SOFIX получи неочаквана подкрепа от акциите на Булгартабак холдинг в четвъртък и най-старият ни борсов индекс затвори в подножието на заветните 400 пункта. За последен път той мина през тези нива през лятото на 2011-а, когато надеждите за трайно обръщане на тренда бяха окончателно погребани и цените на българските акции се спуснаха към второто си дъно от началото на кризата.
Интересно съвпадение с онзи период е и цялото сегашно поскъпване на българските акции. Единствената разлика е продължителността на движението, което през 2011-а бе около четири месеца, а последното продължава вече седми месец. Колкото до приликите, една от най-ясните е почти вертикалното излитане на индексите през януари, водени основно от експлозивния ръст на най-разпродадените книжа -на банки, на застрахователи, на групата на Химимпорт и на компаниите с най-чернимажоритарни собственици. В този ред на мисли съм готов да се обзаложа, че ако акциите на Полимери АД не бяха спрени от търговия (заради неплатена такса на БФБ!), днес може би щяха да бъдат сред най-поскъпващите на пазара, независимо че компанията от години е в практически фалит. Това може да изглежда странно в очите на всеки трезво мислещ човек, но, ако не вярвате, вижте какво се случва с акциите на Оловно-цинков комплекс, на Химко и Кремиковци… Самият факт, че те все още се търгуват, е показателен за степента, до която инвеститори и спекуланти могат да се откъснат от реалността, пресичайки тънката граница между инвестиция и хазарт. И не, в изброените случаи никой не търгува очаквания, както гласи стандартното клише, а се разчита само и единствено на наличието на по-голям глупак, на който да се хвърли горещият картоф. Проблемът е, че стереотипът на търговия с кухи акции лесно се прехвърля и върху останалата част от пазара, особено ако голяма част от инвеститорите са наблюдавали отстрани силните импулсни поскъпвания. За да компенсиратпропуснатите печалби, много от тях напускат панически сигурните си убежища и изливат всичкия си наличен ресурс в някоя от ракетите.
Този процес протича сравнително по-бавно в сравнение с предишни резки поскъпвания и често парите на довчера консервативните инвеститори служат като предпазна мрежа за новите любимци. В резултат цената им трудно прави сериозни корекции, тъй като дори най-малкото отстъпление вече се третира като промоция. Всичко това постепенно води да кулминацията на процеса, по време на който всички консерваторивече са капитулирали пред очевидната атрактивностна дадена компания, влагайки и последния си лев в нейни акции. Следва неизбежното:дори да няма много продавачи, цената просто няма как да продължи нагоре, защото силите на купувачите са изчерпани. И така до следващия цикъл, в който ролите на спекулант и инвеститор често се сменят.
Далеч съм от мисълта, че поскъпването от последните седмици няма основания. Напротив, българските акции притежават едни от най-атрактивните оценки и е въпрос на време техният потенциал да бъде открит от някои по-смели чуждестранни инвеститори. Защо чуждестранни ли? Ами защото без нови пари на пазара просто няма как да се завърти колелото.
Било поради пропуски в образованието, било заради кратката ни история като пазарна икономика българските граждани не притежават необходимата финансова култура, за да бъдат дори пасивен участник на финансовите пазари. Банковият депозит продължава да бъде единствен избор за спестяване, а инвестиция е синоним на покупка на имот. От друга страна, пенсионните фондове отдавна са извън играта, а местните взаимни фондове вече са достатъчно добре позиционирани за следващия възходящ тренд. Нужна е само малка помощ отвън и пъзелът ще се подреди.
И ако финансовите отчети на българските компании са фактор БФБ да се върне на инвестиционната карта, то бъдещето изглежда малко по-светло. Оповестените досега данни потвърдиха тенденцията за икономически спад в развитите държави, но показаха и адаптивността на експортните ни фирми от гледна точка на рентабилността и запазването на пазарни позиции. Компаниите за имоти отново ще зарадват акционерите си с дивидент, а какво по-хубаво от доза свежи пари за инвестиране през лятото. А дотогава кой знае -може не само Джим Роджърс, но и цяла плеяда смели инвеститори да открият, че рисковата премия на българските акции е прекалено висока.
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
