Дания е готова да последва примера на председателя на Европейската централна банка Марио Драги и да направи всичко възможно, за да защити 200-годишната ипотечна система на страната. Това обеща в интервю в Копенхаген датският министър на икономиката г-жа Маргрете Вестагер. Тя каза, че правителството е разочаровано, че възраженията му срещу банковите регулации Базел III не са били взети предвид миналия месец. И подчерта, че жилищното финансиране на Дания е изключително евтино, стабилно и заслужаващо доверие.
Тези изявления на високо равнище са ясно предупреждение към международните финансови регулатори, че Копенхаген няма да се успокои, докато исканията му не бъдат удовлетворени. Защото на карта е поставено съществуването на местния пазар на ипотечни облигации на обща стойност 600 млрд. евро – най-големият в света на глава от населението.
Спорът по темата се води вече повече от две години. Става въпрос за решението на Базелския комитет за банков надзор от 6 януари да ограничи класовете активи, които да се използват при определяне на коефициента на банкова ликвидност. По-специално, в случая с датските покрити облигации (дългови книжа, гарантирани с плащания по ипотеки или по заеми, отпуснати на публичния сектор), те могат да имат до 40% от общия размер на ликвидните активи. Освен това кредиторите са задължени да осчетоводяват ценните книги на 85% от пазарната им оценка. На януарската си среща в Базел банковите шефове на най-големите световни централни банки се съгласиха на известни компромиси по отношение на наредбите за ликвидност и отложиха от 2015-а на 2019-а крайния срок за въвеждането им. Претенциите на Дания обаче не бяха удовлетворени, което тя отдава на факта, че няма представител в 27-членния комитет, който на всичко отгоре игнорира поуките от дълговата криза.
Благодарение на строгата си фискална дисциплина публичният дълг на Дания (която удържа максималния си инвестиционен рейтинг ААА) е почти наполовина по-нисък от средната му стойност в еврозоната. Това означава, че тази държава няма достатъчно правителствени ценни книжа, с които да попълни недостига, предизвикан от прилагането на нормативите на Базел III. Най-големият европейски емитент на облигации, гарантирани с ипотеки – Nyкredit, оценява недостига на 200 млрд. датски крони (36 млрд. щ. долара). Следователно датските банки ще са принудени да продават покрити облигации, което ще качи разходите за жилищно финансиране и ще разлюлее цялата датска икономика, твърди Стеен Бокиан – шеф на управлението за проучвания на най-големия датски кредитор Данске банк.
Базелският комитет за банков надзор обаче не е единствената структура, която оспорва сигурността на ипотечните облигации. Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис например твърди, че ипотечните книжа с променлива лихва, които в момента имат около 50% пазарен дял, създават риск при рефинансирането, защото едногодишни инструменти се използват за финансиране на 20-годишни ипотеки. Централната банка на Дания също притиска емитентите да се откажат от този вид книжа, които са обвинени, че са прикрили пазарните дисбаланси, довели до изкуствения ръст на датския жилищен пазар и последвалия срив през 2008-а.
Въпреки всичко търсенето на ипотечни облигации расте. Индексът на Nyкredit, който следи най-активно търгуваните ценни книжа, гарантирани с жилищни заеми, е донесъл на инвеститорите 35% доход от септември 2008-а (когато фалира щатският брокер Лиймън брадърс холдингс) досега. През същия период щатските ДЦК със срочност над една година са имали 24% възвръщаемост, по данни на агенция Блумбърг. В горните стойности са включени и повторно инвестираните лихви.
Финансовият регулатор на Дания вече разпореди на местните банки да не се съобразяват с наредбите на Базел III. Този курс показва, че Дания няма да налага правила, които биха навредили на банковата система и на стопанството като цяло. Министър Вестагер пък по-скоро очаква Базел и Европейската комисия да удовлетворят претенциите на страната й.
