Любопитно предложение за криминализиране на поставянето в зависимост на кандидати за изборни постове беше внесено в парламента през седмицата. И макар да остана в сянката на приказките за Хизбула, скандала в Научния фонд и дебатите за Изборния кодекс, въпросът, който то повдига, е важен. Вносители са четирима бивши народни представители от Атака, които преди време разказаха, че преди изборите Волен Сидеров ги е накарал да подпишат записи на заповед като гаранти по заем на офшорна компания. Та опарените Димитър Карбов, Валентин Иванов, Кирил Гумнеров и Огнян Тетимов, заедно с други независими, предложиха нововъведения в Наказателния и Изборния кодекс.
Който чрез насилие, заплашване, обещание за облага или друг незаконен начин постави в зависимост лице – кандидат по време на избори, с цел да определя и ръководи поведението на кандидата в изборния орган, за който кандидатства, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от 5000 до 10 000 лв., пише в предложението за изменение на Наказателния кодекс. В изборния закон пък, според вносителите, трябва да се впише, че се забраняват действия, водещи до поставяне във финансова или друга зависимост на кандидатите в бъдещата им функция на лица на изборна длъжност.Интересно е, че законотворците са предвидили и конкретен срок, в който деянието се признава за престъпление – от насрочването на вота до определяне на избраните кандидати от всяка районна избирателна комисия. Това означава, че който е бил достатъчно хитър да върже мераклиите за постове с договори по-отрано или пък след изборите, не би попаднал под ударите на закона, ако той се приеме в този му вид.
Още през 2009 г., месеци след изборите, бившият съратник, кум на Волен Сидеров и собственик на телевизия Скат, Валери Симеонов обяви, че националистическият лидер държи депутатите от Атака със записи на заповед за 150 хил. евро. Тогава слуховете бяха опровергани от избраници от националистическата партия. С постепенното отлюспване и напускане на хората на Сидеров истината обаче лъсва като прелестите на древен герой, загубил смокиновия си лист. Кирил Гумнеров, Огнян Пейчев и Валентин Николов дори сезираха прокуратурата, че те и други народни представители са подписвали договори, че са гаранти по заеми за офшорка от Сейшелите.
Защо обаче вносителите не предвиждат и двете страни в тази мръсна сделка да споделят съдебната отговорност? Ясно е защо – съгласието им да се подпишат съвсем не е толкова невинно.
Вълненията в душите на задлъжнялите по неволя народни избраници съвсем не са за иронизиране. През седмицата един от тях – Кирил Гумнеров, коментира загрижено, че след раздялата на Волен Сидеров с Капка той и останалите пострадали не знаели към кого са преминали офшорните фирми, т.е. нямат представа на кого дължат пари. Освен това Гумнеров, подобно на други стотици хиляди българи, се тревожи, че неговият дълг може да бъде продаден на мутри. И посочва, че някой наркобос би могъл да закупи активите.
Но възможно ли е грамотен човек, освен ако напълно не е главозамаян от обещанието, че ще влезе в парламента, да си сложи подписа под фиктивен документ, че е поръчител на заем от 150 хил. евро? При това без да е получи нито стотинка? Обикновено хората, които го правят, са представители на малцинствата, които не могат да четат, а не образовани мераклии да търкат депутатските банки. Ситуацията може дори да породи обосновано предположение, че жертвите са смятали, че в Народното събрание лесно биха могли да си избият сумата, с която са задлъжнели, ако им се наложи.
Колкото и да е комичен случаят с бившите атакисти, изглежда напълно логично криминализирането на поставянето в подобна зависимост. Само че под ударите на закона би следвало да попаднат и двете страни. Просто защото между описаната завера и традиционната корупционна схема няма особено голяма разлика.
