Над един милиард лева потъват всяка година в различните корупционни схеми при провеждането на обществените поръчки. За толкова поне признава самата държавна администрация в докладите от проверките на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. А че загубените, или по-точно разпределените към правилните хора пари са много повече, е вън от съмнение. Просто контролът е изключително слаб, а сумите -големи.
Колкото и да не ни се вярва, Центърът за превенция и противодействие на корупцията БОРКОР обяви преди дни, че е намерил лек за порочните практики при провеждането на публичните търгове. След дванадесетмесечно умуване специализираното звено успя да съчини доклад със заглавие Модел на решение в областта на обществените поръчки. Та именно прилагането на въпросния модел, според директора на БОРКОР Елеонора Николова, щяло да премахне слабостите при тръжните процедури и най-важното – да спести на хазната около един милиард лева.
Но как би могло да се случи подобно чудо? Добре знаем, че българските управници са много чувствителни на тема обществени поръчки и не обичат никой да им се меси в налагането на правилата за провеждането им. Това си проличава при всички промени в законодателството, засягащо тази материя. Препоръките на Брюксел, както и критиките на бизнеса и браншовите организации остават като глас в пустиня. Този път предложенията за реформи идват отвътре, от самата власт, и точно затова си заслужава да им обърнем по-сериозно внимание.
На първо място, моделът за предотвратяване и разкриване на корупционни практики предлага поръчките да станат изцяло електронни. Обяснението е, че по този начин ще се постигне опростяване на процедурите, намаляване на разходите и подобряване на качеството. Освен това така се създава възможност за съкращаване на съществената административна тежест, което облекчава в еднаква степен и бизнеса, и държавата, твърди Николова.
Компютризирането на търговете ще стане чрез създаването на шест електронни платформи. Първата е наречена E-регистър и ще съдържа всички данни и документи по процедурите до решението за възлагане на поръчката и сключването на договора за изпълнението й. Общо взето, тези функции сега се изпълняват от регистъра на Агенцията за обществени поръчки.
Следващата платформа е Е-наддаване. Тя ще съдържа активни софтуерни приложения за различни форми на онлайн наддаване, но ще е подходяща преди всичко за открити процедури в областта на услугите и експертните консултации, както и в случаите, когато даден публичен орган обяви за продан изгубени вещи, ненужни или излезли от употреба служебни автомобили, обзавеждане и оборудване. Е-наддаване ще може да се ползва и при продажбата на стари запаси от държавния резерв, подлежащи на обновяване.
Платформата Е-каталог пък е за предлагане и закупуване на стандартизирани машини, инструменти, мебели, оборудване и т.н. А за всички процеси при поръчките за строителство, услуги и доставки, които са неподходящи за провеждане чрез Е-наддаване и Е-каталог, е предвидена платформата Е-търг.
Останалите две платформи – Е-мониторинг и Е-одит, са изцяло българска разработка. Първата от тях ще събира, съхранява и осигурява онлайн достъп до всички договори, анексите към тях, както и протоколите от преговорите между държавните структури и юридическите лица. Втората е предназначена за провеждане на целенасочена ревизия и анализи за установяване на нарушения, като до нея достъп ще имат само структурите с правомощия да извършват одит и ревизионна дейност.
Всичко това на теория звучи добре, но едва ли скоро ще го видим в действие. Подобни нововъведения въобще не са по вкуса на българските власти и лансирането им по-скоро изглежда като хвърляне на прах в очите на хората. Достатъчно е само да припомним каква беше позицията на страната по време на дебатите в Съвета на ЕС за въвеждането на електронните обществени поръчки в рамките на общността. Според предложението на Брюксел още догодина директивата трябва да стане факт, а прилагането й да започне най-късно от средата на 2016-а. България обаче изрази резерви по отношение на този двугодишен преходен период. Той бил твърде кратък и недостатъчен за осигуряване на техническата и материалната база, както и за изграждането на административен капацитет от всички възложители у нас. Всъщност, ако управниците ни наистина искаха такава промяна, отдавна щяха да са я въвели при десетките корекции на Закона за обществените поръчки. Още повече че българският бизнес неведнъж е настоявал информацията и провеждането на търговете да минат онлайн. Иначе няма съмнение, че с електронните поръчки ще има ясни и точни критерии за класиранията и не специални комисии, а компютърна програма ще подрежда кандидатите. Тоест изборът на победител ще е безпристрастен, а всички факти ще подлежат и на обществен контрол.
Другото ключово предложение на БОРКОР е да се създадат централни служби за възлагане на поръчките, в които да работят специално обучени служители. Те трябва да подпомагат изготвянето на формални документи и да проверяват техническите спецификации преди обявлението. Службите ще са отговорни и за публикуването на тръжната документация. Идеята е така да се разреши проблемът с множеството нарушения в процедурите, които се обясняват с липсата на достатъчно експерти в администрацията. Но и от тази реформа едва ли ще излезе нещо. От 1 юли 2010-а, по личната препоръка на министър-председателя Бойко Борисов, върху крехките плещи на министъра на финансите Симеон Дянков лежи не само грижата за по-ефективното пълнене и по-пестеливото празнене на държавната кесия, а и контролът върху част от обществените поръчки. В ролята си на централен орган той уж започна да се бори с неразбориите в публичните конкурси, само че резултат така и не видяхме. А иначе и тогава плановете бяха така да се ограничат до минимум възможностите за корупция, да се повиши контролът и най-важното – да се оптимизират разходите.
На практика от създаването си досега Централният орган за обществени поръчки е обявил едва седем-осем търга, но общата им стойност минава 200 млн. лева. Става дума за поръчките за осигуряване на самолетни билети за изпълнителната власт на стойност 30 млн. лв., за горива за държавните коли (общо 120 млн. лв.), за чистачки на министерствата, както и за канцеларски материали. Около всички тях бяха намесени редица частни интереси, сред които обещанията на правителството за прекратяване на порочните практики съвсем се изгубиха. Станахме свидетели на маса скандали, жалби и съдебни дела. Стигна се дотам, че в търга за горивата дори бе нагласен победителят – Петрол, но след разкрития на в. БАНКЕРЪ процедурата бе прекратена. А в конкурса за избор на фирми по чистотата, заради некомпетентно подготвена (или умишлено забатачена) документация, големите играчи в бранша категорично отказаха да се включат и договори бяха подписани с никому неизвестни еднолични търговци и малки дружества. Затова пък им бяха подсигурени няколко милиона лева. Безспорно най-големият централизиран провал е търгът за самолетните билети, който бе обявен в края на 2010-а, но и до днес не е приключил заради десетките жалби на загубилите кандидати.
В последна сметка каква ще е съдбата на сътворения от БОРКОР Модел на решение в областта на обществените поръчки ще разберем на 28 февруари. Дотогава създадената тази седмица Междуведомствена работна група, обединяваща представители на държавни ведомства, на неправителствения сектор, на бизнеса и независими експерти, трябва да прецизира и детайлизира мерките и да изготви план за реализацията им. След това, през март, Консултативният съвет за противодействие на корупцията и организираната престъпност ще разгледа окончателния вариант на доклада и евентуално ще го предложи за одобрение на изпълнителната власт. Цялото това шумолене около болната тема обществени поръчки неминуемо ще позволи на управляващите да натрупат някоя и друга точка пред избирателите. Но в действителност нито една от мерките няма да бъде записана в нормативната база, тъй като мандатът на това Народно събрание изтича и няма никаква гаранция, че следващото ще хареса тези предложения.
nbsp;
nbsp;
Факти
В доклада на БОРКОР се посочва, че при процедурите за обществени поръчки са установени и документирани над 600 слаби места, улесняващи корупцията, от които близо половината са свързани с възлагането на търговете. Според предварителната преценка на анализаторите корупционният риск е около 20%, или повече от общия обем на всяка поръчка. За последните пет години (2008-2012-а) в България са възложени поръчки на обща стойност над 33 млрд. лева.
