В горите над Банско ще може да се строи. Висшият експертен екологичен съвет окончателно одобри предложението на тукашната община за промяна в плана за управление на Национален парк Пирин на заседанието си във вторник (19 февруари). Това решение вдига преградите пред строителството в обособената туристическа зона в Пирин. Заместник-министърът на околната среда Евдокия Манева обясни, че нямат нищо общо с реалността твърденията на екоорганизациите, че разширяването на ски пистите ще засегне значителна част от парка. Ставало дума само за 2.2 на сто от територията на резервата.
С този акт Министерството на околната среда и водите реално допусна в ски зоната на Банско да бъдат изградени нов кабинков лифт и ски писта и така удовлетвори исканията на местната община.То позволява строителство в т.нар. зона за туризъм, зона за устойчиво ползване на открити площи и зона за опазване на горските екосистеми. Според досегашния план, както и по Закона за защитените територии ново строителство в границите на Националния парк бе забранено и се позволяваше единствено подмяна и ремонт на съществуващи съоръжения от туристическата инфраструктура като навеси, заслони и така нататък.
Решението на ВЕЕС трябва да бъде одобрено от Министерския съвет, след което концесионерът на ски зона Банско може да внесе за одобрение инвестиционните си проекти за нови писти и лифтове. Юлен АД планира нов кабинков лифт до Шилигарника и нови около 30 км писти. Преди да се заеме с изграждането на новите съоръжения за ски туризъм в района на Банско, концесионерът ще трябва да представи план за развитие и конкретно инвестиционно намерение. На тях също ще бъдат направени оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост.
Решението, което на практика позволява нови строежи в границите на планината, е прието с мнозинство от членовете на съвета. В него влизат тринадесет членове специализиран състав и допълнителнопредставители на дирекция Национален парк Пирин, на Районната инспекция по околна среда и водите и на Басейновата дирекция в Благоевград.
Според Тома Белев от сдружението Да запазим природата в България , който представляваше екоорганизациите на заседанието на Висшия експертен екологичен съвет, самото разглеждане на предложението за промяна на плана за управлението на парк Пирин, без предварително да бъде направена оценка за оценката за въздействието върху околната среда, нарушавало законодателството. Екозащитниците смятат, че се слага началото на бетонирането на планината, че така започва унищожението на парка. Ето защо те ще продължат с протестите си. Според тях това решение на ведомствения експертен съвет ще стане причина за нови жалби до Европейската комисия.
На коренно противоположно мнение обаче са жителите на Банско, Разлог, Добринище и Сапарева баня. Те също се събраха на митинг пред екоминистерството, докато вътре се провеждаше заседанието. Те скандираха своите искания – да се разреши разширението на пистите, което според тях гарантира развитието на ски туризма в района и възможността на населението там да работи.
Висшият експертен съвет все пак не прие изцяло предложенията на кмета на Банско Георги Икономов, който искаше да се разреши строителството в две трети от територията на национален парк Пирин. Отхвърлени бяха и плановете за още две ски зони – в Добринище и в Разлог.
Според Евдокия Манева на този етап се създава теоретична възможност за строителство на втора кабинкова линия, но трябва да се провери дали това ще наложи промени в концесионния договор на акционерното дружество Юлен .
nbsp;
Историята на парк Пирин
През 1934 -а местността Баюви дупки-Джинджирица, разположена в планината Пирин, е обявена за резерват с цел да бъдат опазени бялата и черната мура, други растителни и животински видове. От 1977 г. резерватът е включен в програмата Човек и биосфера на ЮНЕСКО.
През ноември 1962-ра е създаден и Народен парк Вихрен. Площта му е 6200 ха и обхваща най-високите части на Вихренския дял на Пирин планина. През 1974-а паркът е разширен и преименуван на Народен парк Пирин.
От 1998-а, с влизането в сила на Закона за защитените територии, статутът на парка е променен и той става национален. Площта му е фиксирана на 40 332 ха и включва два резервата: Баюви дупки-Джинджирица и Юлен(той е национален още от 1964 година). В резултат на преизчисления на територията на парка, извършени по-късно, без да се изменят границите му, е установено, че площта му съответства на посоченото в Плана за управление, а именно 40 356 хектара. Поради своите уникални природни дадености през 1983-а е направена номинация, която е приета и Народен парк Пирин става Обект на световното наследство според Конвенцията за природно и културно наследство на ЮНЕСКО, ратифицирана от България през 1973 година.
На седмата сесия на Комитета за световно наследство, проведена във Флоренция, Италия, Пирин е включен в Списъка на обектите на световно наследство.
Впоследствие през 1986-а ЮНЕСКО констатира изграждане на ски зона в рамките на Обекта на световното наследство, което е било предвидено още преди вписването. По това време започва развитието на ски зоните на Банско с изграждането на лифтови и влекови съоръжения и провеждане на състезания от национален, балкански и европейски ранг. През 1998-а община Банско инициира изграждането на ски зона. Кметът възлага изработването на Териториалноустройствен план на извънселищна територия Ски зона с център град Банско. След приемането на териториалноустройствения план на Ски зона с център град Банско при спазване на всички изисквания на националното законодателство, Министерския съвет на Република България с решение №514 от 3юли 2001-а е открита процедура за предоставяне на концесия върху територия изключителна държавна собственост, част от територията на Национален парк Пирин. След проведен конкурс за концесионер на ски зоната е определено акционерното дружество Юлен (решение №738от 9ноември 2001-а на Министерския съвет).
На 34-ата сесия на Комитета по световно наследство в Бразилия е прието следното решение: Приема, в специфичния контекст на разширяването, предложението на Държавата страна по Конвенцията да се изключат от обекта четири малки зони (150.6 ха общо) в периферията му, които са били изключени от Националния парк. Приема се и предложението на Държавата страна по Конвенцията да се изключат от обекта туристическите зони на Банско и Добринище (1078.28 ха общо), които все още са в рамките на Националния парк и да бъдат включени в нова буферна зона.
На последната сесия на ЮНЕСКО през юни 2012-а в Санкт Петербург е прието, че държавата трябва да гарантира, че няма да допуска строителство на писти и спортни съоръжения извън границите на буферната зона и да гарантира, че строителството в буферната зона е проверено, че няма да уврежда обекта на световното наследство.
