Еврото падна под 1.3350 щ. долара след новината за задълбочаване на рецесията в еврозоната през четвъртото тримесечие на 2012-а. БВП на общността пък се е понижил с 0.6% спрямо предишните три месеца и с 0.9% на годишна база, съобщи на 14 февруари статистическата служба на Европейския съюз. БВП на 27-те страни членки на ЕС се е понижил с 0.5% през четвъртото тримесечие на 2012-а спрямо третото и с 0.6% на годишна база.
Причина за най-резкия икономически спад на еврорегиона от първото тримесечие на 2009-а досега са слабите резултати на трите водещи стопанства на общността в периода октомври-декември 2012-а. БВП на Германия е намалял с 0.6%, на Франция – с 0.3%, а на Италия – с 0.9 процента. И трите резултата са по-слаби от прогнозите на икономистите.
БВП на Португалия е потънал с 1.8% през последните три месеца на 2012-а – девето поредно тримесечие на спад. Австрия и Холандия пък отчетоха по 0.2% понижение всяка. БВП на Гърция, която не публикува сравнителни тримесечни данни, е пропаднал с 6% годишно в периода октомври-декември 2012-а.
Все пак
в еврозоната се наблюдава известно оживление
от началото на тази година. Индустриалният продукт на общността се е повишил с 0.7% през януари след резкия си спад от 2.4% през декември 2012-а.
Въпреки това Европейската централна банка прогнозира, че БВП на общността ще се свие с 0.3% през 2013-а. Поскъпването на еврото, което има 8.2% ръст през последните шест месеца, също е заплаха за износа.
ЕЦБ съобщи на 14 февруари, че и икономистите, които професионално се занимават с прогнози, също са понижили предвижданията си за растежа и инфлацията на еврорегиона. Те очакват 1.8% годишна инфлация през 2013-а и 2014-а (вместо оценките им отпреди три месеца за 1.9% през всяка от двете години). Специалистите прогнозират 0% икономически ръст през тази и 1.1% през следващата година.
Германската Бундесбанк понижи още през декември 2012-а оценката си за тазгодишния икономически растеж на страната на 0.4%, като се обоснова със страничните ефекти от кризата на държавния дълг в еврозоната, потопила общността в рецесия. За Германия обаче има признаци за възстановяване от спада през последните три месеца на 2012-а. Доверието на бизнеса и на домакинствата в икономическата перспектива на страната се е повишило по-силно от очакванията през януари, а безработицата е намаляла.
ЕЦБ е готова да компенсира
всяко прибързано погасяване на кредитите, които отпусна на финансовите институции от еврозоната, за да гарантира, че намалялата ликвидност няма да попречи на монетарната й политика. Да припомним, че институцията пусна две порции тригодишни заеми, за да преодолее нежеланието на банките от общността да се финансират една друга и да намали натиска върху ликвидността на системата.
Банките погасиха грубо 146 млрд. евро от първия транш от общо 489 млрд. евро, които ЕЦБ пусна на пазара в края на 2011-а. Първата възможност на финансовите институции да върнат част от задълженията си по втория транш от 529 млрд. евро е на 27 февруари.
Председателят на ЕЦБ Марио Драги каза още миналата седмица, че погасяването на заемите от банките е положително явление, което е отражение на постепенното възстановяване на доверието на финансовите пазари. Драги очаква в системата да останат поне 200 млрд. евро от предоставените средства.
Ако сумата от погасените кредити от втория транш е в сходна пропорция като при първия, пазарните очаквания ще бъдат удовлетворени. Ако обаче върнатите пари са повече, ще има повишение на лихвите на паричните пазари. Всяко сътресение на тях пък ще накара банките да вземат по-големи заеми от тримесечните рефинансирания на ЕЦБ, твърди Ричърд Макгуайр – стратег в поделението на Рабобанк в Лондон. Той обаче посочва, че поскъпването на еврото и наблюдаваното напоследък увеличение на доходността на германските ДЦК със срок до две години показват затягане на паричното предлагане. И точно това може да накара ЕЦБ да предприеме действия за намаляване на лихвата за рефинансиране.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2443 млн. евро (4778 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.8% дял от купената и продадена валута.
