Янаки Стоилов е роден на 8 септември 1958 г. във Велико Търново. По професия е юрист, доктор по право, преподавател в Софийския университет. Доцент е по теория на правото. От 1990 г. е бил депутат във всяко едно Народно събрание, с изключение на 37-ото . Член е на Изпълнителното бюро на БСП. В парламента участва в правната комисия и в Комисията по здравеопазване. Янаки Стоилов е и основен представител в българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Владее английски и руски.
Г-н Стоилов, вие и Юнал Лютфи гласувахте за запазването на постмониторинговия диалог на ПАСЕ над България. Тази седмица от Движението за права и свободи заявиха, че заради това управляващите се опитват да наложат политическа репресия върху вас и Лютфи. Има ли наистина подобно нещо?
– Чух изявления, че ако с Юнал Лютфи не се оттеглим от парламентарната делегация на ПАСЕ, ще настояват да бъдем отстранени. За мен подобни неща са нелепи. Това е все едно в българския парламент депутатите от опозицията да се атакуват, че не подкрепят правителството. В Страсбург наистина всички ние сме представители на българския парламент, но в същото време имаме различни възгледи и сме от различни партии. Когато стане въпрос за институционални интереси и за действията на властите, ние можем да установим направеното. По тези въпроси ние нямаме значителни разногласия. При трайните национални интереси също можем да постигнем съгласие. Такъв например беше случаят с отпадането на изискването България да признае македонско и помашко малцинство, което аз подкрепих.
Но има и друга група въпроси, които са политически и опират до състоянието на демокрацията и на човешките права. И тук казах, че в последните няколко години в България има влошаване. А външното наблюдение и партньорството са реални фактори, които могат да повлияят върху ситуацията в страната. Без тях обстановката в България би се влошила още повече. Разбираем е интересът на правителството тази наистина дълга процедура, в която се намираме, да приключи. Но по-важното е да се отрази действителното положение в държавата. Защото ако ние допуснем това да не се случи, то означава, че сме предали доверието на българските граждани.
Да допуснем следната хипотеза: тази година получавате добър резултат на изборите и участвате в следващото правителство, а през 2014 г. в Страсбург отново се чете доклад за България. Бихте ли гласували и тогава за продължаването на механизма за контрол?
– Въпросът ви е уместен, защото поставя наблюдението на ПАСЕ в конкретния партийно-политически контекст. В изказването си в асамблеята посочих, че към страната ни се отправят повече от две дузини препоръки и изисквания за промени в шест области – съдебната власт, корупция и организирана престъпност, злоупотреби на служители при прилагането на закона, свобода на медиите, правата на малцинствата и Изборния кодекс. Ще повторя, че за да се съобразят българските власти с тях, ще им е необходимо време. Време е нужно и за да се постави реална оценка на направеното. В последните години в България сериозно се влошиха сфери като принципа на разделението на властите, честността на вота и другите, които вече споменах. Това е достатъчно основание за запазването на външното наблюдение. Няма определена дата, но в следващите месеци предстои да се посочи новият докладчик за България. Добре е и той, и институциите да започнат ускорена работа, за да може в следващия доклад наистина да има оценка. Ако допуснем, че и тогава участвам в дискусията в Страсбург, няма как още отсега да предполагам какви ще са заключенията в следващия доклад.
А колко време, според вас, ще е нужно на следващото правителство да направи прогрес в съобразяването с препоръките?
– Най-важното условие е, на първо място, да има реална политическа воля. ГЕРБ спечелиха изборите с очакването да предприемат решителни действия за ограничаване на корупцията и организираната престъпност. Вижда се обаче, че в края на мандата се появяват редица рецидиви спрямо предишните години. Задължително е и да се създаде добро взаимодействие между правозащитните институции. Много е важно в тях да има хора, които да не водят борбата с организираната престъпност селективно или водени от конкретни интереси.
Извоюва ли си опозицията с това решение международна победа?
– Не бих искал да поставям взетото решение в категориите на победи и загуби. Все пак, когато дискусията се води при относително обективно съдийство и при равностойни условия, всеки може да види и да прецени резултата. И социалистите, и европейската левица, и повечето либерали подкрепиха позицията ни. А дори и някои представители на ЕНП не подкрепиха отпадането на постмониторинговия диалог.
Има ли друга страна членка на ЕС, върху която ПАСЕ да упражнява подобен контрол?
– Не, няма, включително няма и за Румъния. По-голяма е групата на страните, които са в етапа на първоначално наблюдение, по-малко са онези, които като България са с постмониторингов механизъм. А върху старите членове на ПАСЕ и държавите от ЕС няма наблюдение. Все пак неотдавна заради развитието на процесите в Унгария беше поставен въпросът дали наблюдението върху страни, излезли от този механизъм, не трябва отново да бъде възобновявано. Предишното управление, въпреки положените усилия, също не успя да извади страната от контрола. Допълнителна критика към България е, че макар да сме членове на ЕС, сме подложени на мониторинг и от Европейската комисия, и от ПАСЕ.
Упреквате ГЕРБ, че са раздули избирателните списъци, но мъртвите души бяха сериозен проблем още по време на тройната коалиция – през 2009 г. имаше регистрирани над 7 млн. избиратели. Тогава положихте ли усилия, за да изчистите списъците от фиктивни гласоподаватели?
– Този въпрос също беше многократно поставян, но не намери задоволително решение. Това, че тежки проблеми като мъртвите души и заменките са се натрупвали през годините, не е аргумент, че решение не трябва да се търси. Аз признавам проблема, въпросът е никой да не се стреми да извлича моментни ползи от него. Затова и предложихме създаването на анкетна комисия за списъците на ГРАО, дейността на МВР и на Информационно обслужване.
Кой, според вас, е следващият въпрос, по който българите трябва да гласуват на референдум?
– Не искам да спекулирам, нека гражданите да решат какъв да бъде той. Трябва обаче да оценим, че се даде шанс на активните хора, въпреки определени слабости, колебания и сравнително високия процент на неучастие. Пряката демокрация влезе трайно в съзнанието на българите и се надявам тя да бъде затвърдена и по-нататък. Друг положителен резултат от референдума е, че дори и с раздути списъци гласуваха над 20 процента. Повечето от тях подкрепиха ядрената енергетика и до три месеца Народното събрание ще трябва отново да се занимае с темата. И според мен то би трябвало да набележи конкретни стъпки, с които работата по проекта да се възобнови.
Ще видим ли по време на предизборната кампания Сергей Станишев и Георги Първанов отново на една маса, както на пресконференцията след допитването?
– Това е възможно. За мен обаче по-важното е хората да видят общите позиции, които отстоява БСП, и ясните ангажименти, които поемаме пред гражданите за промяна на България. По време на прехода бяха натрупани тежки проблеми, които трябва да се разрешават. Промяната не само трябва да бъде обещавана, а и наистина да бъде реализирана.
Не се ли опасявате, че идеята, която лансирате с ДПС за надпартийно правителство, ще бъде възприета като бягство от отговорност?
– Като опозиция БСП и ДПС могат да имат общи или близки позиции. Но често в същия контекст се вкарва и бъдещата формула на управлението. А тя все още е открит въпрос. Рискът, за който говорите, наистина съществува. Ние искаме да покажем, че в управлението, заедно с утвърдени политици, могат да участват и професионалисти от различни области. Тук не става въпрос непременно за коалиция или за механично разпределение на позициите между партиите, които биха подкрепили такова управление. Главното за БСП сега е да набележи онези ангажименти, от които няма да отстъпим в името на властта. Трябва да се даде подкрепа за хора, които имат способности и последователност да работят за конкретната политика. В идеята ни за надпартийно правителство не става въпрос за някакви безлични експерти или за политици, които могат да се отклонят от предварително набелязания курс. Има и друго нещо, което трябва да направим, с оглед на част от досегашния ни опит, който не е бил само успешен, но и горчив. Необходимо е да намерим механизма, по който в следващото управление заявената политика ще бъде реализирана и контролирана.
