Единадесет държави от Европейския съюз подкрепиха въвеждането на данък върху финансовите транзакции на първото за тази година съвещание на финансовите министри от общността на 22 януари. Това са Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Очаква се Холандия също да се присъедини на по-късен етап.
Еврокомисарят по данъчните въпроси Алгирдас Шемета определи решението като важен крайъгълен камък за данъчната политика на общността. Единственото разочарование дойде от отказа на всичките 27 страни членки на ЕС да въведат данъка (известен още като Тобин и Робин Худ). Водещият дисидент – Великобритания, където се намира най-големият финансов център на Европа, се опасява, че подобна мярка ще има отрицателен ефект върху бизнеса. Въпреки това инвеститори, които търгуват на фондовата борса в Лондон и са от групата на 11-те, ще трябва да плащат данък.
Финансовият министър на Ирландия (която е ротационен председател на ЕС) Майкъл Нуунан обяви, че решението е прието с квалифицирано мнозинство. По този начин е преодоляно правното препятствие, което не даваше възможност на привържениците на данъка да го въведат без подкрепата на всичките 27 страни членки.
Европейската комисия предлага всички търговски сделки с акции и облигации да бъдат облагани с 0.1% от стойността им, а с деривативи – с 0.01 процент. По сметки на експерти от ЕК приходите от този налог ще са 57 млрд. евро годишно, ако той се прилага от всичките страни в ЕС. В случая на 11 участника, според Шемета, сумата ще е грубо 23 млрд. евро заради начина, по който се изчислява данъчната основа. Франция обаче оценява размера на приходите на ентусиастите на около 10 млрд. евро.
Средствата от налога могат да се използват за подпомагане на банки в затруднение, което ще облекчи правителствата, които инжектират държавни средства в банковите системи. Някои привърженици на данъка пък смятат, че приходите могат да помогнат за финансирането на бюджета на общността.
