Връчването на мандати за съставяне на правителство и Консултативният съвет по национална сигурност превърнаха президентството в основна арена за предизборна кампания през седмицата. Политическите лидери навестиха държавния глава, демонстрираха увереност в спечелването на предстоящия вот и се възползваха от трибуната на институцията, за да извлекат някои ползи – така, както те си ги представят.
nbsp;
Изявата пред журналистите на Сергей Станишев, след като той върна мандата на Плевнелиев, контрастираше с фрапантната реч на Бойко Борисов, издекламирана два дни по-рано. Въпреки че лидерът на БСП също се възползва от присъствието на репортерите, за да отправи кампанийни внушения, той изглеждаше далеч по-сдържан и аргументиран от своя опонент. В поведението на Борисов в понеделник освен горчивина от загубата на властта прозираше и манталитетът от тепиха. Имаше и свежи моменти, като например разсъжденията му за натрапената му подкрепа на медиите по време на неговото управление. Необоснованите обвинения, че БСП и ДПС са използвали метеж, за да го свалят, обаче затвърдиха впечатленията, създали се след твърденията му, че Доган е поръчал атентат срещу него. Сиреч – според любимия му израз, пак другите са виновни… В държанието му впрочем се забелязва и параноя. Премиерът не се намира в добра форма (за това свидетелства и влизането му в болница по спешност) и не е в състояние да преглътне поражението си. Това прибавя към кризисната социално-икономическа ситуация допълнителни рискове.
nbsp;
Та, заслужено или не, в сравнение с Борисов, Станишев стоеше като победител. Това усещане беше подсилено от обещанието му, че дори и БСП да спечели изборите, той няма да стане премиер. Не че наистина в това има нещо ново – от ноември насам социалистите тръбят наляво и надясно, че следващият кабинет трябвало да бъде на националното съгласие, надпартиен. Което изключваше възможността Станишев да го оглави.
nbsp;
Странно място е България… Само преди четири години лидерът на левицата приключи мандата си по неособено утешителен начин. Той не управлява достатъчно добре страната и донесе на партията си тежък провал на няколко вота. Въпреки всичко това Станишев успя да се реабилитира политически като главен претендент за властта. В този смисъл, който твърди, че в държавата ни възможностите за личностно израстване са ограничени, изобщо не е прав.
nbsp;
Също както основния си противник Станишев вложи личен елемент в изказването си в президентството, но, за разлика от този на Борисов, той бе премерен и на място. Аз искам моята дъщеря да израсне в България, да остане да живее в България и да се гордее с това, че е българка, обяви той, преди да прибере записките си, написани на ръка, към които от време на време хвърляше поглед. Впрочем президентът изглеждаше еднакво напрегнат, докато Борисов и Станишев правеха предизборни изявления в президентството.
nbsp;
Предишния ден, малко преди слънцето да се скрие, петчасовият Консултативен съвет по национална сигурност беше увенчан от постно изявление на държавния глава, който обобщи резултатите от срещата. Единственият компромисен текст, около който партиите успяха да се обединят, се състоеше основно от оповестени преди това мерки и малко общи приказки. Отпаднала бе препоръката на Плевнелиев политическите сили да положат усилия да направят ново правителство в рамките на настоящия парламент. Тя по-рано стана причината лидерът на ДПС Лютви Местан да заподозре, че държавният глава играе задкулисно в подкрепа на настояването на Бойко Борисов опозицията да си състави сама кабинет.
nbsp;
През седмицата на много медии и наблюдатели отново им се привидя старият мираж на Плевнелиевата еманципация от ГЕРБ. В оставащите близо четири години от мандата му на него едва ли ще му се наложи да работи отново с правителство, водено от Борисов. Така че нормално е сега да се опита да излезе, доколкото това е възможно, от плътната сянка на премиера в оставка. Дали това може да се нарече точно дистанциране или еманципиране е спорно. Все пак е похвално, че Плевнелиев зае твърда политическа позиция, разграничавайки се от Волен Сидеров. Лидерът на Атака си направи пиар, като напусна съвета в началото на заседанието му, защото държавният глава не позволи камерите да останат по време на консултациите. Е, не чухме разграничение от Борисов, който се държа безобразно с държавния глава, но какво пък… Съвсем друг е въпросът дали самият президент не е давал поводи на бившия си шеф да си мисли, че подобно отношение му е позволено…
nbsp;
Седмицата на политическите надлъгвания на Дондуков 2 откри премиерът в понеделник. Той постави държавния глава, парламента, а и самия себе си в изключително неловка ситуация. В реторичния въпрос, който зададе към Плевнелиев – как ще успее да намери министри и заместници, се усещаше жлъч и безпомощност, че Борисов вече не раздава картите. Вместо да положи усилия да се оттегли с достойнство, той безцеремонно изстреля цинична оферта да даде назаем на останалите партии 20 депутати от ГЕРБ, за да имат кворум, с който да си излъчат правителство. Не е тайна, че той никога не е питаел особено голямо уважение към парламентаризма. По-нататък Искра Фидосова пое паса и невъзмутимо разясни, че 20-те щастливци щели да бъдат посочени с жребий. Има ли все още някой, който още да се чуди защо при 117-те народни представители на управляващите са известни имената на не повече от 15-20 от тях?
