След цяла нощ пазарлъци (на 7 срещу 8 февруари) лидерите на 27-те страни членки на Европейския съюз за първи път в историята му направиха съкращения в бюджета му. Главната роля изигра натискът на премиера на Великобритания Дейвид Камерън. Той се появи на среща на такова равнище за първи път след като обяви плановете си до 2017-а да проведе референдум, чрез който съгражданите му да кажат искат ли да останат в ЕС.
Европейските лидери се обединиха около цифрата 960 млрд. евро, която трябва да е таванът на разходите на общността в периода 2014-а – 2020-а. (Седемгодишният бюджет на ЕС, по който работим сега и чието изпълнение приключва в края на 2013-а, е на обща стойност 994 млрд. евро.) Реалните бюджетни плащания, които отговорят на актуалните изплатени суми (защото някои от заявените проекти могат да бъдат отложени или отхвърлени), намаляват по-рязко – до 908 млрд. евро. Оригиналното предложение на Европейската комисия от юли 2012-а бе за седемгодишен пакет с таван в размер на 1047 млрд. евро. През ноември 2012-а той бе редуциран до 973 млрд. евро, което е еквивалентно на 943 млрд. евро реални разходи.
Жертва на икономиите станаха трансграничните инфраструктурни проекти в областта на транспорта, в енергийния сектор и в проучванията, които ще получат 126 млрд. евро вместо първоначално предложените 156 млрд. евро. Част от спестената сума се насочва за развитието на отделни региони по настояване на страните от Източна Европа и за подпомагане на селското стопанство – по настояване на Франция.
Създава се специален фонд в размер на 6 млрд. евро, от който ще се плаща за проекти за борба с огромната безработица сред младите хора. Това пък е реверанс към Испания. Камерън се пребори за символичното намаление с 1 млрд. евро на заплатите, пенсиите и на административните разходи на 55-хилядния персонал на ЕС – и сега този бюджет е 62 млрд. евро. Дания пък получи годишен отбив от вноските си в бюджета на общността на стойност 130 млн. евро.
Бюджетната сделка се равнява на 1% от общия БВП на ЕС. Тя трябва да получи одобрението на Европейския парламент, но това едва ли ще се случи. Неговият председател Мартин Шулц предупреди, че задачите пред управляващите органи на общността се трупат, а парите стават все по-малко и ЕП не може да се съгласи с това.
Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер пък коментира, че на моменти изглежда смешно, когато човек се вгледа какви различия трябва да се преодоляват: няколко милиарда за период от седем години.
