Възможностите за подпомагане на биологичното производство с европейски пари, поне според статистиката, са впечатляващи. Страната ни обаче все още не се възползва пълноценно от тях. Отговорността за слабото усвояване на средствата от Програмата за развитие на селските райони, в която попада и биоземеделието, се прехвърля между отделните институции и накрая виновни излизат фермерите, които не проявявали интерес към това финансиране. На същото безразличие се радва и мярка 214 – Агроекология. По нея за страната са определени 279 млн. евро – за земеделски дейности, насочени към опазването на околната среда (като биорастениевъдство и биоживотновъдство), както и за компенсация на земеделците в защитените зони Натура 2000. Право на подкрепа имат също пчеларите и собствениците на земи с висока природна стойност – предимно пасища, в които има защитени растителни и животински видове.
И въпреки това от години българското изпълнение на програмата за селските райони според оценките на Брюксел е критична точка в усвояването на европарите.
А заради лошото й управление страната ни рискува да загуби солидна сума пари. Първоначалните прогнози бяха, че ще се простим с 250 млн. евро, но в края на миналата година след поредица маневри и трансформации земеделското министерство успя да свие сумата до 51 млн. евро.
Данните на Държавен фонд Земеделие показват, че досега са усвоени общо 95.5млн.лева. През 2011-а са раздадени 21 млн. лв., а само за миналата година усвоените пари са скочили двойно – на 50.2 млн. лева.
Съгласно европейските правила парите, предназначени за биоземеделие, не могат да се пренасочват към други мерки. По правило 25% от бюджета на програмата за селските райони (който е 3.242 млрд. евро) задължително трябва да се вложат за агроекология. Това означава, че даже ако през 2013-а, когато изтича срокът на програмата, България успее да договори и разплати още толкова средства, колкото за всички години досега, останалите пари все пак ще бъдат загубени.
Хората от фонд Земеделие са убедени, че ще спасят парите за биоземеделие. Окуражава ги фактът, че заявките за подпомагане при обработка на площи по мярка 214 за 2012-а спрямо 2011-а са били три пъти повече, а се очаква и разплатените средства през тази година да са двойно повече.
Проблемите при усвояването идвали най-вече от факта, че фермерите не могат да отглеждат пет години една и съща култура и една и съща земя, каквото е условието за отпускане на средства. Друга пречка било лошото планиране на работата по програмата и липсата на информация сред фермерите за нея, признават от фонда. Оказва се, че освен всичко останало в началото е имало и много административни пречки, възникнали от сложната обмяна на сведения и данни между различните институции.
Фермерите обаче имат по-друга гледна точка. Въпреки че за реклама на Програмата за развитие на селските райони бяха похарчени десетки милиони левове, те смятат, че няма достатъчно информация за възможностите да получат финансиране по мярката Агроекология. Спънка пред тях е и че им отхвърлят проектите заради минимални неточности и подробности в документацията, обясни Атанас Топалов, който е собственик на биоферма над село Извор в Родопите. Той е кандидатствал по две от мерките на Програмата за селските райони още в самия й старт през 2008 г., но така и не се е добрал до финансиране. И въпреки че проектите му са изготвени с помощта на експерти от земеделското министерство, в крайна сметка те не са одобрени от разплащателната агенция в Пловдив.
Стопаните се оплакват и от разликата в информацията, която им дава централата в София и службите на фонд Земеделие по места. А постоянните проверки на сертифициращите фирми дали произведената продукция е биологично чиста допълнително демотивирали стопаните. За тях пречка се е явило и изискването, че за да получат финансиране по мярка 214, те трябва да представят сертификати за биопроизводство, които никак не са евтини. Например, за да му издадат документ за финансиране на обработката на 5 дка площ, фермерът трябва да плати на частна фирма около 1000 лв., обясни Атанас Топалов. Затова много от тях се отказват от сертифициране, което пък прави кандидатстването им за европарите невъзможно.
Не на последно място – често получената помощ за агроекология не можела да покрие на фермерите разходите, които са вложили, за да кандидатстват. Освен високите такси, които плащали, за да подготвят документите си, производителите се принуждавали да плащат солидни суми и за консултанти, които да придвижат проектите им.
Уж за да се ускори усвояването на европарите, през 2013-а в подкрепа на земеделските производители ще заработи и Гаранционен фонд, чийто бюджет е 120 млн. евро. Но в действителност агроекологичната мярка обаче не попада сред дейностите, които той подпомага. По схемата ще се отпускат нисколихвени кредити единствено за инвестиционни начинания, включващи модернизация на стопанствата, откриване на нови работни места и в резултат на които се повишава жизненият стандарт в селските райони. Фондът няма да подпомага дейностите по мярка 214, която имала компенсаторен характер – компенсира стопанина за това, че прилага практики, надвишаващи обикновените изисквания към земеделието, обясниха от фонд Земеделие.
Странно отношение, след като още при планирането на Програмата за развитие на селските райони е заложено, че около 40 хил. фермери ще ползват средства за агроекология. А от 2008-а досега от парите са се възползвали общо 3472 земеделски стопани.
nbsp;
nbsp;
За последните десет години глобалният пазар на биопродуктите се е увеличил три пъти, съобщава Българската стопанска камара. Той се оценява на около 60 млрд. щ. долара, докато през 2000 г. пазарът е бил на стойност около 8 млрд. щ. долара. Почти половината от биопродуктите се консумират в САЩ и Канада, докато в Европейския съюз делът им достига 40 на сто. Нараства производството и консумацията на биопродукти в Азия (Япония, Южна Корея, Китай). За десет години експортът им се е увеличил 100 пъти, достигайки около един милиард долара. Програма за насърчаване на производството и експорта на биопродукти има и Индия, като чрез биоземеделието се цели да се създадат устойчиви доходи на дребните фермери. Но най-много сертифицирани площи за биоземеделие има в Австралия, Китай, Аржентина и САЩ.
Европейският съюз форсира развитието на биоземеделието и предлагането на биопродукти – храни, фармацевтични изделия и т.н. Ако се запазят тези темпове на развитие на биоземеделието в Европа, е възможно съюзът скоро да заеме глобални лидерски позиции по дял на биоземеделието.
На този фон у нас картинката съвсем не е обнадеждаваща. За сравнение, през 2011 г. у нас има регистрирани 911 говеда, отглеждани в екологична среда, докато в Естония са 22.5 хиляди. Все пак обаче има известен напредък, тъй като през 2010-а у нас добичетата са били общо 364. През същата година у нас не е регистрирана нито една екологична млечна крава, отглеждана с пари от програмата, докато в Полша са регистрирани 19 хиляди. У нас са регистрирани общо 161 еко свине, а Унгария са около 4 хиляди.
Най-добре сме с овцете – екологични са около 7 хил., но това е само 0.005% от всички развъждани у нас. За сравнение, в страната ни са регистрирани само петима преработватели на мляко и само един на месо. През 2011-а сме произвели 144 т биосирене, докато Полша може да се похвали с 1200 тона.
