Помните ли анекдота? Стои Вуте пред камарите лук в плод-зеленчука и се почесва по главата: Като няма – няма, ама като има, нищо друго няма. Та така и с българските референдуми. След половин век нямане допитването за АЕЦ Белене отприщи потоп…
В един и същи ден Движение България на гражданите обявиха, че предвиждат референдум за свикване на Велико народно събрание, а от РЗС – за намаляване на броя на депутатите. От страх да не ги заподозрат, че кроят нова коалиция, БСП и ДПС отдавна разкриха концепциите си за национално отговорно правителство. Което си е същото. Управляващите и те се включиха в състезанието кой е по-по-най-голям гражданин, макар и с плагиатство от опозицията. Началникът на кабинета на Борисов Румяна Бъчварова заяви по телевизора, че в българското правителство
всички министри са експерти
и едва-двама – партийци. Ей така, на бърза ръка ние преброихме поне четири пъти повече.
Като най-популярна мантра преди вота през юли обаче безспорно се откроява пряката демокрация. Все повече чуваме настоявания за национални, а и за местни допитвания. Има различни мнения дали първият демократичен референдум беше успешен. Едно обаче се вижда и с невъоръжено око – БСП триумфално внесе подписите си в Народното събрание и за известен период от време, въпреки че е опозиция, успя да наложи дневния ред на страната и в политиката, и в енергетиката. И това стана половин година преди изборите. Скритите ползи за партията са многобройни – тестване на силата на местните организации, (поне частично) мобилизиране на електората, повече медийно внимание… Примерът се оказа заразителен и всички се впиха в допитванията като удавници за сламка.
Освен промени в конституцията от Движение България на гражданите обявиха и че искат премахване на длъжността заместник-министър. Сред въпросите, които партията на Кунева иска да постави на бъдещо допитване, присъства и такъв за отпадането на партийната (на парламента) квота във ВСС. Заигравката е очевидна – всички знаят, че политиците са лоши, а съдебната власт трябва да е независима. И не е много трудно да се прогнозира, че българите вероятно биха избрали да накажат партиите. Спорно е дали това ще вдигне качеството на работата на съдебната система, която и без това си е достатъчно капсулираната. Иван Стамболов от движението пък предложи заедно с парламентарния вот да се проведат местни референдуми по някои наболели въпроси. Въобще демократична енергия ни залива отвсякъде. Само дано не се удавим в нея.
Що се отнася до броя на депутатите,
в Европа картината е шарена
и по-скоро не дава аргументи да се тръшкаме, че народните ни представители са твърде много. Дори и с оглед на намаляването на населението. Данните водят до един извод – малките страни са свръхпредставени в парламентите си, а при големите съотношението е обратното. Така например в Малта се пада по един депутат на 6558 души, в Люксембург – на 8747, а в Германия – по представител на 118 379 граждани. У нас имаме по един народен представител на 30 625 човека, което в никакъв случай не е малко – при румънците например същото число е 46 585, при гърците – 36 050, а при чехите – 37 414. Същевременно унгарците, чието население е по-голямо от българското, имат по депутат на 25 756 души, финландците – на 27 109, а шведите – на 27 086 души. С най-много народни представители на глава от населението от големите страни е Великобритания, която периодично натиска Евросъюза да намалява административните си разходи – един депутат представлява 45 586 души. В посочените по-горе числа са взети предвид народните представители и в двете камари на парламента, когато структурата на законодателните органи е такава. В зависимост от източника, който се използва за точния брой на населението, числата могат да варират, но картинката в общи линии няма да се промени особено.
Така че не е зле да се знае, че дори и да се съкрати броят на депутатите, нито ще се спестят много пари, нито има гаранции, че от това автоматично ще последва нещо добро. По-скоро пак се флиртува със силното желание на българина да наказва своите политици. В подобна посока беше и замразяването на депутатските заплати в последната седмица. Само един народен представител гласува против, но после се оказа, че това е било техническа грешка. Друго нещо обаче изглежда безспорно – при радикално свиване на броя избраници, във всеки от тях ще е концентрирана повече власт, а партиите ще продължават да вкарват в парламента посредствени хора, защото отново ще ги поставят на избираеми места.
Яне Янев логично обвини ДБГ в
кражба на идеи
та нали именно той повтаря от години, че на България й трябва нова конституция, по-малко депутати и прочие. Дори на срещата му с Доналд Ръмсфелд миналата година бившият военен министър на САЩ подкрепи приемането на нов основен закон на България. С целия си политически авторитет Ръмсфелд коментира компетентно, че така България щяла окончателно да се отдели от сферата на влияние на бившия СССР и от старите комунистически стереотипи. Народният трибун Яне Янев си избра специална дата, на която да почне мероприятието си по събирането на подписи за намаляването на депутатите от 240 на 100 – 3 март. Добре е, когато след месеци от ГРАО преглеждат събраните подписи, да си отварят очите. През 2010 г. РЗС подготвяха референдум за предсрочното прекратяване на мандата на парламента и за свикване на ВНС, но се оказа, че сериозна част от подписите бяха невалидни. Сред фигуриращите в списъка, но незнаещи, че са подкрепили каузата Янева, бе и депутатът от мнозинството Владимир Тошев.
Референдуми да си пожелае човек днес…Даже Янев не е в състояние да надмине по демократичност гражданското (да не си помисли случайно някой, че е политическо) сдружение Модерна България на Борислав Цеков. В началото на месеца то инициира подписка за допитване за отзоваването на депутати, общински съветници и кметове, както и за възможност гражданите да подават жалби до Конституционния съд. Възможността да уволниш представители, от чиято работа не си доволен, звучи примамливо, но вероятно и тук има
хлъзгави подводни камъни
нестабилност на политическата система, по-лесно отстраняване на неудобните… Това ще бъде първият граждански референдум за смяна на системата. Граждански, защото ще бъде изцяло по инициатива на хората, а не на партийните централи. Граждански, защото е по въпрос, който партиите нямат интерес да поставят…, уверява иначе Борислав Цеков.
Около предишни избори винаги е имало идеи, които пораждат заблуди, че народът ще вземе цялата власт в коравите си ръце и ще сведе нуждата да разчита на политиците до минимум. Съответно в бюджета биха могли да остават повече пари за пенсии, социални плащания и т.н. Такава примамлива утопия е повишаването на мажоритарния елемент. Общо 31 от депутатите в 41-вото Народно събрание (сегашното) бяха избрани мажоритарно – 27 от ГЕРБ и 4-ма от ДПС. Ала това не доведе до очакваното намаляване на степента на партийната зависимост. Мажоритарният елемент донесе най-големи дивиденти на онези, които го защитаваха. ГЕРБ обещаваха да увеличат обхвата на преференциалния вот и наистина го направиха… само за да го премахнат в края на миналата година. Има опасност мажоритарността да носи дивиденти и на местни олигарси.
В отчаян опит да си възвърнат поне част от електоралното влияние и загубеното политическо достойнство СДС също инициира събиране на подписи за референдум – за пушенето. Така де – за политиците е задължително да са актуални и да се носят
на гребена на вълната…
най-вече на прищявките на електората. За това допитване почти всичко е известно. Все пак, ако се абстрахираме от неуместността подобна популистка тема да бъде подлагана на всенародно гласуване, редно е да похвалим, че инициаторите поне са формулирали въпроса простичко и ясно: Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?
От ГОРД на Слави Бинев също не устояха на модната политическа тенденция и скоро ще почнат да събират подписи. Въпросът, който вълнува юнашките сърца на патриотите, е преразглеждането на концесионните договори, нарушаващи интересите на страната. Те искат държавата да има поне 25% от концесиите за природни богатства и поне 50% от тези за стратегически суровини. И тук лайтмотивът е стриктно надпартиен и обединителен. Кънгречулейшънс, хвала!
Има два варианта за влиянието на референдумите върху крехката ни демокрация. Първият е те да успеят да реформират в положителна посока културата на управлението, защото политиците ще знаят, че народът е в състояние да отмени дадено безумие и реално да прави промени в законодателството. Вторият обаче е свързан с опасността от тяхното яхване, което ще доведе до постепенното, но трайно потъване в популисткото блато. Рисковете да се сбъдне вторият вариант в една страна, в която Яне Янев е най-върлият поддръжник на пряката демокрация, БСП и ДПС са апологетите на надпартийността, а правителството на ГЕРБ е експертно, съвсем не са за пренебрегване. Остава ни успокоението, че все пак трудно ще достигнем до висотите на популизма на Дейвид Камерън, който с референдума за излизане на Великобритания от ЕС се опитва хем да изглади вътрешните си проблеми, хем да изнудва европейските държави.
