Медийната свобода в България е със специален режим – този на все по-свободното падане. Поне така сочат резултатите от последния доклад на международната неправителствена организация Репортери без граници. Всяка година тя изследва доколко безпрепятствено е изразяването на средствата за масово осведомяване в 179 държави в целия свят. През 2012-а страната ни се срина от 71-о до почeтното 80-о място и сме
на опашката в Европейския съюз
Единствената еврочленка под 80-а позиция е Гърция, която също упорито се стреми към дъното, заменяйки 70-а позиция с 84-а. Преди нас индексът за медийна свобода за изследвания период – ноември 2011-а – ноември 2012-а, нарежда дори Гвинея и Косово. Шестнайсет държави от ЕС са намерили място сред първите тридесет.
Това на пръв поглед е окуражаващо, но в същото време прикрива бавната ерозия на европейския модел в резултат на несъответствия и тревожни развития в другите 11 страни, някои от които са паднали под 80-о място, пише в доклада на Репортери без граници. И още: Институциите въвеждат опасно ограничаващи свободата на пресата закони, като в Унгария (56-о място, спад с 16 места) и Гърция (84-о място, спад с 14 места).
Въпреки лошото законодателство в Италия тя се изкачва с четири позиции нагоре, заемайки 57-о място. Пред нас са и всички балкански държави, с изключение на Македония,която е 116-а, както и Никарагуа, Тринидад и Тобаго, африканските Сенегал, Того и Лесото. Иначе Финландия запазва лидерството си, а Норвегия отстъпва втората позиция на Холандия.
Ако има нещо успокоително за нас, то това е Япония, чийто срив е с 31 места – от 22-о на 53-о. Управляващите и медиите ни все още могат да се почерпят, че не са постигнали резултатите на Сомалия, Сирия, Туркменистан, Северна Корея и Еритрея. Последните три са резервирали от години крайните места. Но, както се казва, никога не е късно.
В доклада на Репортери без граници за България се казва, че обещанията на правителството за реформа не са изпълнени, а интернет е престанал да е безопасно място за пишещите на свободна практика. Журналисти продължават да бъдат
заплашвани и дори умишлено нападани
Това важало предимно за тези, които разнищват корупцията и организираната престъпност. Директорът на брюкселския клон на организацията Оливие Базил определи като бедствена ситуацията с българските медии. В интервю за БНР той каза, че мнението му е формирано от разговори с български журналисти и със собственици на медии, някои от които му споделили, че ако проговорят, си затваряли пазара.
Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия, където е изключително трудно да се намери работа. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши – тъкмо обратното, а защото са станали опасни. Журналистите ми казват: Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам, заявява още Базил. Той коментира и
начина, по който се назначават шефовете
на обществените ни медии, по-точно как се номинират и как това се отразява върху редакционната политика.
Не казвам, че няма професионалисти в обществените медии – има добри и смели журналисти в България. Големият проблем е, че те са изолирани. Мнозина бяха уволнени, и то не по икономически причини. И някак при тях не се стига до нещо мощно и организирано. Има граници на свободата, които се затварят бързо в зависимост от обстоятелствата, категоричен е представителят на Репортери без граници.
Критиките му не са от вчера, макар че за първи път са толкова конкретни. Базил и преди е разкривал, че у нас има поръчкова журналистика, че управляващите не търпят критики, че много политици оказват натиск и манипулират четвъртата власт, че проблемите са преплетени – политически, икономически, социални. Както и че заради слабите чуждестранни инвестиции повечето медии са в сивия сектор. От идването на власт на кабинета Борисов медийната свобода в нашата държава е отстъпила с близо 20 пункта. Но стартът на свободното падане е още по времето на тройната коалиция – от 48-о място през 2005 г. до 58-о през 2008-а. За сравнение – индексът се изготвя от 2002-ра, когато България е била на 38-о място.
Причините (б.а. – за свободното летене) са климатът в самите български медии, който до голяма степен бе повлиян от т.нар. медийни войни, обяви пред БНТ шефът на СЕМ Георги Лозанов. Сблъсъците тръгнали от печатните издания и започнали видимо да се пренасят върху цялата медийна среда. Медийната война е степен на конкуренция, която обаче не е продуктивна, а се отразява негативно на средата, обясни председателят на надзорниците.
Причина можело да се търси и в завишеното влияние на собствениците върху самите медии. По думите му през миналата година се наблюдавала и т. нар. война на аудиториите – битка между традиционните медии и интернет. Освен това журналистите спазвали правилата на главния си редактор и се изразявали свободно единствено в личните си блогове.
Автоцензурата също е допринесла за трайното падение, споделя медийният експерт Иво Инджов. Според него през последните две-три години казионните и мейнстрийм медиите са захранвани с
апетитни хапки от различни министерства
начело със земеделското, по линия на иначе задължителната реклама на оперативните програми на ЕС. В замяна на евросредствата министрите и политиките им получавали дружески пиар, а неудобните за тях теми се премълчавали.
Инджов допълва, че концентрацията на медии расте и трудно може да бъде проследена, тъй като върви успоредно с непрозрачната собственост. В някои издания премиерът и лидер на ГЕРБ май не е бил критикуван нито веднъж. На практика те правели зле скопосана пропаганда на управляващите и постоянно охулвали опозицията. Големите медии са загубили журналистическите си рефлекси и са проспали гражданските протести през миналата година, смята Иво Инджов. Премиерът и вътрешният министър – твърди той – постоянно охулват медии, които изглеждат опозиционни, само защото се опитват да бъдат обективни и да си вършат работата. Експертът е на мнение, че трябва да има ефективни профсъюзи, които да пазят журналистите по модела на скандинавските страни и Германия и да се пренебрегне моделът, властващ у нас в момента – този на англосаксонците, който на практика не играе никаква роля.
В България има Етичен кодекс, но какво от това – само една част от медиите са го подписали, заяви Инджов за БАНКЕРЪ. Той е категоричен, че е необходимо държавата да въведе правила, които да повлияят на саморегулацията и да гарантират честната конкуренция. И че успешна за нас е медийна регулация с елементи на саморегулация.
Може би премиерът асоциира свободата на словото и с правото, с което се ползват почти всички ресорни журналисти да му задават безкритични, често подмазвачески въпроси. Или пък да огрява като слънце (заедно с цяло министерско съзвездие) поредната среща на българските медии от цял свят, направена, незнайно защо, в… Холандия. В условията на най-жестоката икономическа и финансова криза в България, отбелязва медийният експерт, припомняйки думите на Бойко Борисов: Можете да стоите и да ме питате каквото си поискате и да го излъчите в пълния му обем. По-голяма прозрачност, по-голяма свобода на словото от това няма. Какво да направя повече?
Всъщност автоцензура ще има, поне докато половината от българите живеят на ръба на оцеляването. Особено непосилно за журналистите е да бранят професионалните си интереси в провинцията. Вина за това обаче не може да се търси само в гилдията, а и в социалната, политическата и икономическата обстановка. Както се казва –
каквато ни държавата, такава ни и журналистиката
Не съм сигурна, че създаването на нови браншови формирования, за каквито намеква Георги Лозанов, ще свършат работа, нито че ще донесат повече защита на журналистите. Те ще продължат да са зависими в онези медии, които властта захранва с европари, и бедни в другите, които не са удостоени с такива грижи. Не саморегулацията, а регулацията ще ги защити, при това евентуално. За целта трябва нов закон, какъвто ГЕРБ не написа, въпреки предизборното си обещание. Това беше единственият ефективен начин да се предпазят журналистите, които смеят да задават неудобни въпроси, но бездействието на управляващите ликвидира този шанс. Сега от време на време някой се сеща, че притежателите на медии трябва да излязат на светло, не защото аудиторията не разпознава коя медия чия е, а защото властта няма полза собствеността им да бъде официално оповестена. Особено в навечерието на избори. Само че на сегашната политическа върхушка изобщо не й пука, тъй като живее в медиен разкош. Затова свободното летене на медийната ни свобода не е спряло, тя само временно е акостирала на 80-ото място.
