Финансовите министри от Европейския съюз приеха на 22 януари да бъде въведен налог върху търговските сделки с акции, облигации, деривативи и други ценни книжа въпреки възраженията на редица държави, между които Великобритания и Люксембург. Към споразумението се присъединиха Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Италия, Франция, Австрия, Португалия, Словения и Словакия. По сметки на Европейската комисия годишният приход от този данък за 11-те страни ще е около 35 млрд. евро. Европейците го нарекоха Тобин по името на американския Нобелов лауреат по икономика Джеймс Тобин, който през 1972-а предложи подобна мярка за търговията с чуждестранна валута, целяща ограничаване на валутните спекулации.
Очаква се до средата на февруари еврокомисарят по данъчната политика Алгирдас Шемета да предложи схеми за прилагане на налога. Той ще е в размер на 0.1% от стойността на транзакциите с акции и облигации и на 0.01% от сделките с финансови производни.
Историята изобилства от опити на различни правителства да изстискат приходи от финансовите транзакции – някои от тях безуспешни, а повечето – с непредвидени последствия. Така се ражда еврооблигационният пазар, който днес е най-големият в света за сделки с корпоративни книжа с фиксиран доход. Той възниква, след като покойният щатски президент Джон Кенеди въвежда през 1963-а т. нар. данък за лихвено изравняване. Целта му е била да се направят вложенията в чуждестранни ценни книжа по-непривлекателни за щатските инвеститори и да се намали дефицитът по текущата сметка на страната. Мярката на Вашингтон прехвърля търговията на облигации в Лондон, където набира скорост нерегулираният пазар.
Първите еврооблигации пуска италианската компания Autostrade per l’Italia през юли 1963-а. Емисията е с номинал 15 млн. щ. долара и неин мениджър е S.G.Warburg, пише в Еврооблигационните дневници – история за развитието на пазара, публикувана през 1994-а. Следва бързата реакция на т. нар. белгийски зъболекари – богати професионалисти от държава с високи данъци, които получават пари от клиентите си на ръка и ги държат в каси, за да не декларират доходите си. Те започват да купуват облигации на приносител, лихвите по които отиват в офшорни сметки, запазвайки анонимността на инвеститорите. По този начин влакът с плащанията по купоните заминава в Люксембург, пише брокерът на облигации Бил Блейн от Минт партнърс.
Непредвидено последствие от решението на Великобритания да въведе гербов налог върху колониите от Американския континент са войната за независимостта и създаването на Чаената партия в Бостън. Този данък – един от най-старите все още съществуващи финансови налози, е въведен през 1694-а по време на царуването на Уилям III и Мери II по подобие на подобен налог в Холандия, влязъл в сила 70 години по-рано. Всъщност точно тази данъчна система е изобретена от холандците през 1624-а като нова форма на данъчно облагане и тя изисква да се плаща налог върху прехвърлянето на някои документи. Онези, които са платили данъка, получават официално клеймо върху книжата си, което ги прави официални документи. Законите за гербовите марки се прилагат за различни продукти, включително и за медицински патенти, чекове, ипотеки, карти за игра, договори и вестници.
В най-новата ни история най-показателен е проваленият опит на Швеция да въведе данък върху финансовите транзакции, който е в сила от 1984-а до 1991-ва и първоначално се отнася за акциите, а после – и за облигациите. В резултат местната търговия с облигации пада с 80%, а пазарът на акции умира, посочва Андреас Йонсон – икономист в шведската банкова група СЕБ. Транзакциите с този вид книжа просто се изнасят извън страната, а данъчните приходи са много по-малки от очакваните. Вместо прогнозираните 1.5 млрд. крони в хазната постъпват едва 80 млн. крони.
В момента наблюдаваме неубедителен дебют на въведения във Франция едностранно от президента Франсоа Оланд данък върху сделките с акции, който влезе в сила на 1 август 2012-а. Замислен като спирачка срещу спекулативната търговия, той се отнася за операциите с акциите на 109 френски компании с пазарна капитализация над 1 млрд. евро. По данни на фондовата борса Юронекст в Париж търговският оборот с книжата на засегнатите фирми е намалял с повече от 15%, отколкото на изключените от списъка. Инвеститорите пък вече са намерили вратички да го заобиколят. Те купуват или т. нар. контракти за разлики – финансови производни, незасегнати от данъка, или пазаруват сходни акции на други европейски пазари, информира Юронекст.
Очевидно подобен данък ще има ефект, ако се приложи в целия свят, защото в противен случай инвеститорите ще се насочат към пазари без подобни разходи, като например Сингапур. Едностранното въвеждане на налога върху финансовите транзакции рискува да намали ликвидността и печалбите на засегнатите тържища, да увеличи цената на капитала за компаниите и да мотивира финансовите магьосници да разработят начини за избягване на облагането.
