да станем свидетели на повишение на кредитния рейтинг на страната, след като през изминалата година и трите основни кредитни агенции потвърдиха оценките си за нашата финансова стабилност.
Наблюдаваме и постепенно увеличение на ликвидността в страната, което ще доведе до подобрение в лихвените условия по бизнес кредитите. По предварителни данни само през 2012 г. сме усвоили около 2.5 млрд. евро от европейските фондове – почти колкото за периода 2007-2011 година. Ръстът на чуждестранните инвестиции ще продължи и за тази година те ще достигнат около 2 млрд. – 2.5 млрд. евро. Реалният старт на някои програми за бизнеса също работи в тази посока, като например само средствата по JEREMIE са в размер на около 600 млн. лева. Наред с лекото оживление през 2013 г. очаквам това да доведе до раздвижване на част от замразените проекти на българския бизнес.
По отношение на депозитите на граждани, които бележат рекорди през последните години, очакванията ми са да продължат да нарастват и през тази година, макар и с по-слаби темпове. Не мисля, че има основания да наблюдаваме сериозен отлив в резултат на въведения данък върху лихвите. Банковите депозити остават най-сигурният начин за спестяване и са най-предпочитани от населението. В резултат на двуцифрените темпове на растеж през последните пет години депозитите на граждани в банките са вече над 35 млрд. лв. и надвишиха значително като обем корпоративните депозити (21.4 млрд. лв.).
По отношение на кредитирането бизнесът в България ще получи по-голяма подкрепа от банките през 2013 година. Увеличеният ресурс за кредитиране, наред с очакванията за подобряване на бизнес средата, ще са основният двигател на фирменото кредитиране, което очаквам да остане водещ по ръст сегмент. Наред с развитието на бизнеса фирмите се очаква да увеличат и салдата си в банките, което ще доведе и до по-силен ръст при корпоративните депозити.
Относно кредитирането на граждани прогнозите са да настъпи леко оживление, като в никакъв случай обаче не можем да говорим за някакво чудо или сериозен бум. Много домакинства през последните три-четири години отлагаха свои покупки – на ново жилище, на автомобил и пр., и очакванията са част от тези хора да пристъпят към сделка. Така след като потребителските кредити отбелязваха свиване на годишна база през последните близо три години, то през настоящата се очаква отново да има положителен ръст в този вид кредитиране.
През втората половина на 2012 г. имаше застой в ипотечното кредитиране, но с началото на новата година домакинствата вероятно отново ще се активизират на жилищния пазар. Тези очаквания се базират на пазарната ситуация и повишената достъпност на жилищата спрямо доходите на домакинствата. Коефициентът на средни цени на жилище спрямо средните доходи на едно домакинство показва, че жилищата са най-достъпни в момента за последните десет години. Очакванията ни са интересът към ипотечното кредитиране да е по-висок от този при потребителското.
Като цяло картината през 2013 г. ще бъде по-светла в сравнение с 2012-а, без обаче да очакваме да станем свидетели на някакви чудеса. Възстановяването на икономиката ще бъде дълъг и немного лек процес през следващите няколко години.
nbsp;
Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК:
През тази година икономиката ще се представи малко по-добре от 2012-а, но недостатъчно, за да бъде усетено сериозно в обществото. Има множество вътрешни и външни сигнали, които показват, че може би се намираме в първите етапи на възстановяване след продължителната криза. В сравнение с други страни от ЦИЕ България има по-голям ръст на външната си търговия със страни извън ЕС и това донякъде й дава имунитет срещу продължаващата повторна рецесия в Европа.
Банковият сектор ще продължи настойчиво да търси решения за проблемите си – по-ниски доходи от основна дейност, свиващи се маржове, свръхвисока ликвидност и, разбира се, проблемните кредити. Очаквам годината да приключи със скромно подобрение на печалбата и с обещаващ край, който да е добро начало за по-оптимистична 2014-а. За икономиката и за банките най-важният индикатор ще е безработицата. Ако тя се стабилизира и дори малко спадне, това би дало сериозен тласък на обществените очаквания и на вътрешното потребление.
Официалната статистика за единадесетте месеца на миналата година показва свиване на кредитния портфейл за домакинствата, а увеличението му при фирмените е минимално и се дължи основно на големите компании. На този фон е трудно да се даде оптимистична прогноза, но смятам, че все пак тя е по-вероятна. Смятам, че особено към края на 2013-а кредитирането и за населението, и за фирмите ще отбележи малко по-висок растеж, отколкото през 2012-а. Активизирането обаче няма да се дължи толкова на условията на банките, които вече са доста атрактивни. Това ще стане заради нагласите и очакванията на гражданите и бизнеса, които ще започнат да се подобряват. Що се отнася до портфейлите, корпоративното кредитиране се развива и сега, като по-голямата част от близо двата милиарда лева нетно увеличение на кредитния портфейл през 2012 г. бяха насочени към тези клиенти. Новата вълна, за стимулирането на която има вече огромен брой програми, е финансирането на МСП. Ипотечното кредитиране, без съмнение, също е основен приоритет на банките и нарастването му ще повлече потребителското кредитиране, но както споменах, ключови за него ще са безработицата и цените на недвижимите имоти.
Лихвите по ипотечните кредити са на предела си. По потребителските кредити има още мъничък резерв, но и там не бива да очакваме чудеса. В същото време лихвените проценти по депозитите не са спаднали под тези отпреди кризата. Тоест маржът, с който работят банките, е свит повече, отколкото преди кризата. Няма предпоставки за някакво по-съществено понижение на лихвите по заемите през идните месеци. Все пак заради нуждата от повече продажби и спадащите им приходи от лихви банките ще доизцедят всички резерви.
Новият данък върху лихвите няма да има непосредствено значимо влияние върху привлечените средства на банките. Такъв може да се очаква само ако ставката на данъка се покачи до 20-25 процента.
nbsp;
Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка:
През 2013-а очаквам по-голям ръст на спрямо 2012 година. Вероятно увеличението ще е около 1.4 процента. Инфлацията намалява, а безработицата ще се задържи на същото ниво, както през 2012-а. Банките отразяват състоянието на икономиката, като подкрепят и обслужват нуждите на бизнеса и гражданите. В тази връзка очаквам 2013-а да е по-добра както за икономиката, така и за банковата система.
В ПИБ отчитаме повишено търсене както на кредити за фирми, така и на кредити за физически лица. Очаквам тази тенденция да се задържи и през 2013-а, защото макроикономическата рамка е относително стабилна и ще насърчава предприемачите към нови инициативи, а гражданите към потребление.
Лихвите по кредитите през 2012-а достигнаха нивата в банковата система отпреди 2008 година. Очаквам през 2013-а като цяло по тях да няма промени. Що се отнася до спестяванията на гражданите, не смятам, че техният ръст ще бъде повлиян от влезлия в сила данък върху лихвите. Не казвам, че не може да има и забавяне на ръста, който отчитахме през изминалите години, но ако има такова, то няма да е заради данъка.
nbsp;
Красимир Жилов, изпълнителен директор на ТЕКСИМБАНК:
Не очаквам някакво подобрение на икономическата ситуация през 2013-а. Надявам се, че няма да има влошаване. В крайна сметка ние сме икономика, която е много зависима от пазарите в Европейския съюз, а прогнозите за тяхното развитие не са оптимистични. При това положение не виждам откъде ще се появи ръст в нашата икономика.
В кредитите ще има някакъв ръст, но той по-скоро ще е символичен именно защото няма да има увеличение на поръчките за бизнеса. А ако фирмите не се развиват, не може да се очаква и ръст в доходите на населението, което да се активизира при вземането на заеми. Цените на кредитите вероятно ще продължат да падат, както и през 2012-а, но причината за това ще е засилващата се конкуренция за малкото останали платежоспособни клиенти.
Не очаквам да има и спад в депозитите. Според мен новият данък върху лихвите няма да окаже влияние върху предпочитанията на хората да държат свободните си средства в банките. Все пак депозитът е един от малкото инструменти за спестяване, в който парите са гарантирани по силата на закон.
